Решение № 209 от 08.10.2019, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 447/2019
- Вид
- Решение № 209
- Подписан
- 08.10.2019
- В сила
- 26.11.2019
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА
Други актове по делото
- Определение № 522 от 25.07.2019 · МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
№209 гр. Варна, 08.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия
М.Христова в.т.д.№447 по описа за 2019г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗД“БУЛ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.И., срещу постановеното решение №334/19.04.2019г., поправено с решение №523/12.06.2019г. по т.д.№1324/2018г. на ВОС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на получените физически травми и психични изживявания, причинени от ПТП, настъпило на 16.04.2018г. в гр.Варна, на ул.“Фредерик Жулио Кюри“ №66А, в резултат от удар и притискане към бетонна стена от самостоятелно потеглил л.а.“Пежо Боксер, с рег.№В 3227 ВС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-05.08.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява наличието на съпричиняване от пострадалото лице, което не е предприело никакви действия за избягване на произшествието, след като е имала пряка видимост към автомобила.
Твърди се, че съпричиняващото деяние не е необходимо да е противоправно поведение, а е достатъчно да е било исково, с което да се е поставил в повишен риск или да не е можел да избегне вредата при нормална съобразителност.
По делото не са събрани доказателства как протича възстановителния период на ищцата. Размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Нормалното обезщетение за травмите получени от ищцата, за които са представени доказателства е в размер на 50 000лв., без да се отчита съпричиняването.
По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за главницата за сумата над 25 000лв. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. С писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. В молбата е направено и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Въззиваемата страна И.И.Д., с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.В. и адв.С, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно, обосновано и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. В същото съдът е изложил подробни мотиви защо не е установено съпричиняване от страна на пострадалото лице. Не е установено и какво следва да се разбира под „нормална грижа“, за да се приеме, че такава не е положена от ищцата.
По делото са събрани достатъчно доказателства за вида на получените травми, както и психическите такива, които ищцата е претърпяла. Посочения в жалбата размер на обезщетението не кореспондира със съдебната практика и присъжданите обезщетения по сходни дела, нито с принципа на справедливо обезщетяване на същите. При съвкупен анализ на доказателствата се установява, че присъденият от първостепенния съд размер на обезщетението е минимален.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част. Претендира и присъждане на дължимото за производството пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, т.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от И.И.Д. *** за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-физическа и психическа травми, причинени при ПТП настъпило на 16.04.2018г., в гр.Варна, на ул.“Фредерик Жулио Кюри“ №66А, в резултат от удар и притискане към бетонна стена от самостоятелно потеглил л.а.“Пежо Боксер, с рег.№В 3227 ВС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-05.08.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
Предявените искове са с правно основание чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ вр. чл.432 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 16.04.2018г., в гр.Варна, на ул.“Фредерик Жулио Кюри“ №66А, ищцата като пешеходец, била ударена и притисната към бетонна стена от внезапно самостоятелно потеглил л.а.“Пежо Боксер, с рег.№В 3227 ВС. Към датата на настъпване на произшествието, горепосочения автомобил е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №BG/02/117002629218. Излага се, че резултат от произшествието ищцата е получила следните телесни увреди: травматичен шок, счупване на тялото на тибията в ляво, счупване на тибията в дисталната част в дясно, счупване на горния и долния клон на пубиса двустранно, счупване на сакрума, счупване на тялото на пети лумбален прешлен.
След инцидента ищцата е хоспитализирана по спешност в МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД-гр.Варна, в отделение за анестезия и интензивно лечение, където е лекувана до 19.04.2018г. На посочената дата е преместена в клиниката по Ортопедия и травматология на МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД-гр.Варна, където ѝ е извършена операция под обща анестезия, на тибия и фибула. Твърди се, че уврежданията са довели до обездвижването на ищцата за продължителен период от време, както и че възстановяването ѝ от получената физическа и психическа травма продължава.
