Решение № 14787 от 30.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14787 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20231110101568 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

С Решение № 21035/19.12.2023 г., постановено по гр. № 1568/2023 г. по описана на СРС, 77 състав е допусната съдебна делба между Д. В. М., ЕГН **********, С. Д. М., ЕГН **********, Г. Д. М., ЕГН ********** и Е. С. С., ЕГН **********, на АПАРТАМЕНТ № 72, находящ се в гр.София, **********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** с площ от 65,51 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №17 и ведно с 1,069 % идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху мястото, при квоти: 1/6 ид.ч. – за Д. В. М.; 1/6 ид.ч. – за С. Д. М.; 1/6 ид.ч. – за Г. Д. М.; 1/2 ид.ч. – за Е. С. С..

Решението е влязло в законна сила на 20.02.2024 г.

В първото по делото открито съдебно заседание в производството по извършване на делбата са предявени и приети за разглеждане претенции по сметки по чл. Чл. 346 ГПК на съделителите, както следва:

- искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от съделителите С. Д. М., Д. В. М. и Г. Д. М. срещу съделителя Е. С. С. за заплащане на сумата от 3000,00 лева (по 1000,00 лева) на всеки ищец – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 17.05.2023 г. – 12.03.2024 г.;

- искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени от съделителя Е.

С. С. срещу съделителите С. Д. М., Д. В. М. и Г. Д. М. за заплащане на сумата 10740,43 лева – представляваща стойност на разходите за труд и материали на извършени в имота разноски за СМР съобразно уточнителната молба от 18.11.2024 г. със знанието и съгласието на ответниците;

- искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявени от съделителя 1

Е. С. С. срещу съделителите С. Д. М., Д. В. М. и Г. Д. М. за заплащане на сумата 127,93 лева – представляваща стойност на разходите за издаване на констативен Нотариален акт за обстоятелствена проверка и 129,02 лева – разходи за платен данък.

Съдът като се запозна с материалите по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно твърденията на страните и императивните разпоредби на закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В приетото по делото заключение вх. № 350857/04.11.2024 г. /листове 157 - 164 от делото/, изготвено от вещото лице инж. А. Д. Ц. по допуснатата от съда съдебно-оценителна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът изцяло възприема като обективно безпристрастно и компетентно дадено, е посочено, че имотът е неподеляем с пазарна стойност 189800,00 лева. Посочено е, че при опредЕ.та пазарна стойност дяловете на съделителите са, както следва: 1/6 идеални части за Д. В. М. или 31633,33 лева, 1/6 идеална част за С. Д. М. или 31633,33 лева, 1/6 идеална част за Г. Д.

М. или 31633,33 лева и 1/2 идеални части за С. Д. М. или 94900,00 лева.

По отношение способа за извършване на делбата:

Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. В случая е допуснат до делба един апартамент, който с оглед броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, е реално неподеляем.

При това положение, доколкото имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, следва да бъде постановено допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан. по реда на чл. 348 ГПК.

По искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от съделителите С. Д. М., Д. В. М. и Г. Д. М. срещу съделителя Е. С. С. за заплащане на сумата от 3000,00 лева (по 1000,00 лева на всеки ищец) – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 17.05.2023 г. – 12.03.2024 г.:

По иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи, че ответникът ползва имота еднолично, че е отправено писмено поискване до ответника да предостави ползването, както и размера на вземането.

Безспорно между страните е, че ответникът Е. С. С. от 2021 г. до 2024 г. е ползвал еднолично съсобствения апартамент № 72, находящ се в гр.София, ж.к.Люлин, бл.721, вх. Г, ет. 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** с площ от 65,51 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение №17.

2

Същото се установя и от показанията на разпитания свидетел И. И.

Илиева.

В искова молба вх. № 7356/11.01.2023 г. подадена от съделители С. Д.

М., Д. В. М. и Г. Д. М., по която е образувано настоящото производство е налице отправена до ответника покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за процесния апартамент. Разпореждането по чл. 131 ГПК, ведно с исковата молба и приложенията са връчени на ответника на 16.05.2023 г.

С Решение № 21035/19.12.2023 г., постановено по гр. № 1568/2023 г. по описана на СРС, 77 състав по допускане на делбата са допуснати и привременни мерки на основание чл. 344, ал. 2 ГПК като съделителят Е. С. С. е осъдена да заплаща на всеки един от останалите съделители С. Д. М., Д. В.

М. и Г. Д. М. ежемесечно по сумата от 100 лв. срещу ползването на 1/6 ид.ч.

(общо 3/6 ид.ч. спрямо тримата) от допуснатия до делба АПАРТАМЕНТ № 72, считано от датата на влизане в сила на решението в частта му по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.

Решението е влязло в законна сила на 20.02.2024 г.

С молба вх. № 60406/23.02.2024 г. съделителят Е. С. С. е направила искане за изменение определението за ползването на имота, тъй като е напуснала същия на 07.02.2024 г. и се е преместила да живее при своите родители и да полага грижи за тях предвид влошеното им здравословно състояние. Посоченото обстоятелство не се оспорва от насрещните страни като в предоставения от съда срок съделителите Д. В. М., С. Д. М. и Г. Д. М. сочат, че не желаят да ползват имота.

