Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1295 от 06.10.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4239/2023
Вид
Решение № 1295
Подписан
06.10.2024
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 ал. 2 т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 ал. 2 т. 19 и т. 20 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Плевен, 06.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430104239 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба е подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, против Т. Ю. А., **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: 200.00 лева главница; 10.12 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 03.09.2021г. до 19.11.2021г.; 9.50 лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 03.09.2021 г. до *** г., 89.88 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция; 60.00 лв. - неплатена дължима такса, изискуема по повод процеса на събиране на кредита и изчислени по приложената тарифа и описани в чл. 9, ал. 1 във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, лихва за забава върху главницата от 16.01.2023г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № ***/***г. по ч.гр.д. № ***/20*** г. на ***.

Ищецът твърди, че издаденият съдебен акт е връчен на длъжника по чл. 47 ал.

5 от ГПК и съдът е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от 1

ГПК. Ищецът твърди, че на ***г. ответникът е сключил Договор за паричен заем № *** с Изи Асет Мениджмънт, по силата на който е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 25 лв., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,35 %. В чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9 от Договора за паричен заем страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие на Изи Асет Мениджмънт да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма, мейли, СМС-и и стикери.

Твърди също и че на ***г, ответникът сключил Договор за предоставяне на гаранция с дружеството ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с който последното дружество се е задължило да сключи договор с кредитора, и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по Договора за кредит с ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и да плати всички изискуеми задължения при поискване от него. Сочи, се че договорите са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, че договорът за заем е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди, че дори и да се приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то той е реален договор и се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума. Твърди неизпълнение на задълженията по кредита към първоначалния кредитор, изпълнение на задълженията от гаранта след покана на ***г. и уведомяване на длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора. Ищецът заявява, че задължението на ответника, му е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ***г. от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД като цедент. Твърди, че ответникът е уведомен за цесията на настоящ адрес на 02.05.2022г. и на посочената от него в договора електронна поща с 2 имейл от 31.10.2022 г., но сочи, че ако съдът счете уведомяването на длъжника – ответник за ненадлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Сочи, че задължението все още не е погасено. Претендират се разноски.

Назначеният особен представител на ответника заявява, че искът е частично основателен до размера на претендираната главница, законна лихва върху нея и договорна лихва, като по отношение на останалите вземания – за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция и неплатени такси, оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договора за паричен заем в размер на 200лв., твърди, че оспорените от него вземания се основават на нищожни клаузи - стойността на гаранционната сделка е висока в сравнение с главницата по заема, но разделянето на задълженията в два договора не позволява на кредитополучателя, в качеството му на потребител, да прецени икономическите последици от сключването на договора и е налице неравноправност на клаузата по чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП, твърди и неравноправност по т. 20 от същата разпоредба – уговорките за обезпечение в кратък срок дават единствена реална възможност за сключване на договор с определено от кредитора лице срещу възнаграждение, платимо с вноските.

Твърди недействителност на тази уговорка и на осн. чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Твърди, че възнаграждението не фигурира в ГПР, с него се надвишава максималния му размер и клаузата е нищожна на осн. чл 19 ал. 5 от ЗПК. За претенцията за такси – твърди нищожност поради противоречие със закона – с изричната разпоредба на чл. 33 ал. 1 от ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.

Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/20*** год. по описа на ***. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Вземането на ищеца произтича от сключен Договор за паричен заем № ***/***г. между Изи Асет Мениджмънт АД и Т. Ю. А. - кредитополучател, с 3 който е предоставена сума в размер на 200.00 лв. Параметрите на договора са били следните: общ размер на предоставения кредит – 200.00 лв., срок на кредита - 12 седмици, брой вноски – 12 – от 03.09.2021г. до 19.11.2021г., размер на погасителните вноски – 17.51 лв., фиксиран лихвен процент по кредита - 40,00 %, ГПР по кредита – 46.49 %. В чл. 3 е посочено, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума изцяло и в брой и договорът има силата на разписка. На същата дата - ***г., е сключен и Договор за предоставяне на гаранция между заемателя и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с който последното дружество се е задължило да сключи договор с кредитора, и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по Договора за кредит с ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и да плати всички изискуеми задължения при поискване от него, при възнаграждение в размер на 89.88лв, платимо разсрочено на датите на плащане на заема. В погасителния план на договора за заем, съставен от Изи Асет Мениджмънт АД са вписани като част от седмичната вноска – главница, лихва, възнаграждение за гаранция, и общия размер на вноската възлиза на 25.00лв. седмично, а не както сочи договора - 17.51 лв.

