Решение № 43 от 19.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. П., 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20211720102587 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че М. Т. Р. дължи сумата в размер на 1369,13 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., «****, от които главница в размер на 1130,07 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 239,06 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.; както и законната лихва върху главницата от 1130,07 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по изложени съображения. Ответникът посочва, че изрично в депозираното възражение в развилото се заповедно производство е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като е платил по надлежния ред изцяло 1 дължимата главница за периода 08.2019 г. до 30.04.20 г., в размер на 634.03 лева, като и не дължи лихва за това върху тези суми. Не оспорва главницата в размер 496.04 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2019 г. и лихвата към тази сума за периода от 07.07.2018 г. до 16.02.2021 г. и признава, че е дължима, като оспорва посочения общ размер на лихвата 239.06 лева по ЗИПЗ. Счита, че в тази му призната част производството е недопустимо и следва да се прекрати. За платената част от главницата, респ. претендираната върху нея лихва претенциите следвало да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Релевира се възражение за погасяване на вземанията по давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М. Т. Р. , отнасящо се за вземания, които са предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00977 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.

Подадено е възражение, в което е направено оспорване на претенциите за периода 08.2019 г. до 30.04.20 г., в размер на 634.03 лева, и на тези за лихва върху тези суми, поради което в тази част правилно са дадени указания на заявителя да предяви иск. Видно от приложеното извлечение и направени уточнения за този период, включващ месеците 11.2019 г., 12.2019 г.,01.2022г. 02.2020г. и 04.2020 г., претендираната сума е 158,35 лв. В останалата част предвид липсата на оспорване на дължимостта на главницата за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2019 г. и лихвата върху вземанията за този период не са налице предпоставките за предявяване на иск – заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което производството като недопустимо следва да прекрати. Съдът отчита, че реално признанието е направено за сумата в размер 496.04 лева за този период, като същата е получена като разлика между претендираната в заявлението сума от 1130,07 лв. и сумата, която длъжникът сочи, че е платил в размер на 634, 03 лв. В заявлението е посочен общо период. Към онзи момент длъжникът не е знаел какви точно суми се претендират за всеки месец и и дали се претендират за всеки месец от посочения период. Едва в исковото производство става ясно, че за периодът, който длъжникът твърди, че е платил сумата от 634, 03 лв. се претендира само сумата от 158, 35 лв. главница. В този смисъл съдът намира, че ответникът не е оспорил дължимостта на вземането за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2019 г., което се претендира в размер на 971, 72 лв. и лихвата 2 върху вземанията за този период, тъй като съществен е именно периодът, а сумата, която се претендира за него към онзи момент длъжникът не е имало как да знае предвид липсата на отделно посочване за всеки месец.

В този смисъл исковото производство е недопустимо в частта, касаеща тези претенции предвид липсата на оспорване по реда на чл. 414 ГПК. Същото подлежи на разглеждане в частта за сумата от 158,35 лв. - главница за месеците 11.2019 г., 12.2019 г.,01.2022г., 02.2020г. и 04.2020 г., и мораторна лихва за тези вземания в размер на 13,04 лв.

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови са собствениците или титулярите на вещното право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Видно от представени удостоверение за наследници № 20/грс - 1338 от 02.03.2020г. на Т.И. и удостоверение за наследници № 20/грс -1338 от 02.03.2020г. на Р.И. ответницата е техен единствен наследник.

Съгласно представен договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 27.05.1992г., Р.И. и Т.И. придобиват собствеността 3 върху посочения недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в гр. П., кв. „ *****.

