Решение № 23 от 01.06.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пещера, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20265240200039 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш Серия К, № 11902945, издаден от ОД на МВР – Пазарджик, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на С. П. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро (300 лева) - за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (чл. 58д, т.4), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на електронния фиш – при твърдения: че при издаването му не е спазена разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП вр. с §6, т.65 от ДР на ЗДвП, доколкото автоматизираното техническото средство, с което е заснето нарушението, е „мобилно“ такова, а това предполага присъствието на контролен орган, изрично изключено от нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП. Оспорват се и обстоятелството дали конкретният технически уред е от одобрен тип - вписано в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, и минало техническа проверка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.12.2025г.., на път III-376, км. 3+600, служител на РУ на МВР-Пещера 1 позиционира служебен автомобил с рег. № РА1201АТ с монтирано на него автоматизирано технически средство/система (АТСС) – TRF1-M (тип №10.02.4835, идент. № 541), което видно от Протокол № 5-27-25/20.11.2025г. (л.15) е преминало последваща след ремонт метрологична проверка (с период на валидност 1 година - до 11.06.2020г. - по арг. от чл.

43, ал.4 от Закона за измерванията във вр. с т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор), и го активира в работен процес при „стационарен“ (С) режим на измерване, за времето от 08,40 часа до 15,40 часа, за което е съставен протокол (с рег.№ 315р-15258/27.12.2015г. – л.42) за използването му (съобразно чл.9 и чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г.). В 13,34 часа на същата дата устройството засича и заснема като нарушител л.а. с рег. № РВ 7605 СЕ, който преминава през населеното място със скорост 86 км/ч. при зададена максимално разрешена, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП – 50 км/ч. (снимка на л.72). От приложената като доказателство по делото Справка за нарушител/водач – С. П. К. (л.40-41) се установява, че на дата 28.01.2026г. на съответното лице е съставен и връчен обжалваният електронен фиш Серия К, № 11902945, който отговаря на всички изисквания за съдържание, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр. второ от ЗДвП. В него, в съответствие с чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. е надлежно отразено и приспадане на максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (3 км/ч), предвид което коректно е изчислено извършеното от нарушителя превишение с 33 км/ч. на разрешената скорост (сравни снимка на л.72). В съответствие с разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП – това превишение е обосновало законосъобразно наложения размер на наложената глоба – 300 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от съответно посочените доказателствата, включително: ел.фиш серия К № 11902945; справка от АИС на МВР относно връчване на ел. фиш серия К № 1902945; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР; Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“; справка за нарушител/водач; протокол от 27.12.2025г. за използване на автоматично техническо средство или система рег. № 315р-15258/27.12.2025г.

; протокол № 5-27-25 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 20.11.2025г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; справка за нарушител/водач – С. К.; както и служебно изисканите материали по адм. преписка, постъпили с писмо вх.№ 2697/07.05.2026 г. от РУ – Пещера.

Доколкото в 14-дневния срок от връчване на фиша жалбоподателят не е представил писмена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни и копие от СУМПС на друго лице, евентуално сочено от него за извършило нарушението – то следва да се приеме, че именно той следва да бъде санкционираното административнонаказателно отговорно лице.

На първо място относно процедурата по заснемане на нарушението следва да се посочи, че съобразно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. – е необходимо да се прилага снимка на разположението на уреда, каквато липсва в административната 2 преписка и очевидно не е направена. Неизпълнението на това изискване обаче, не води автоматично до незаконосъобразността на електронния фиш. Логично – смисловото предназначение на това изискване е да може да се установи - къде точно е бил разположен уредът, дали е работил на посоченото място, дали измерването е извършено при нормативно установените условия. Нарушението, свързано с отсъствието на такава снимка, е несъществено, ако местоположението на уреда може да бъде установено по друг безспорен начин – например от отбелязаните от уреда при заснемане на нарушението GPS-координати /така - Решение № 9/27.01.2021г. по КАНД № 146/2020г. на Адм. съд – Габрово/, както е и в процесния случай – тези координати са видими от приложената към преписката снимка на л.

72 от делото).

Неоснователни са съображенията на жалбоподателя – че фишът подлежи на отмяна, доколкото видът на използваното „мобилно“ техническо средство (§6, т.65 от ДР на ЗДвП), предпоставя присъствието на контролен орган, изрично изключено от нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП. Отсъствието на контролен орган не се отнася до мястото на заснемане, а до издаването на фиша. Предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП „отсъствие“ на орган не е равнозначно на физическо отсъствие, а на липса на негова пряка намеса в самото заснемане. Когато процесът е автоматизиран - както в случая - органът само поставя начало и край на процеса, а не участва в установяването на нарушението. В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция (например решения по КНАД № 598/2024г. и КНАД № 1431/2025г. на Адм. съд – Пазарджик).

Електронният фиш обаче, подлежи на отмяна на друго основание. От самия него става ясно, че водачът на лекия автомобил с рег. № № РВ 7605 СЕ се е движил в посока от гр. Батак към гр. Велинград.

По делото са изискани и приложени като доказателства представените от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление-Пазарджик – писмо вх. № 2441/23.04.2026г. и схема на пътните знаци по РП III-376, при км. 3+600. От тези документи е видно, че касаещият нарушението - определящ максимално допустима скорост на движение – до 50 км./ч. пътен знак (В26), се намира отдясно на пътя III-376 в посока на движение гр. Ракитово /Велинград/ на км. 3+100 и действието му (съобразно чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП) е до следващото кръстовище, което е на същия път – км. 3+350 – дясно. От приложената схема на пътните знаци за района се установява, че след това кръстовище липсва друг пътен знак (B26), който да ограничава скоростта за движение до 50 км. в. час и следователно след км. 3+350 (включително за км. 3+600 – където е заснет жалбоподателя), тази скорост (съобразно чл. 21, ал.1 ЗДвП) следва да е 90 км./ч., в рамките на които той се е движел. Ето защо не се доказва от обективна страна той да е извършил вменяваното му нарушение.

С оглед всичко гореизложено електронен фиш Серия К, № 11902945, издаден от ОД на МВР – Пазарджик следва да бъде отменен.

При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, принципно в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от 3 жалбоподателя разноски по делото. Такива са претендирани с представен списък (л.65) в размер на 205 евро, но поделото липсват доказателства за действителното им извършване.

Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ В случая по делото не е приложен нито договор, удостоверяващ заплащане на хонорар, нито доказателства за заплащане на такъв по банков път. Ето защо такива разноски не подлежат на присъждане.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К, № 11902945, издаден от ОД на МВР – Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4