Представен е договор за цесия от ***г. с цедент ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД и цесионер – ищеца АПС Бета България ЕООД, и Анекс към Приложение № 1 от ***г., съгласно който продавачът е прехвърлил на ищеца в настоящето производство вземания по приложен списък – като под № ***, цедентът е прехвърлил вземането си срещу ответника Т. Ю. А. по договора от ***г. като е посочено, че общата дължима сума към датата на продажбата е в размер на 369.50 лв., в т.ч. – главница 200лв., остатък дог.лихва – 10.12.лв., лихва за забава – 9.50лв., остатък такси – 149.88лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Договорът за заем намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, която играе ролята и на разписка за получаване на сумата от 200лв. Съдът намира обаче, че в случая кредиторът Изи Асет Мениджмънт АД неправилно е посочил в договора от ***г. ГПР по него, посочвайки, че дължима сума по договора ще бъде сумата от 210.12лв. и въз основа на тази сума е посочил ГПР 46.49%. Видно от погасителния план е, че той е знаел, че при връщането на заема, в погасителната вноска е налице 4 още един компонент – възнаграждение за представяне на гаранция - като част от погасителната вноска, която е посочил – в размер на 25.00лв., за разлика от договорната в размер на 17.51лв. Поради горното, съдът намира, че при служебната проверка, и независимо от признанието на представителя на ответника за дължимост на главница и лихви по договора, се констатира недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК – в. см. Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно което когато в договора не е посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се счита за освободен от лихви и разноски, така че да води единствено до връщане само на главницата.

В настоящия случай процесния договор, който попада в приложното поле на ЗПК, не е посочил правилен ГПР при положение, че на кредитора изначално е било ясно /изготвяйки погасителен план с включена сума за гаранция/, че е налице и друг разход по кредита, който обаче не е включен ГПР. При това положение – наличие на недействителен договор между първоначалния кредитор и ответника, на връщане подлежи само главницата по договора в размер на 200лв., а претенциите на ищеца за признаване установена дължимостта на 10.12 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 03.09.2021г. до 19.11.2021г.; 9.50 лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 03.09.2021 г. до *** г., 89.88 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция; 60.00 лв. - неплатена дължима такса, и лихва за забава върху главницата от 16.01.2023г. до окончателно изплащане на вземанията, се явяват недължими и претенциите за тях следва да се отхвърлят. Съдът намира, че възраженията на особения представител за нищожност на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД - противоречие с чл. 33 ал. 1 от ЗПК и накърняване на добрите нрави, и неравноправност по чл. 143 ал.

2 т. 19 и т. 20 от ЗЗП, на клаузи в договора относно размера на гаранционната сделка и разходи за такси, сами по себе си са основателни, но доколкото в случая съдът служебно е констатирал недействителност на целия договор, то тя е по-силното основание за отхвърляне на оспорените искания, включително и неоспорените такива за лихви.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в исковото производство в тежест на ответника съобразно уважената част от вземането. От дължими общо разноски от 425.00лв. /при внесен депозит за ос.представител – 300лв., определен от съда размер на юрк.възнаграждение в размер от 100лв. и 5 дължима ДТ в размер на 25.00лв. по исковото производство, независимо от повисоката ДТ, която ищецът е внесъл/, дължими на ищеца, съобразно основателността на иска, са разноски в размер на 230.04лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца в заповедното производство, които при този изход на делото възлизат на 40.60лв.

По изложените съображения, Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Т. Ю. А., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, бул.България № 81В, ап.3, законен представител *** и ***, сумата от 200.00лв. – главница по Договор за паричен заем № ***/***г. между Изи Асет Мениджмънт АД и Т. Ю. А., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/20***г. на ***, като претенциите за 10.12 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 03.09.2021г. до 19.11.2021г.; 9.50 лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 03.09.2021 г. до *** г., 89.88 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция; 60.00 лв. - неплатена дължима такса, изискуема по повод процеса на събиране на кредита и изчислени по приложената тарифа и описани в чл. 9, ал. 1 във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, лихва за забава върху главницата от 16.01.2023г. до окончателно изплащане на вземанията по Договор за паричен заем № ***/***г. между Изи Асет Мениджмънт АД и Т. Ю. А., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.