Решение № 176 от 23.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Перник, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500735 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 260011/12.05.2023 г. по гражданско дело № 5437/2017 г. по описа на Районен съд – Перник е отхвърлен иска, предявен на основание чл.

14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от К. П. С., с ЕГН: **********, П. П. С., с ЕГН:

**********, Б. С. Г., с ЕГН: **********, В. С. Р., с ЕГН: **********, П. К. Е., с ЕГН: **********, В. А. С., с ЕГН: **********, Б. А. С., с ЕГН: **********, М. В. И., с ЕГН: **********, М. Б. И., с ЕГН: **********, Р. Б. Г., с ЕГН:

**********, Е. Р. Ф., с ЕГН: **********, Д. Л. Ш., с ЕГН: **********, М. Л.

Р., с ЕГН: **********, В. Н. Х., с ЕГН: ********** и В. Н. М., с ЕГН:

********** за признаване на установено по отношение на М. В. К., с ЕГН:

**********, М. С. Г., с ЕГН: **********, М. С. Г., с ЕГН: **********, П. Х.

Д., с ЕГН: **********, К. Ц. Г., с ЕГН: **********, В. С. К., с ЕГН:

**********, П. С. А., с ЕГН: **********, А. С. А., с ЕГН: **********, Д. С.

А., с ЕГН: **********, В. Х. К., с ЕГН: ********** и Р. Х. К., с ЕГН:

**********, че наследодателите на ищците - С. Р. Б. и С. Р. Б. към 1950 г. – година на образуване на Трудово кооперативно земеделско стопанство /ТКЗС/ в с. Драгичево, общ. Перник, са били собственици на имот, находящ се в землището на с. ***, местността „***“ с площ от общо 4 дка и 500 кв. м.

1 по представен документ за собственост нотариален акт №*** по нотариално дело № 20/1921 г., при граници братя Ф., Г.Х. и ж.п. линия, който имот по сега действащата КВС на с. Драгичево, общ. Перник представлява имот с № ***, с площ от 3248 кв. м. и е възстановен на наследници на Г.Х. К..

Със същото решение ищците са осъдени да заплатят при условията на разделности по равно на М. С. Г. сумата от 400 лв. – разноски за адвокат по делото.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали ищците в първоинстанционното производство и са го обжалвани с оплакване за неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост.

Излагат се подробни съображения във връзка с доводите за процесуални нарушения, довели до неправилно установена от районния съд фактическа обстановка и за необоснованост на решаващите му изводи.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Направил е фактически констатации за обстоятелства, които са били извън предмета на доказване. Достигнал е до грешни правни изводи.

Твърди се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите съдебно-технически експертизи безспорно се установява, че наследодателите на ищците – С. и С. Б. са били собственици на процесния имот към момента на образувано в ТКЗС в с. *** през 1950 г., както и че този имот е възстановен на ответниците, в качеството им на наследници на Г.Х., за което те не разполагат с документ за собственост.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение, като реши спора по същество и уважи предявения иск. Претендира се присъждане на сторените от ищците разноски във всички производства.

Въззивната жалба е връчена на насрещните страни.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. Ц. Г., чрез назначения и особен представител адвокат С. Р.. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че фактическите констатации на районния съд са основани на всеобхватно и пълно обсъждане на събраните доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалваното решение на Районен съд – Перник.

2

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. С. Г. чрез пълномощника му адвокат Р. П.. Въззивната жалба е оспорена, като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно.

Изложени са подробни съображения, че решаващите изводи на първоинстанционния съд са основани на подробна и съвкупна преценка на събрания доказателствен материал. Искането към въззивния съд е да потвърди решението на Районен съд – Перник и да присъди разноски на ответника за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК останалите ответници не са подали писмен отговор.

В съдебно заседание, въззивните жалбоподатели, чрез пълномощника им – адвокат К. Б. поддържа въззивната жалба по подробно изложени в нея и в съдебно заседание съображения. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като уважи предявения иск и присъди сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът М. Г., чрез пълномощниците си – адв.

П. и сина му – С. Г., оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Перник, като правилно. Претендира разноски.

В съдебно заседание, останалите ответници, редовно призовани не са се явили и не са били представлявани.

Окръжен съд - Перник, в настоящия състав, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269, изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от съд, разглеждащ дела като първа инстанция, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции.

Налице е и специалната положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ – инициирано от ищците висящо административно производство за процесния имот по чл. 14, ал. 1 – 3 ал. 3 от ЗСПЗЗ и възстановяването му по същия ред на ответниците по делото.

