Решение № 144 от 08.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500076 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 233/18.11.2025г. по гр.д. № 77/2025г. на Окръжен съд – Ловеч е прогласен за нищожен, на основание чл.22 от ЗПК, Договор за потребителски кредит № 7053341239 от 07.09.2022г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Лозенец, ************, като кредитор и П. В. И., ЕГН **********, с адрес град Тетевен, ********** като кредитополучател, поради наличието на неравноправна, на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, чл.19 ал.4 от ЗПК вр.с чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, клауза за годишния процент на разходите по кредитното правоотношение.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез пълномощник – юрисконсулт К. З., в която се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Въззивникът намира за неправилен извода на съда за недействителност на процесния договор на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК поради невключване на застрахователната премия като разход при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/. Счита, че договорът отговаря на изискванията на посочената разпоредба. Поддържа 1 изложените в отговора на ИМ твърдения, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита и кредитополучателят сам е пожелал ползването на допълнителната услуга - застраховка, предоставена при сключването на отделно договорно правоотношение, както и че отказът от застраховка след сключване на договора няма да доведе до промяна на условията по него. В случай на отказ, остатъчната стойност от застрахователната премия се връща на кредитополучателя и се ползва единствено от него, не и от банката, съгласно чл.10 от ОУ за застрахователна програма „Защита на кредита“ към Застрахователен сертификат № 170533412392022. С оглед на това, счита, че застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не следва да бъде включвана при изчислението на ГПР. Отделно от това, намира за неправилен извода на съда, че реалният размер на ГПР е различен от посочения в договора, поради което не е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и не са налице предпоставките на чл.22 ЗПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира направените във въззивното производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна П. В. И., чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат А. Д., заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт.

Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел договора за недействителен поради нарушение на чл.19 ал.1 от ЗПК и § 1 т.1 от ДР на ЗПК, тъй като кредиторът не е включил в ГПР всички разходи по кредита, включително застрахователната премия, която е била фактическо условие за отпускането му, а включването й към общия размер на кредита съставлява съществено нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат на основание чл.38 ал.2 ЗА за предоставената безплатна правна помощ във въззивното производство.

Подадена е частна жалба от П. В. И., чрез нейния пълномощник – адвокат А. Д., срещу Определение № 1041/30.12.2025г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е отхвърлено искането й за изменение на постановеното Решение № 233/18.11.2025г. в частта за разноските, касаещи присъденото в полза на адвокат Д. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата в първата инстанция. Развиват се оплаквания и подробни правни доводи за неговата неправилност. Моли се за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което искането за изменение на решението в частта за разноските бъде уважено, като в полза на упълномощения от ищцата адвокат бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 4 671.97 лв. с ДДС вместо присъденото в размер на 2 000 лв. с ДДС.

В подадения от ответната страна отговор на частната жалба се заема становище за нейната неоснователност. Излагат се съображения за липсата на фактическа и правна сложност на делото в първоинстанционната му фаза, както и за разумност и справедливост на определеното адвокатско възнаграждение. Моли се за отхвърлянето й.

2

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява.

Въззивникът, чрез своя пълномощник, поддържа в писмено становище позицията си по спора, както и претенцията си за разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството по гр.д. № 77/2025г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е образувано по искова молба на П. В. И. срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с твърдения за сключен между страните Договор за потребителски кредит № 7053341239 от 07.09.2022г., по силата на който на ищцата, в качеството й на кредитополучател, е предоставен кредит в размер на 14 000 лв.

