Определение № 36072 от 04.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36072 гр. София, 04.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110107645 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по молба с вх. № 270247/01.09.2026 г., подадена от ищеца „А“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 15885/11.08.2026 г. в частта за разноските.

Молителят иска присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение да бъде увеличено от определения от съда размер от 540 евро с ДДС до пълния претендиран и заплатен размер от 1 234,73 евро с ДДС, респективно присъдените съдебно-деловодни разноски да бъдат увеличени от 906,71 евро до 1 601,44 евро.

В молбата се поддържа, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не отговаря на изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК в действащата му редакция, тъй като било бланкетно и немотивирано. Сочи се, че ответникът не е изложил конкретни съображения относно действителната правна и фактическа сложност на спора, обема на извършената адвокатска работа или други обстоятелства, обуславящи несъответствие между размера на възнаграждението и положения адвокатски труд. Според молителя съдът по собствена инициатива е изложил основания за прекомерност, които не са били въведени от ответната страна, с което е заместил липсващата мотивировка на възражението. Излагат се и съображения, че в постановеното решение не е обсъдено становището на ищеца с вх. № 212528/02.07.2026 г., депозирано във връзка с възражението за прекомерност. Поддържа се, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на характера на спора, извършените процесуални действия и положения адвокатски труд, включително изготвянето на исковата молба и процесуалното представителство в открито съдебно заседание.

Ответникът „ЗД" Е"“ АД оспорва молбата като неоснователна. Сочи, че с оглед признанието на исковете, липсата на необходимост от събиране на други доказателства и наличието на постановено решение по предходно дело за същото застрахователно събитие намаляването на адвокатското възнаграждение е обосновано.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и относимите данни по делото, намира следното:

Молбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна, която има правен интерес от исканото изменение, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, като по делото своевременно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Нередовността във връзка с дължимата държавна такса, за която са дадени указания с Разпореждане № 106609/03.09.2026 г., е отстранена.

1

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 15885/11.08.2026 г. ответникът „ЗД" Е"“ АД е осъден съобразно направеното признание на исковете да заплати на ищеца претендираните суми по предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 906,71 евро съдебни разноски.

Ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на 1 601,44 евро, включващи 366,41 евро държавна такса, 0,30 евро такса за препис, 1 028,94 евро адвокатско възнаграждение и 205,79 евро ДДС върху същото. След уважаване на възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е определил подлежащата на възстановяване част от адвокатското възнаграждение на 450 евро, съответно 540 евро с ДДС.

Неоснователен е основният довод на молителя, че направеното от ответника възражение за прекомерност е било бланкетно и поради това процесуално негодно да сезира съда с правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката съдът прилага съответно критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв.

В случая изискването за мотивирано възражение е спазено.

В отговора на исковата молба ответникът не се е ограничил до формално заявление, че възнаграждението е прекомерно, а изрично е поискал, в случай че претендираното от ищеца възнаграждение надвишава съответния размер, същото да бъде намалено с оглед направеното признание на предявените искове. С това е посочено конкретно фактическо обстоятелство, от което ответникът извежда твърдяната несъразмерност между претендирания разход и действително необходимата за водене на производството адвокатска дейност.

Посоченото възражение е поддържано и в откритото съдебно заседание на 30.06.2026 г. Процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че поддържа отговора на исковата молба и възражението за прекомерност, а в хода на устните състезания отново е поискал намаляване на адвокатския хонорар.

Следователно възражението следва да се разглежда в неговата цялост, включително с оглед изложеното в писмения отговор, а не изолирано единствено въз основа на краткото му възпроизвеждане в съдебния протокол.

Изискването възражението да бъде „мотивирано“ цели да изключи възможността съдът да намалява служебно адвокатското възнаграждение въз основа на изцяло бланкетно оспорване. То обаче не означава, че страната е длъжна предварително и изчерпателно да развие всички критерии, които съдът следва да обсъди при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Достатъчно е да бъдат посочени конкретни аргументи или обстоятелства, от които страната извежда прекомерността, така че да бъде индивидуализирано основанието на възражението.

В този смисъл е и постановеното след изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК Определение № 2463/25.08.2026 г. по т. д. № 1532/2025 г. на ВКС, ТК, I т. о., в което е прието, че изискването за мотивираност се отнася до посочването на аргументи, поради които страната счита претендираното възнаграждение за прекомерно, т.е. до избягване на бланкетността на възражението, без да е необходима изчерпателност.