С Определение № 36902 от 13.09.2024 г. е отменено Определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, инкорпорирано в Решение № 21035/19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1568/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, с което Е. С. С. е осъдена да заплаща на съделителите Д. В. М., С. Д. М. и Г. Д. М. ежемесечно сумата от по 100 лв. за всеки един от тях срещу ползването на 1/6 ид.ч. за всеки един от тях от допуснатия до делба имот и е ОТХВЪРЛЕНО искането за постановяване на привременни мерки. Определението е влязло в сила на 23.10.2024 г.

Поради изложеното съдът счита за доказана по основание претенцията на съделителите С. Д. М., Д. В. М. и Г. Д. М. за осъждане на съделителя Е. С.

С. да им заплати обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 17.05.2023 г. – 12.03.2024 г. Налице е ползване на имота еднолично от единия съделител и изпратена покана за заплащане на обезщетение.

По отношение размера на претенцията съдът кредитира заключение вх.

№ 328600/16.11.2023 г., изготвено от вещото лице инж. А. Д. Ц. /листове 73 – 76 от делото/ по допуснатата съдебно-оценителна експертиза. Същото не е оспорено от страните и съдът изцяло го възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Съгласно вещото лице средната наемна цена на процесното жилище, при констатирано състояние към момента на огледа е в размер на 600 лв. месечно, съответно за 1/6 ид.ч. е в размер на 100 лв.

3

Поради изложеното претенциите за осъждане на съделителя Е. С. С. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 17.05.2023 г. – 12.03.2024 г. се явяват основателни до размера 2 961,30 лева (по 987,10 лева за всеки един от съделителите), който размер е изчислен от съда с на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор и съобразно включените календарни дни за първия и за последния месец. За горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 3000,00 лева (по 1000,00 лева за всеки ищец) исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени от съделителя Е. С. С. срещу съделителите С. Д. М., Д. В. М. и Г. Д. М. за заплащане на сумата 10740,43 лева – представляваща стойност на разходите за труд и материали на извършени в имота разноски за СМР съобразно уточнителната молба от 18.11.2024 г. със знанието и съгласието на ответниците:

За основателността на исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на поземления имот, че всяка от страните е титуляр на идеални части от правото на собственост с обект недвижимия имот, че в последния са извършени строителни и ремонтни работи на претендираната стойност при знание и без противопоставяне на ответниците. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на другия съсобственик. В този случай ищецът следва да се докаже само, че тези разноски са предпазили вещта от развала.

Съществено за спора е изясняване дали се иска плащане на направени необходими или полезни разноски, т.к. между двете съществуват съществени разлики. Необходимите разноски са тези, без които вещта би погинала или би се повредила. Полезните разноски увеличават стойността на вещта. В конкретния случай от наведените фактически обстоятелства в искането за уреждане на разноски по чл. 346 ГПК става дума за направени полезни разноски, т.е. за т.нар. подобрения. Възстановяването на разходите на направените подобрения подлежи на различен режим в зависимост от две обстоятелства - намерението на лицето, което ги е извършило и наличието на знание и съгласие или противопоставяне от страна на останалите съсобственици по отношение на извършените подобрения в съсобствения имот. Ако съсобственикът е владелец на своята идеална част от общата вещ и държател идеалните части на останалите съсобственици без намерение да ги свои и подобренията са извършени със знанието и съгласието на останалите съсобственици, тогава отношенията между тях следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, който гласи, че всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Ако съсобственикът е действал със същото намерение, но е отсъствало съгласие на останалите съсобственици или те са се противопоставили на извършването на подобренията, отношенията следва да се уредят съгласно институтът на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 от ЗЗД и съответно при противопоставяне - от правилата на неоснователното обогатяване. Ако лицето е действало като владелец на цялата вещ, т.е. с намерението да владее 4 идеалните части на останалите съсобственици, то тогава отношенията ще се уредят от чл. 72, респ. чл. 74 ЗС.

От събраните по делото доказателства се установява, че съделителят Е.

С. С. при извършването на подобренията е действал като владелец на своята идеална част и държател на идеалната част от общата част на останалите съделители. Не се установява обаче ответниците по иска да са знаели и изразили съгласие за тези подобрения. Не са ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа твърденията на ищеца в тази насока. Не се и твърди и не се установява по делото някой от ответниците по иска категорично да се е противопоставил на извършените подобрения, което волеизявление да е достигнало до съделителя Е. С. С..

Следователно отношенията между страните следва да се уредят на база правилата на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД. Законът предвижда две хипотези при воденето на чужда работа без пълномощие - ако работата е предприета уместно и е водена добре в интерес на другите съсобственици, съсобственикът, извършил подобренията, има право да иска и да получи от останалите съсобственици, съразмерно на частите им в съсобствеността, всички необходими и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на извършването им. Ако работата е предприета едновременно и в свой собствен интерес, съсобственикът извършил подобренията има право да получи стойността на обогатяването, т.е. сумата, с която се е увеличила частта на всеки от другите съсобственици вследствие на подобренията. В случая от съвкупната оценка на доказателствата по делото може да се направи извод, че подобренията са предприети и в собствен интерес, т.е. налице е втората хипотеза.