Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2347/2025
Вид
Решение № 397
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Силвия Александрова Цанкова, Теофана Божидарова Спасова, Екатерина Стефанова Роглекова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 ал.2 пр.1 · Наказателен кодекс
  • чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 42а, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.57 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602347 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 178 от 29.09.2025г. по НОХД № 4952/2025г. по описа на Районен съд Пловдив – 24н. с., Съдът е признал подсъдимия М. Н. П. с ЕГН ********** за виновен в това, че за периода от месец юни 2023г. до м.юни 2025г. включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с Решение №1906/28.10.2021г. на

Районен съд гр.Пловдив по гр.дело

№20215330112276/21г. по описа на Районен съд-Пловдив,в сила от 28.10.2021г. да издържа свой низходящ – малолетния си син О.М.П. с ЕГН**********, чрез заплащането на месечна издръжка в размер на 200лв. месечно, чрез неговата майка и законна представителка Е.А.П. с ЕГН**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за издръжка на сина си, а именно - 25 месечни вноски по 200лв. всяка от тях, всичко на обща стойност 5000лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Поради това и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК вр. чл.

58А, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА при следните пробационни мерки:- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” ********** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява ДВА ПЪТИ седмично,-по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК 1

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

ПЕРИОДИЧНИ

СРЕЩИ

СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

С

ПРОБАЦИОНЕН

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адвокат Р. Н. като защитник на подсъдимия М. Н. П. с искане за изменение на постановения съдебен акт с намаляване размера на наложеното наказание.

Въззивната жалба и стореното в нея искане за изменение на обжалваната присъда, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от адв. Н. и подс. П.. Акцентира се върху това, че размерът на наложеното наказание е несъразмерно с извършеното престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив изразява становище за правилност на постановения съдебен акт и прави искане за потвърждаването му.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – защитник на подсъдим, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Н. П. е роден на ********г. в гр. П., адрес: **********, б., български гражданин, средно образование, неработещ, разведен, неосъждан, ЕГН: **********.

С решение №1906/28.10.21г. по гр.дело №20215330112276/21г. по описа на Районен съд-Пловдив, 4-ти брачен състав,влязло в сила на 28.10.21г. бил прекратен гражданския брак,сключен на 02.11.2014г. между свидетелката Е.А.П. и подс. М. Н. П.. По време съпружеските им отношения се е родило детето О.М.П. с ЕГН-**********. С посоченото решение на съда родителските права върху детето са били предоставени на майката- св. Е.А.П., като бил определен режим на лични отношения на бащата М. П. с детето. Със същото решение на ПРС подс. М. Н. П. бил осъден да заплаща на малолетното 2 си дете О.М.П. месечна издръжка в размер на 200лв.,чрез неговата майка и законен представител Е.А.П.. След прекратяване на граждански брак между Е.П. и М. П., детето О.П. останало да живее с майката св.Е.П.,като живеели и живеят на адрес- **********. За периода от месец юни 2023г. до м.юни 2025г. включително, подс. М. П. не е заплащал дължимата месечна издръжка за малолетното си дете О.П. в размер на 200лв.месечно. Подс. П. не е заплатил общо 25 месечни вноски по 200лв., като общата стойност на дължимата сума за издръжка за този период е 5000лв.

От приложената справка от ТД на НОИ-Пловдив се установява,че П. е получил обезщетение за безработица за периода м.юни 2023г.- м.септември 2023г. в общ размер на 1278лв. От приложената справка от Агенция по заетостта се установява, че П. е бил регистриран като безработен през периода 18.05.2023г. до 18.09.2023г. След тази дата няма данни да е бил регистриран като безработен. От приложената справка от сектор „ПП” при ОДМВРПловдив се установява, че подс. П. притежава л.а.”Субару форестър” с ДК№******. От обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство районният съд установил, че подсъдимият е знаел, че следва да заплаща издръжка за сина си, знаел е за постановения съдебен акт, но не заплащал издръжката. Посочено е, че подсъдимият не отрича, а признава описаната в обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото доказателства.

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, а именно от обясненията на подс. П., дадени в досъдебното производство и от показанията на свидетелката Е.П., както и от писмените доказателства по делото-решение №1906/28.10.21г. по гр.дело №20215330112276/21г. по описа на Районен съд-Пловдив, справка за съдимост, разписки, платежни документи, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.

Въз основа на така събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извода, че по делото са налице безспорни доказателства относно извършено от страна на подс. П. престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като същият за периода от месец юни 3

2023г. до м.юни 2025г. включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с Решение №1906/28.10.2021г. на Районен съд гр.Пловдив по гр.дело №20215330112276/21г. по описа на Районен съд-Пловдив,в сила от 28.10.2021г. да издържа свой низходящ – малолетния си син О.М.П. с ЕГН**********, чрез заплащането на месечна издръжка в размер на 200лв. месечно, чрез неговата майка и законна представителка Е.А.П. с ЕГН**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за издръжка на сина си, а именно - 25 месечни вноски по 200лв. всяка от тях, всичко на обща стойност 5000лв..

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод, че следва да се даде вяра частично на обясненията на подсъдимия, както и на показанията на свидетелката П.а, доколкото логично и непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания период, фактът че в него подс.

П.. Въз основа на това съдът е направил извод за доказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението по чл.183, ал.1 от НК спрямо подс. П., който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.

При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив, въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за правилно установена, от правна страна, счете преценката на първоинстанционния съд за доказаност по несъмнен и категоричен начин на извършителство на процесното деяние от страна на подсъдимото лице М. Н. П. – за правилна и законосъобразна.

Делото е висящо пред въззивния съд по жалба от адв. Н., с която се атакува правилността и обосноваността на присъдата с твърдение, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното престъпление.

Аргументите в жалбата, застъпени и в съдебното заседание, според въззивният съд са неоснователни.

Следва да се подчертае детайлността и задълбочеността, които в мотивите към присъдата си е сторил районния съд при извършения 4 доказателствен анализ на всички приобщени гласни и писмени доказателства, както и доказателствени средства. Въз основа на тях е направен напълно обоснованият извод, че в хода на досъдебното и съдебното производство са събрани достатъчно и категорични доказателства, обосноваващи схващането, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия П.. В съответствие с правната теория и съдебна практика е прието, че от обективна страна подсъдимият е реализирал състава на горепосоченото деяние.

От обективна страна, с Решение №1906/28.10.2021г. на Районен съд гр.

Пловдив по гр.дело №20215330112276/21г. по описа на Районен съд-Пловдив, влязло в законна сила на 28.10.2021г. да издържа свой низходящ –малолетния си син О.М.П. с ЕГН-**********, подсъдимият е бил осъден да издържа свои низходящи – детето си.

Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.

Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е типично продължено, трайно престъпление, осъществявано чрез непрекъснато продължаващо бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на това престъпление може да бъде осъществено само чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане на издръжка.

Съгласно Семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи 5 за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.

За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското алиментно задължение.

Ненамирането на работа и нереализирането на доходи, не е деквалифициращо престъплението обстоятелство, доколкото подсъдимата се установи, че е здрава, работоспособна и на практика сама се е поставила в това положение на нереализиране на доходи и настъпването на процесните вредоносни последици за собственото й непълнолетно дете. Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява действителното правно положение и се задължават страните да съобразяват поведението си с него. Същото задължава страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материалноправно положение. Съществуването на затруднено материално положение може да има за последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Последното обаче не освобождава дееца от задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това.