Видно от представено удостоверение от 06.08.2021г, издадено от „П.-Инвест“ ЕООД недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в гр. П., кв. „ *****. е идентичен по сега действащия административен адрес с имот, находящ се в гр. П., кв. „****. Дори да се приеме за основателно възражението на ответника за липса на компетентност на посоченото дружество да удостоверява посочената идентичност, което да постави под съмнение твърдението, че наследодателите на ответницата са собственици именно на процесния имот, то след смъртта на Т.И., Р.И. е декларирала на 12.08.2005 г. в декларация по чл. 14 ЗМДТ правото си на собственост върху него, като е посочила титул за собственост именно описания договор за продажба. На следващо място с представената молба за откриване на партида за процесния имот от наследодателката на ответницата / л. 14/ дори да се приеме, че не е установено правото на собственост върху същия, се установява наличието на възникнала облигационна връзка по силата на договор / т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК/.

Следва да се посочи, че посредством извършеното признание на дължимостта на част от задълженията и извършено плащане на друга, ответницата признава наличието на облигационна връзка между страните по продажба на топлинна енергия и качеството си „ битов клиент“.

Представени са по делото фактури за процесния период и платежни нареждания за погасяване на задълженията.

За месец 11.2019 г. е издадена фактура № 007418673/30.11.2019 г. за сумата от 77, 99 лв. С платежно нареждане от 21.01.2020 г. е наредена тази сума по сметка на ищеца като е посочено като основание номер на фактурата и месец 11/2019 г. Видно от представеното извлечение от счетоводни записвания на ищцовото дружество срокът за безлихвено плащане на задължението е бил 09.01.2020г. и е начислена лихва в размер на 0,28 лв. Плащането е отнесено за погасяване на лихвата и част от главницата, като е останала неплатена част от главницата в размер на 0,28 лв.

За месец 12.2019 г. е издадена фактура № 0007439927/31.12.2019 г. за сумата от 90, 11 лв., по която няма представени доказателства за плащане.

За месец 01.2020 г. е издадена фактура № 007461390/31.01.2020 г. за сумата от 87, 91 лв. С платежно нареждане от 16.04.2020 г. е наредена тази сума по сметка на ищеца като е посочено като основание номер на фактурата и месец 01/2020 г. Видно от представеното извлечение от счетоводни записвания на ищцовото дружество срокът за безлихвено плащане на задължението е бил 10.02.2020г. и е начислена лихва в размер на 1,03 лв. Плащането е относено за погасяване на лихвата и част от главницата, като е останала неплатена част от главницата в размер на 1,03 лв.

За месец 02.2020 г. е издадена фактура № 007482701/29.02.2020 г. за сумата от 4

91, 09 лв. С платежно нареждане от 05.06.2020 г. е наредена тази сума по сметка на ищеца като е посочено като основание номер на фактурата и месец 02/2020 г. Видно от представеното извлечение от счетоводни записвания на ищцовото дружество срокът за безлихвено плащане на задължението е бил 09.04.2020г. и е начислена лихва в размер на 1,52 лв. Плащането е отнесено за погасяване на лихвата и част от главницата, като е останала неплатена част от главницата в размер на 1,52 лв.

За месец 04.2020 г. е издадена фактура № 007525187/30.04.2020 г. за сумата от 90, 68 лв. С платежно нареждане от 06.08.2020 г. е наредена тази сума по сметка на ищеца като е посочено като основание номер на фактурата и месец 04/2020 г. Видно от представеното извлечение от счетоводни записвания на ищцовото дружество срокът за безлихвено плащане на задължението е бил 09.06.2020г. и е начислена лихва в размер на 1,49 лв. Плащането е относено за погасяване на лихвата и част от главницата, като е останала неплатена част от главницата в размер на 1,49 лв. Не става ясно начислението от 65, 41 лв. за какво е – за кой период се отнася същото, представлява ли последващо преизчисление. За тази сума претенцията се явява недоказана.

Видно от представените платежни нареждания са погасени изцяло задълженията за месеците 08.2019 г., 09.2019г.,10.2019 г. и 03.2020 г., като същите не са предмет на исковата претенция.

За месец 12.2019 г. няма доказателства за плащане.

Спорен по делото е въпросът имал ли е правото ищецът, като кредитор, да отнася плащанията, извършени от длъжника за погасяване първо на законната лихва върху вземанията, а след това на главниците.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР № 3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД. Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което 5 при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най[1]после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.