При така направено мотивирано възражение не може да бъде споделен доводът в молбата по чл. 248 ГПК, че с обсъждането на правната и фактическата сложност на делото, извършените процесуални действия и обема на предоставената защита съдът е заместил процесуалната воля на ответника или е допълнил служебно възражението му.

2

Ответникът е въвел релевантния факт, на който основава възражението – пълното признание на исковете. След надлежното сезиране съдът е длъжен сам да извърши преценката по предвидените от закона критерии, а не е ограничен единствено до формулировките, употребени от възразилата страна.

При повторната преценка на тези критерии съдът не намира основание за различен извод относно размера на разноските.

Производството е образувано по искове за заплащане на остатък от застрахователно обезщетение и обезщетения за забава след вече проведено между същите страни производство по частичен иск, приключило с влязло в сила решение. Още с отговора на исковата молба ответникът е направил пълно, безусловно и недвусмислено признание както на основанието, така и на размера на всички предявени искове.

Вследствие на това между страните не е възникнал спор по относимите към материалното право факти, не се е наложило събирането на поисканите от ищеца допълнителни доказателства, не е назначавана експертиза, не са разпитвани свидетели и не е осъществявана друга доказателствена дейност извън приемането на представените писмени доказателства. Проведено е едно открито съдебно заседание, в което страните не са направили други доказателствени искания и производството е приключило с решение при признание на исковете по реда на чл. 237 ГПК.

Съдът отчита, че процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, подготвил е необходимите писмени документи, осъществил е процесуално представителство в проведеното съдебно заседание и е предприел необходимите действия за защита на интересите на доверителя си. Тези обстоятелства обаче са били съобразени и при първоначалното произнасяне по разноските и не обосновават възлагането върху насрещната страна на целия договорен между ищеца и неговия адвокат размер.

Разграничение следва да бъде направено между размера на адвокатското възнаграждение, което страната свободно може да договори и заплати на избрания от нея адвокат, и размера на този разход, който по правилата за отговорността за разноски следва да бъде възстановен от насрещната страна. Приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК не засяга валидността на договора за правна помощ, нито правото на адвоката да получи уговореното възнаграждение, а определя единствено каква част от направения разход следва да бъде понесена от загубилата делото страна.

Съобразно чл. 36, ал. 3 ЗАдв. при преценката следва да бъдат отчетени фактическата и правната сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, включително времето и евентуалната спешност, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.

По настоящото дело материалният интерес не е незначителен, но сам по себе си не може да бъде определящ за размера на възстановимите разноски. От съществено значение е, че след подаването на исковата молба спорното производство фактически не се е разгърнало, тъй като ответникът е признал изцяло исковете, а релевантните правоотношения между същите страни във връзка със същото застрахователно събитие вече са били предмет на предходно съдебно производство. По делото не са установени и особени обстоятелства относно спешност, необичаен обем на извършената работа или специфична фактическа и правна сложност, които да обосноват възлагане върху ответника на пълния размер от 1 234,73 евро с ДДС.

Поради това определеният с решението размер от 450 евро без ДДС, съответно 540 евро с ДДС, представлява справедлив и пропорционален размер на разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат понесени от ответника с оглед действително осъществената процесуална защита и конкретното развитие на производството.

Не води до друг извод и обстоятелството, че в Решение № 15885/11.08.2026 г. не е 3 извършено изрично и поотделно обсъждане на изложените в становището на ищеца с вх. № 212528/02.07.2026 г. доводи.

Основният довод в това становище е именно твърдението, че възражението на ответника е бланкетно и немотивирано. По изложените по-горе съображения този довод е неоснователен. Обстоятелствата относно извършените от процесуалния представител действия – изготвяне на исковата молба и участие в съдебно заседание – са относими към обема на предоставената защита и са отчетени при определяне на размера на възстановимия разход.

Липсата на изрично възпроизвеждане в първоначалното решение на всеки довод от становището не обуславя сама по себе си неправилност на произнасянето по разноските, още повече че в настоящото производство по чл. 248 ГПК съдът обсъжда тези възражения изрично и не намира основание за изменение на определения размер.

При тези съображения не са налице предпоставки за изменение на Решение № 15885/11.08.2026 г. в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение до 1 234,73 евро с ДДС.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 270247/01.09.2026 г., подадена от „А“ ЕООД, ЕИК 831246029 за изменение на Решение № 15885/11.08.2026 г., постановено по гр. д. № 7645/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в частта за разноските, чрез увеличаване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение от 540 евро с ДДС до 1 234,73 евро с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда, по който подлежи на обжалване решението, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4