Решение № 74 от 02.02.2021, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 74 гр.Плевен, 02.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура –Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №759 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от В.Н.Л. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.О.Л. *** със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения гр.Плевен, ул „Св.Св.Кирил и Методий“ №18, оф.7, против Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 250 лева. Претендира се обезщетение за вреди от отменена с влязло в сила съдебно решение по адм. дело №213/2020 год. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка

№20-0938-000087/20.01.2020 год., с която спрямо жалбоподателя е била приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е собственик на лек автомобил марка Пежо модел 405 с per. № *****. Със заповед № 20-0938-000087 от 20.01.2020 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен е била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на същото МПС за срок от шест месеца, както и са били отнети регистрационните табели на автомобила. По аргумент от чл. 172, ал.

6 ЗДвП заповедта се ползва с незабавно изпълнение въпреки обжалването й пред съд. Сочи, че срещу посочената заповед за ПАМ е била подадена жалба от ищеца, който е собственик на автомобила, по която в Административен съд-Плевен е образувано АД № 213/2020 г. С решение № 293 от 03.06.2020 г. заповедта за ПАМ е била отменена с окончателно решение, по аргумент чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Твърди, че прекратената регистрация на лекия автомобил и изземването на регистрационните му табели е лишило ищеца изцяло от възможността да ползва движимата вещ през срока на действието на ПАМ (20.01.2020 г.) до нейната отмяна (03.06.2020 г.). Счита, че е налице отменена административен акт по съответния ред.

Издаването на заповедта за ПАМ е в упражнение на властнически правомощия на административен орган, които пряко произтичат от закона, т.е. съставлява акт на длъжностно лице от администрацията при изпълнение на неговите функции и се включва в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърди, че от незаконосъобразния административен акт за ищеца са произлезли имуществени вреди, съставляващи пропуснатата полза от ползване на лекия автомобил за периода на противоправната дерегистрация. Вредата е пряка и непосредствена, защото съдържанието и целта на приложената принудителна мярка (временна дерегистрация и изземване на табелите) е насочена именно към спирането от движение на превозното средство.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР- Плевен да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 250.00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на този иск до окончателното й заплащане, съставляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в противоправното лишаване на ищеца В.Н.Л., ЕГН ********** от ползване на движима вещ - лек автомобил марка Пежо модел 405 с per. № ****** за периода 20.01.2020 г. — 03.06.2020 г. по отменена като незаконосъобразна заповед № 20-0938-000087 от 20.01.2020 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Л. с пълномощно на л.12 от делото, който поддържа исковата молба на заявените в нея основания, претендира присъждане на обезщетение в заявения с исковата молба размер, ведно със законната лихва. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък. Развива подробни съображения в писмени бележки.

Ответникът- ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.21 от делото, която оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че не е настъпила вреда за ищеца от отменения административен акт. Позовава се на заключението на ВЛ по назначената съдебно-оценителна експертиза, според което МПС е физически остаряло и е от такова естество, че реално такъв автомобил от този клас и вид, не може да бъде отдадено под наем. Моли, ако съдът счете, че са налице доказани вреди от страна на държавата, да се направи преценка дали е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, като се вземе предвид и виновното поведение на водача на МПС-то. Поддържа подадено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от

Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, за да се произнесе по исковата молба, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото дело административно дело №213/2020 год. на Административен съд-Плевен се установява, че е издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0938-000087/20.01.2020 год. от Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо В.Н.Л. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. ПАМ е приложена затова, че на 20.01.2020 год. в 20:15 часа в гр.Плевен, на ул.”София”, до номер 2, с посока на движение към ул „Георги Кочев”, като водач управлява лек автомобил „Пежо 405” с рег.№******, като при проверка не представя СУМПС, от направена справка в АИС-АНД е установено, че същото е обявено за изземване със статус „отнет-иззет”. ЗППАМ и издадена въз основа на съставен АУАН GA №105239/20.01.2020 год.

Против издадената заповед за прилагане на ПАМ е подадена жалба от ищеца до Административен съд-Плевен, където е образувано административно дело №213 по описа на съда за 2020 год. По жалбата е постановено Решение №293/3.06.2020 год., с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0938-000087/20.01.2020 год. от Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо В.Н.Л. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Решението е влязло в законна сила на 3.06.2020 год., като неподлежащо на обжалване.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.

203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл.

204, ал. 1 от АПК

– искът е подаден от физическо лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.

205 от АПК, тъй като съгласно чл. 37, ал.1, т.2 вр. чл.37, ал.2 от ЗМВР , ОД на МВР-Плевен е юридическо лице. Изпълнено е и изискването на чл.

204, ал. 1 от АПК

– искът е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред, а именно след отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0938-000087/20.01.2020 год. на Началник сектор „Пътна полиция“.

Следователно искът е допустим за разглеждане по същество.

Искът е неоснователен и недоказан.

Основателността на иск с правно основание чл.

1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.

4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

Претенцията по настоящото дело се основава на следното: прекратената регистрация на лекия автомобил и изземването на регистрационните му табели изцяло е лишило ищеца от възможността да ползва движимата вещ през срока на действие на наложената принудителна административна мярка- от 20.01.2020 год. до 3.06.2020 год. Твърди в исковата молба, че по този начин от незаконосъобразния административен акт за ищеца са произлезли имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от ползването на лек автомобил за периода на противоправната дерегистрация. Ищецът оценява вредите, които са настъпили в неговия патримониум под формата на пропуснати ползи в размер на 250 лева, съставляващи размера на пазарния наем за процесния период на автомобил от същия вид и клас, както и ниво на оборудване и година на производство.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт, действие или бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и във връзка с него. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки за реализиране на отговорността се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. И накрая, следва да се посочи, че за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК.

Ищецът претендира обезщетение за вреди, които сочи, че са пропуснати ползи от лишаването му от ползване на автомобила с прекратена регистрация.

Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, в случая на ищеца като ползвател на МПС с прекратена регистрация въз основа на акт, който е отменен по съответния ред. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако не беше издадена незаконосъобразната , отменена впоследствие заповед за прилагане на ПАМ, с която е прекратена регистрацията на МПС, поради което ищецът не е могъл обективно да се придвижва с него по пътищата, отворени за обществено ползване или да го ползва по друг начин, съпоставено с имуществото му към момента на издаване и привеждане в действие на отменената заповед за ПАМ. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.