Предвид изложеното обжалваното решение е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2-ро от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

В разглеждания случай, не са налице предпоставки за проверка на правилността на решенията на непосочени от страните основания. Затова въззивният състав следва да разгледа поддържаните в жалбите конкретни оплаквания.

Неоснователни са оплакванията на въззивниците за необоснованост на обжалваното съдебно решение, поради допуснати процесуални нарушения при оценката и обсъждането на доказателствата. Районният съд е изложил подробни мотиви, отразяващи извършената от него дейност по преценка на доказателствения материал. При формиране на фактическите си изводи е взел предвид всички събрани доказателства. Посочил е фактите, които приема за установени въз основа на тях и е изложил съображенията си за приложимите правни норми. Констатациите на районния съд относно относимите за спора обстоятелства и съображенията му за субсимирането им под приложимите правни норми са основани на формалната логика и представляват формално – валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на доказателствата, а постановеното от него решение е обосновано.

Установената от първостепенния съд фактическа обстановка е съответна на събраните писмени и гласни доказателства и приобщените съдебнотехнически експертизи. Настоящият състав я споделя досежно релевантните за правния спор обстоятелства. При разглеждането на делото от въззивния съд не са събирани нови или новоткрити доказателства, затова съдебният състав установява фактическата обстановка въз основа на приобщените 4 такива по време на двете проведени първоинстанционни производства и предходното въззивно такова.

От представените по делото удостоверения за наследници № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и служебно извършени от съда справки в НБД „Население“ се установява, че ищците/въззивни жалбоподатели са наследници на С. Р. Б., починал на *** и на С. Р. Б., починал през *** От удостоверение изх. № *** на кметство с. ***, общ. ***се установява, че голяма част от семейните регистри на селото липсва, поради което няма данни за наследниците на Б.М.К.. За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени доказателства – акт за смърт № ***, препис извлечение от акт за смърт от *** и са разпитани свидетелите – Ц.М. Ф., С. С. С. и Л.Й.А..

Съдът кредитира показанията им, тъй като предвид възрастта на свидетелките, произхода и местоживеенето им, те дават сведения за факти, които са възприели пряко, непосредствено и продължително във времето.

Съобщеното от тях за родствените връзки съвпада и не са налице противоречия. От посочените писмени и гласни доказателства се установява, че Б.М.К. е починал на *** Имал е имал двама сина – Р. Б. М. и Т. Б. М. и две дъщери. Р. е починал на *** Той е имал е двама сина – С. и С. и две дъщери – Ф. и М.. Т. също е имал двама сина – Д. и Й./техни внучки са съответно свидетелките Ф. и А./ и две дъщери – В. и К..

От представените удостоверения за наследници № ***, № *** се установява, че ответниците са наследници на Г.Х. К., починал на *** От приложените удостоверения изх. № *** и № *** се установява, че С.

Р. Б. и С. Р. Б. са влезли в ТКЗС – с. Драгичево на 23.09.1950 г. със земи, съответно от 29.800 дка и от 19.600 дка.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ТКЗС в с. Драгичево е образувано през 1950 г.

Със заявление вх. № *** П. Г. Б., в качеството и на наследник на С. Р. Б. е подала заявление до общинска поземлена комисия – с. Драгичево, с което е заявила за възстановяване общо 28 земеделски земи, с площ от общо 28.900 дка, като под № 8, 9 и 10 е посочила три ниви в местността „***“ – две, от които от по 2 дка и една от 1 дка.

Със заявление вх. № *** А. С. Р., като наследник на С. Р. Б. е подал заявление до Общинска поземлена комисия – с. Драгичево за възстановяване 5 на общо 14 броя земеделски земи, с обща площ от 19.600 дка, като под № 11, 12 и 13 е посочила ниви в местността „***“, две от които от по 2 дка и една от 1 дка.

От писмо изх. № 632/31.05.2005 г. на ОСЗГ – Перник е видно, че за по една от посочените в двете заявления ниви от по 2 дка в местността „***“ при започване на процедура за издаване на скица на подлежащите на възстановяване имоти е установено, че попадат в имот, който е възстановен на други лица.

От представеното Решение № 01089/17.01.2002 г. на ПК – с. Драгичево на наследниците на Г.Х. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ ливада от 3.248 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.

Драгичево, местността ***, имот № *** по картата на землището при граници: имот № *** – ливада на наследници на Й. Т. Б., имот № *** – ливада на наследници на Д. Ф. В., землищна граница, имот № *** – ливада на наследници на Д.Ф.В. и имот № *** – залесена територия на държавна.