Решение № 20 от 31.03.2025, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Административно наказателно дело 16/2025
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 31.03.2025
- В сила
- 01.05.2025
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал.3 · Закон за здравето
- чл. 36, ал.1 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Гълъбово, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200016 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от Г.С.Р. - управител на “Л-****” с адрес с.О., общ.Г. чрез процесуалния си представител - адв.Й. Т. от САК против Наказателно постановление № 67 от 13.12.2024г. на д-р Н.Д.К. - Директор на Регионална здравна инспекция, гр.Стара Загора, с което на основание чл.211, ал.3, във вр. ал.1 от ЗЗ, чл.36, ал.1 от ЗЗ, във вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 9 от 21 март 2005г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН за нарушение на чл.36, ал.1 от ЗЗ, във вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 9 от 21 март 2005г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, във вр. чл.211, ал.3, във вр. ал.1 от ЗЗ /Закона за здравето/ й е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършено административно нарушение.
В съдебно заседание поддържа депозираната жалба и излага допълнителни аргументи. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Възз. страна взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди като такова.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства-показания на свидетели,писмени и становищата на страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на основание 1 чл. 59, ал.2 от ЗАНН поради което приема, че е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган е приел за установено, че към 11.07.2024 г. „Л.-****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя Г.С.Р., стопанисва Дом за стари хора „С.Е.“, находящ се на адрес ******, осъществявайки по този начин дейност в обект с обществено предназначение - Дом за стари хора „С.Е.“, находящ се на адрес ******, без да е изпълнило задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция.
При извършената на 11.07.2024г. проверка в дом за стари хора „С.Е.” в с.О. на ул."С." № * било установено, че обектът функционира без да е регистриран по Наредба № 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичния регистър на обектите с обществено предназначение, за което бил съставен АУАН.
При така установеното административно-наказващият орган е приел, че жалб. е нарушил разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Закона за здравето, както и че, нарушителят - “Л.****” е бил наказан с Наказателно постановление № 45 от 15.02.2024г. на Директора на РЗИ Стара Загора влязло в сила на 08.03.2024г. за нарушение от същия вид, предвид което е налице повторно нарушение по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на 33, а настоящото нарушение било извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е бил наказан за нарушение от същия вид.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството доказателства-показанията на св. В. В. - актосъставител, свидетелите М. И. и Т.И., както писмени доказателства по делото приложените към административно-наказателната преписка на РЗИ - Стара Загора копия от писмени документи, а именно: Наказателно постановление № 67 от 13.12.2024г. в оригинал; Покана за доброволно плащане с изх.№ 30-11226/13.12.2024г., ведно с Известие за доставяне; АУАН от юридическо лице с изх.№ 67/17.09.2024г.; Покана относно съставяне и връчване на АУАН, ведно с Известие за доставяне; Протокол за проверка относно оказване на здравните изисквания на обектите с обществено предназначение; Протокол от извършена инспекция в обект с обществено предназначение - социално заведение от 11.07.2024г.; Трудов договор № РД-15-477/08.05.2024г.; Наказателно постановление № 45/15.02.2024г.; Писмо до д-р Н.К. Директор на РЗИ гр.Стара Загора относно резултати от извършена проверка в „Резидентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ (РГВХНТВ), с доставчик „Л.-****“ ЕООД, на адрес: ******, от В.Тахова, Изпълн.директор на Агенция за качеството на социалните услуги и Заповед № РД-02-242/08.07.2024г. на Директора на РЗИ - Стара Загора.
В съдебното заседание жалбоподателят не сочи доказателства, които оспорват фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което и въз основа на посочените по2 горе доказателствени средства съдът я приема за доказано по несъмнен и безспорен начин.
При така посочената фактическа обстановка правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Закона за здравето и на основание чл. 211, ал.3 от Закона за здравето е наложил административно наказание имуществена санкция в размер от 5000 лв.
Направеното от жалб. възражение, за нарушение по смисъла на чл.40 от ЗАНН, т.2, а именно изискването да бъдат вписани свидетели, защото като свидетел било вписано лице което било част от проверяващата комисия и това било категорично забранено, не се споделя от настоящия съдебен състав- в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, а според ал.2 когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Няма спор по делото, че процесният АУАН е съставен в присъствието на управителя на “Л.****” за което и е поставен подпис под съответния реквизит.
Безспорно се установява, че изготвеният Акт за установяване на административно нарушение е надлежно връчен на Г.С.Р. в качеството си на представляващ „Л.****“ ЕООД, на 01.10.2024г.
От изложеното следва извод, че не е била засегнато правото на защита на лицето и не налице процесуално нарушение, обосноваващо на самостоятелно основание отмяна на оспореното НП.
Настоящата инстанция намира, че доколкото процесният АУАН е бил предявен на жалбоподателя, не е накърнено правото му на защита. Наказаното лице е имало възможност да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението.
Разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Закона за здравето изисква субекта, който открие обект с обществено предназначение да уведоми за това съответната сега РЗИ преди РИОКОЗ.
От установената фактическа обстановка безспорно се установява, че жалбоподателят към 11.07.2024 г. е упражнявал дейност по предоставяне на социални услуги, поради което е бил длъжен съобразно нормата на чл. 36, ал.1 от Закона за здравето /редакция преди изменението с ДВ-бр.98/10 г./ и не е спазил седемдневния срок за уведомление на съответната РИОКОЗ, в който да посочи адреса на обекта, видовете дейности извършвани в него, както и актуално удостоверение за вписване в търговския регистър.
Нарушението е от категорията на формално, на просто извършване и се осъществява чрез бездействие, а именно не изпълнение на задължението за уведомяване на РИОКОЗ.
От извършената съда служебно проверка на обжалваното наказателно 3 постановление не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото отговоря изцяло на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, правилно е приложен материалния закон и няма основания за изменение н частта на правната квалификация на деянието.
Не са налице са основания за изменение в частта на наложеното наказание, предвид естеството на нарушението и накърнените обществени отношения, но най-вече с оглед наличието на доказателства, че обектът е функционирал в един продължителен период от време преди проверката, сочещи на извода, че не се касае за маловажно нарушение в хипотезата на чл.
28 от ЗАНН. Съдът е на мнение, че така определеното по вид и размер наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като със същото ще се изпълнят целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, поради което и е справедливо.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 67 от 13.12.2024г. на др Н.Д.К. - Директор на Регионална здравна инспекция, гр.Стара Загора, с което на основание чл.211, ал.3, във вр. ал.1 от ЗЗ, чл.36, ал.1 от ЗЗ, във вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 9 от 21 март 2005г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН за нарушение на чл.36, ал.1 от ЗЗ, във вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 9 от 21 март 2005г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, във вр. чл.211, ал.3, във вр. ал.1 от ЗЗ /Закона за здравето/ на „Л.-****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя Г.С.Р. е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лв /пет хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________ 4