И към настоящия момент същата не е напълно възстановена, предстоят ѝ нови операции и рехабилитация. Получените увреждания в областта на таза и гръбначните прешлени, са предпоставка за развитието на допълнителни заболявания, като наред с това са изключително опасни за детеродните ѝ способности.
Твърди се, че до застрахователя е предявено искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но и до настоящия момент, въпреки изтеклите срокове по КЗ, такова не е изплатено, което дава основание за предявяване на претенция за определяне на обезщетение по съдебен ред.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени, както и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице причинен деликт от водача на превозното средство Михаил Великов. В условие на евентуалност твърди, че произшествието е резултат от случайно деяние. Сочи още, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като ищцата не е пресичала на обозначено за целта място и не е направила необходимото да избегне удара, въпреки че е имала възможност за това. Същата не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС и не е изпълнила задълженията си по чл.113 от ЗДП, като се е поставила в повишен риск спрямо нормалния.
Твърди още, че размерът на претенцията е завишен и същия не съответства на икономическата конюнктура и претърпените от пострадалата вреди. В съответствие с описаните травми в представената от ищцата медицинска документация, справедливия размер на обезщетението е около 50000лв., без да се отчита наличието на съпричиняване.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Решението на ВОС е влязло в законна сила в частите, както следва: с която предявените от И.И.Д. искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е уважен за сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 05.08.2018г. до окончателното ѝ заплащане, както и с която исковете са отхвърлени за разликата над 80 000лв. до претендираните 100 000лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност № BG/02/117002629218 за л.а.“Пежо Боксер“, с рег.№В 3227 ВС, валидна от 03.10.2017г. до 02.10.2018г. поради което ответникът ЗД «БУЛ ИНС» АД, гр. София е надлежно легитимиран да отговаря по предявения спрямо него иск.
Обстоятелствата от фактическия състав на произшествието – механизъм, вреди и вина на водача, както и причинна връзка са установени с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, при разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе по наведените в жалбата твърдения относно размера на определеното обезщетение, а именно за несъобразяване на същото с вида на получените травматични увреждания, както и със съпричиняването на произшествието от пострадалото лице.
Първият спорен в производството въпрос, който следва да бъде разгледан е за механизма на произшествието - за наличие на самоувреждащо поведение на пострадалата, респ. съпричиняване на вредоносния резултат.
За установяването му, пред ВОС, е допусната автотехническа експертиза. От заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, и обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 28.03.2019г. о.с.з., се установява, че ПТП е настъпило на 16.04.2018г. около 13:0ч. в гр.Варна, на ул.“Фпедерик Жулио Кюри“ №66, която е с ограничено предназначение. Според вещото лице това е асфалтова алея, която се ползва от пешеходци и автомобили.
Няма тротоари, а павилионите за търговия са построени направо на бордюра от страната на булеварда. Пострадалата се е движила в най-лявата част на улицата, преминавайки покрай ред от павилиони, като е преминала пред товарния автомобил в момента на неговото самопотегляне.
При движението си пострадалата е имала видимост към автомобила, но не е забелязала, че същият е без водач и не го е възприела като опасност, респ. не е могла да избегне удара. Последният е бил непредотвратим и от водача на автомобила, тъй като към момента на самопотеглянето същият е бил в товарния му отсек и не е виждал кой преминава и какво става отвън. Причината за движението на автомобила според вещото лице е не осигуряване на превозното средство срещу потегляне. Същото посочва още, че ако автомобилът е поставен на включена задна скорост и задействана спирачка за паркиране /ръчна/ няма техническа възможност за потеглянето му при наклон на пътя от 3%. Предвид изложеното и доколкото в протокола за оглед е посочено, че спирачната и кормилната уредби са били изправни, то причината за потеглянето му е необезопасяването му при спиране.
Разпечатката съдържа 48 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f97fedc-5829-41db-92ac-068b81724c7f