Определение № 3693 от 22.11.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 4412/2023
- Вид
- Определение № 3693
- Подписан
- 22.11.2023
- В сила
- 22.11.2023
- Състав
- Албена Бонева, Мария Христова, Боян Цонев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3693 гр. София, 22.11.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Бонева
Членове:
Боян Цонев
Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Частно касационно гражданско дело № 20238003104412 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция по заетостта, чрез главен юрисконсулт Е. И., срещу определение №2288/24.07.2023г. постановено по ч.г.д.№2872/2023г. на Върховен касационен съд.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на мотивите. Излага, че при формиране на изводите си съдът не е взел предвид вида на производството, което се е развило по реда на чл.310 и сл. от ГПК, както и обстоятелството, че по отношение на същото са неприложими разясненията дадени в ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. По същество претендира отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М. Н. Б. с писмен отговор, чрез адвокат М. Ш., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че доколкото в Глава 25 от ГПК, по правилата на която е разглеждано производството, няма изрични разпоредби за обжалване на определенията, по отношение на същите са приложими общите правила на ГПК. Излага, че определенията постановени по трудови спорове в хода на бързи производства не са изключени от обхвата на ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Претендира присъждане на направените разноски в производствата пред всеки един от съставите на настоящата инстанция, съобразно списъка представен в производството по ч.г.д.№2872/2023г. на ВКС, ІІІ г.о.
Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
1
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба вх.
№12366/29.05.2023г. на Агенция по заетостта срещу определение №1272/15.05.2023г., постановено от Апелативен съд – София по ч.г.д.№3086/2022г., с което е потвърдено определението на Окръжен съд – Благоевград за оставяне без разглеждане на подадената от страната въззивна жалба и за прекратяване на производството по в.г.д.№678/2022г.
За да постанови този резултат, съставът на ВКС приел, че съгласно задължителната съдебна практика /ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС/ не подлежат на касационно обжалване определенията на апелативните съдилища, с които са потвърдени преграждащи развитието на производството определения или разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция. Приел, че в конкретния случай с оспорения съдебен акт апелативният съд е потвърдил преграждащото определение на Окръжен съд – Благоевград като въззивна инстанция, поради което същото е изключено от касационен контрол.
Определението е правилно.
Съгласно разрешенията дадени в посоченото ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба срещу свое определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 ГПК.
С оглед дадените разяснения, определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд като въззивна инстанция, какъвто е и процесния случай, не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила от момента на обявяването му. Погрешното указание на апелативния съд, че неговият съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на частната жалба, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че актовете постановени в производствата по реда на Глава ХХV на ГПК не попадат в приложното поле на ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Правилата за касационното обжалване на постановените в хода на производството определения и решения е уреден общо за всички съдебни актове, като тези, които са изключени от касационна проверка са посочени в разпоредбите на чл.274 и чл.280, ал.3 от ГПК. Постановените от ВКС тълкувателни решения по приложението им са задължителни за съда и страните в производството. Същите са приложими и по отношение на актовете постановени в производствата по чл.310 и сл. от ГПК, доколкото изключването им не е предвидено в закона и тълкувателните решения по приложението му.
Изводът на съда за недопустимост на подадената частна касационна жалба, поради изчерпан инстанционен ред за съдебен контрол на оспореното определение е съобразен с процесуалния закон и задължителните разяснения по приложението му. Подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
2
Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение от ответника по жалбата М. Н. Б., поради което и съобразно т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.
Направеното с отговора на жалбата искане за присъждане на разноски в производството по ч.г.д.№2872/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. по естеството си е искане за допълване на постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК, по което компетентен да се произнесе е съставът постановил обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2288/24.07.2023г. постановено по ч.г.д.№2872/2023г. на Върховен касационен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Делото да се докладва по ч.г.д.№2872/2023г. на ВКС, IІІ г.о. за произнасяне по искането по чл.248 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3