Решение № 2614 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2614 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100502823 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Л. И. Й. и Е. К. Й. срещу решение № 2027/05.02.2024 г. по гр.д. № 11060/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Е. К. Й. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 736,57 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г., и Л. И. Й. сумите, както следва: 2946,29 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

„*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 31 лв., представляваща главница за услугата 1 дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 783,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.

Жалбоподателите - Л. И. Й. и Е. К. Й., твърдят, че решението е неправилно.

Поддържат, че не са потребители на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължат заплащането на цената им. В тази връзка излагат, че няма данни да са приели наследството на К.Г.Й., който е бил собственик на имота, а освен това потребител се явява само Н. Й., която е поискала откриването на партида на нейно име.

Ето защо, молят решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претензира разноските по производството.

Третото лице помагач на страната на въззивника – „Бруната“ ООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу Л. И. Й. и Е. К. Й., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва: Е. К. Й. – 1116,49 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; 1,68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г.; Л. И.

Й. - 4465,94 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

„*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 31 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 783,90 лв., 2 представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; 6,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г.

С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за установено, че Е. К. Й. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 736,57 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

„*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; и Л. И. Й. дълги сумите, както следва: 2946,29 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 31 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 783,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.

Решението е обжалвано само от ответниците в частта, с която исковете са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО в обжалваната част.

Спорен по делото и пред въззивната инстанция е въпросът, дали ответниците се явяват потребители на топлинни услуги в процесния период в имота, предмет на делото.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Не се спори по делото, че имотът е бил в собственост на К.Г.Й., който е наследодател на ответниците. Видно от удостоверение за наследници на К.Г.Й., 3 същият е починал на 17.12.2006 г. и е наследен от Л. И. Й. – съпруга, Е. К. Й. – дъщеря, Н. К. Й. – дъщеря. Следователно и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците на К.Г.Й. е придобил по 1/3 част от имота след неговата смърт в резултат на наследствено правоприемство, доколкото по делото не се установява някой от наследниците на К.Г.Й. да се е отказал от наследството му по предвидения затова начин.

Въззивниците твърдят, че потребител на топлинна енергия се явява само другият съсобственик на имота – Н. К. Й..

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Видно от представената към исковата заявление-декларация, подадена от Н. К. Й., същата е изразила желание да бъде открита партида за предоставяне на топлинна услуга от страна на „Топлофикация София” ЕАД за процесния имот, намиращ се в гр. София, ул.

„*******, ап. 4, като е декларирала, че само тя и семейството ще ползват имота, съответно ще заплаща пълния размер на цената за предоставената услуга. В резултат на посоченото, „Топлофикация София” ЕАД е открило партида за ползваната топлинна услуга в имота от страна на Н. К. Й., като последната е посочена като клиент за процесния абонатен номер в общите фактури, изготвени от ответника във връзка със заплащането на потребеното количество топлинна услуга в имота.

Следователно, установява се по делото, че потребител на топлинна услуга в имота се явява само лицето Н. К. Й., доколкото последната се явява ползвател на целия имот, поискала е откриването на партида на нейно име за отчитане и заплащане на ползваната услуга, в резултат на което „Топлофикация София” ЕАД е открило такава.

По делото не се установява, че между ищеца и ответниците са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, от което следва, че ответниците нямат задължение да заплащат цената на доставената топлинна енергия в процесния имот, въпреки че същите се явяват собственици на имота.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а решението на Софийски районен съд – неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено в частта, с която исковете са уважени, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца за първоинстанционното производство.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Л. И. Й. следва да се присъди сумата в размер на 775,23 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата.

4

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Е. К. Й. следва да се присъди сумата в размер на 25 лв. - разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Р. Б. Н. следва да се присъдят сумите, както следва: 400 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство за процесуално представителство на Е. К. Й.; 333,60 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за процесуално представителство на Е. К. Й.; 593,88 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за процесуално представителство на Л. И. Й..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2027/05.02.2024 г. по гр.д. № 11060/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Е. К. Й. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 736,57 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; и Л. И. Й. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2946,29 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 31 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 783,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; в частта, с която Е. К. Й. е осъдена да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 34,33 лв. – разноски за заповедното производство, 31,71 лв. – разноски за исковото производство, както и в частта, с която Л. И. Й. е осъдена да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 137,32 лв. – разноски за заповедното производство, 126,81 лв. – разноски за исковото производство, и вместо 5 това ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f99b4ba-1e48-4f83-819d-ed04fb185422