Решение № 575 от 16.11.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Казанлък, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20225510102896 по описа за 2022 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че във връзка със Съобщението, получено на 28.11.2022 г., с което са уведомени, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение от длъжника И. Н. А., ЕГН: ********** при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, и в законоустановения срок „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 упражнява законовото си право да предяви иск, с който да се признае за установено по отношение на ответника И. Н. А., ЕГН: **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 1761/2022 по описа на Районен съд Казанлък, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли съда да приеме от фактическа страна следното:

Между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, в качеството си на кредитодател, и И. Н. А., ЕГН: **********, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №863405/*** г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за 1 предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит №863405/***г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

На *** г. Длъжникът И. Н. А., ЕГН: ********** сключил Договор за потребителски кредит №863405 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който получил сумата от 300 лв., срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 106,95 лева в срок до 31.07.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът 2 ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД.

В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като цесионер се установило, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1. към описания по-горе договор, „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлил на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № 863405 било прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, за сумата от 437.66 лв.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Сочи, че връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента .

Заявява, че с оглед константната съдебна практика нямало пречка старият 3 кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Моли съда ако приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Сочи, че ответникът И. Н. А., ЕГН: ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Заявява, че с оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът И. Н. А., ЕГН: **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1761/2022 г., а именно сумата в общ размер от 437.66 лв., формирана както следва:

-главница в размер на 300 лв.,

-договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 20.85 лв. за период от 31.05.2017 г. до 31.3.2017 г,

-законна лихва за забава върху главницата в размер на 116.81 лв. за период от 31.05.2017 г. до 31.07.2017 г.,

- лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Сочи, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от И. Н. А., ЕГН: ********** по силата на чл.

2, раздел X . „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска И. Н. А., ЕГН: ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Твърди, че предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : 203374133 да сезира съда с установителен иск за вземане в общ размер от 437.66 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответика И. Н. А., ЕГН:

4

**********, че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК :

203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, представлявано от юрк. Павлина Бакалова, гореописаната сума в общ размер от 437.66 лв.

Сочи, че по образуваното ч.гр.д. № 1761/2022 г. по описа на Районен съд - Казанлък Гражданското отделение, III състав, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : 203374133 е заплатило държавна такса в размер на 25 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 25 лв. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.