Договорът бил сключен за срок от 60 календарни месеца, като погасяването му се извършвало на 60 месечни погасителни вноски, общо дължимата главница била в размер на 20 731.36 лв., дължимата лихва – в размер на 19 810.10 лв., а общо дължимата сума по кредита възлизала на 40 541.46 лв. Твърди недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК поради това, че разходът за застрахователната премия представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗПК и следвало да бъде включен при формиране на годишния процент на разходите, а невключването му в ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Посочва, че в случая застрахователната премия е добавена към главницата, с което е завишен размера на последната без реално потребителят да е получил тази сума и напрактика е увеличен ГПР, а посоченият в договора е останал под нормативно уредения в чл.19 ал.4 от ЗПК максимум поради невключване в него на разходите по заплащане на застрахователната премия. Счита, че посочените обстоятелства и липсата на яснота в случая кои точно разходи по договора за кредит формират ГПР съставляват нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, обуславящо неговата недействителност по смисъла на чл.22 от ЗПК. В условията на евентуалност, в случай, че така предявеният иск бъде отхвърлен, е поискала да бъдат прогласени за недействителни клаузите на чл.7.2.3 вр. чл.7 т.1 от договора в частта за дължимата застрахователна премия.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е заел становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението на ищцата, че процесният договор не отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, както и че разходите по заплащане на застрахователна премия следва да бъдат включени в ГПР, доколкото твърди, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита и кредотополучателят изрично е декларирал избор за предоставяне на тази допълнителна услуга. Излага, че неправилното изчисляване на ГПР по кредита чрез 3 невключване в неговото процентно изражение на конкретно задължение, както твърди ищцата, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание – чл.22 ЗПК.

Фактическата обстановка не е спорна между страните и се установява от представените писмени доказателства. Налице е облигационно правоотношение въз основа на сключен на 07.09.2022г. Договор за потребителски кредит № 7053341239, по който „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, като кредитор, поел задължение да предостави на П. В. И., като потребител, потребителски кредит в размер на 14 000 лв. В чл.7.1 от договора е посочен размера на предоставения кредит, общ размер на застрахователната премия - 6 731.36 лв. и общ размер на кредита 20 731.36 лв. В чл.7.2 е уговорен начина на усвояване на кредита от потребителя, като не е налице спор по делото, че сумата от 14 000 лв. е получена от ищцата, а съгласно чл.7.2.3 частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за съответната застраховка сума, се превежда от кредитора по банкова сметка на застрахователя.

Уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 30.39 % /чл.9.1/, а ГПР е посочен в чл.10 – в размер на 34.54%, изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата на изчисляване тна ГПР се счита датата на подписване на договора, 2/ договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него, 3/ приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца всеки от които е с 30 д, независимо дали годината е високосна и 4/ приема се, че лихвеният процент и другите разходи по кредита са неизменни спрямо техния първоначален размер. Съгласно чл.10 от договора, общата дължима от потребителя сума възлиза на 40 541.46 лв. Същата следвало да бъде погасена на 60 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 675.69 лв. и една последна в размер на 675.75 лв., съгласно погасителен план, инкорпориран в договора.

В чл.19 от същия е посочено, че при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия договор. Няма спор, че посочената в договора застрахователна премия е заплатена от кредитора на застрахователя.

Представен е Сертификат № 170533412392022 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от „Mediguide International“, който сертификат е издаден в полза на ищцата. Последната, в качеството си на кредитополучател по договора за потребителски кредит, е декларирала изричното си съгласие за присъединяването й като застраховано лице към посочените застрахователни програми и като ползващо лице по допълнителната медицинска услуга.

От приетото по делото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебноикономическа експертиза се установява, че на 07.09.2022г. банковата сметка на ищцата в „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е заверена със сумата от 20 731.36 лв., като на същата дата 6 731.36 4 лв. от предоставените средства са преведени от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя. Според заключението, при изчисляване на ГПР по сключения между страните договор за потребителски кредит по стандартната формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, същият е в размер на 35 % без да бъде отчитана тежестта на застрахователната премия от 6 731.36 лв. При изчисляване на ГПР при включена застрахователна премия, размера на кредит, броя и вида на погасителните вноски и уговорения ГЛП, същият възлиза на 69.16 %. Установено е, че по договора са извършени плащания в общ размер от 14 886.15 л в . , в т.ч. 4 968.52 лв., постъпили от „Кардиф Животозастраховане“ клон България, след отказ от застраховане. С постъпилите суми са погасени 6 226.37 лв. – главница, 8 502.67 лв. – договорна лихва и 157.11 лв. – наказателна лихва. Остатъкът на задължението по договора възлиза на 14 504.99 лв. - главница и 4 104.61 лв. – договорна лихва.