Решение № 700 от 22.05.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2740/2022
- Вид
- Решение № 700
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 16.06.2023
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 700 гр. Велико Търново, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110102740 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „*****
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с доставка на електроенергия по клиентски №*** за обект с абонатен номер №*** намиращ се в с*** В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото дружество в общ размер на 1845,84 лв., като в посочената сума са включени незаплатени фактури за ел.енергия и мрежови услуги в размер на 1805,58лв., представляваща главница по фактури издадени в периода 14.02.2022г-14.03.2022г, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 40,26 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 08.07.2022г, посочени в извлечение от сметка на ответника по кл.№*** към същата дата. Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2091/2022г., по описа на Великотърновския районен съд , срещу която е депозирано възражение от длъжника. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.08.2022г. по частно гражданско дело №2091/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва 1 основателността на предявените искове по съображения изложени в отговора. Твърди ,че въпреки, че ищецът бил уведомен на 01.02.2022г. за смяната в собствеността върху процесния имот, е издал фактури по партида на предишния собственик. Твърди, че процесните две фактури многократно надвишават потреблението в обекта, както и не става ясно за кои периоди са начислени и какво е потреблението в тези периоди. Оспорва, че ел.енергията, която се претендира за заплащане да е доставена в процесния обект и период.
С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните доказателства се установи, че за доставената електроенергия в обекта на потребление в *** по партида с клиентски №***и абонатен №***за периода от 14.02.2022г. до 14.03.2022г., от ищцовото дружество „***са издадени следните фактури: ФП №********** от 14.02.2022г. с падеж 22.02.2022г на стойност 1296,97 лв., ФВ №0003756179 от 14.02.2022г.. на стойност 648,49 лв..,падеж 25.02.2022г.; ФП №0320239078 от 14.03.2022г на стойност 874,5 лв., с падеж 22.03.2022г.
По делото е представена справка за потреблението на ел.енергия в процесния обект за м.януари 2022г. и м.февруари 2022г., в която е отразено количеството потребена ел.енергия по дневна и нощна тарифа, фактурирано в процесните фактури.
Представени са и Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „*** От представената по делото справка от Агенция по вписванията, ответникът е придобила собствеността върху процесния имот на 30.07.2021г.
По делото е представено заявление от 10.03.2022г. за продажба на електрическа енергия до „*** при Общи условия, за битови нужди относно процесния обект в с. ** Поради липсата на изпълнение на задълженията по партидата на ответника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу нея относно изплащането на сумите от 1 805,58 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по горепосочените фактури и 40,26 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.02.2022г.-08.07.2022г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2091/2022г. по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 19.08.2021г. издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните вземания за главница и лихви, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК и след дадени указания на заявителя, същият предявил настоящите положителни установителни искове.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че СТИ, отчитащо потреблението на ел.енергия в обекта е в метрологична годност до 2025г. Вещото лице е посочило, че отчетената ел.енергия за процесния период е 2 по редовен отчет и киловатите, отразени в справката за консумирана ел.енергия съответстват на фактурираните. Вещото лице е изложило в заключението, че количествата ел.енергия по процесните фактури са правилно остойностени, по цени за небитови клиенти на свободния пазар с доставчик последна инстанция, определени от КЕВР.Вещото лице уточни ,че процесния абонат не е сключил договор с търговец за доставка на ел.енергия и когато абонатът не е сключил такъв договор, се остойностява потребената електроенергия на цени за доставчик последна инстанция.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на ел.енергия не е необходимо писмена форма. Ищцовото дружество, като снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя ел.енергия на потребителя, по цени, определени от КЕВР, като е длъжен да снабдява с ел.енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 98а и 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества енергия. Отношенията между страните с а подробно регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила. Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия. От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 2, т. 1 от приложените по делото Общи условия за продажба на ел. енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, "битов клиент" е клиент, който купува ел. енергия за собствени битови нужди, съгласно 4, ал. 1 от същите клиент на "Енерго-Про Продажби" АД може да бъде и друго лице ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условия, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма. В този смисъл клиент на ел. енергия може да бъде единствено собственикът на имота или ползвател на същия при наличието на писмено съгласие в нотариално заверена форма отново на собственика.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства е видно, че ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот на 30.07.2021г. и от този момент същият има качеството потребител на ел.енергия, за обекта, чийто собственик е и дължи заплащане на ел.енергията потребена в обекта, чийто ползвател е, което обстоятелство не е спорно по делото.
На следващо място, за да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на процесните фактури в тежест на ищеца е да докаже, че реално е доставил потребеното количество електроенергия. От събраните по делото писмени доказателства и заключението 3 на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че ищецът в качеството си на продавач е доказал, че е доставил на ответника посочените в процесните фактури количества енергия.
Видно от заключението на експертизата, количеството ел.енергия, което се претендира за заплащане е по редовен отчет и правилно е остойностено. Съдът кредитира представените писмени доказателства, защото те кореспондират с изложеното от вещото лице и счита, че ищецът като краен снабдител на ел.енергия по смисъла на пар.1 т.28а от ДР на ЗЕе доставил в обекта на ответника фактурираното количество ел.енергия, което е реално потребено от ответника в качеството му на краен клиент. Получаването на престацията по договора съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ е породило за ответника задължение да заплати на доставчика стойността на потребената ел.енергия в срока по реда на чл.15 от ОУ на ДПЕЕ.
Неизпълнението на падежа поражда правото на доставчика на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕ.
Следващият спорен момент по делото е относно обстоятелството, че фактурите са остойностени като ел.енергия потребена от небитов абонат, съобразно цените за потребена електроенергия на доставчик последна инстанция, като предходният ползвател е юридическо лице- „***и ползвал енергия за стопански нужди. Ответникът твърди, че той е битов абонат и че ищцовото дружество е уведомено за промяна в собствеността върху имота на 01.02.2022г., но не представя доказателства относно тези свои твърдения. Видно от приетото като доказателство по делото заявление от 10.03.2022г., на тази дата ответникът подава заявление до ищцовото дружество с искане за преминаване на обекта на потребление от доставчик последна инстанция на регулиран пазар. В случая исковата претенция е за ел енергия потребена преди подаване на заявлението и към момента, за който се претендира не е имало сключен договор с енерго дружеството за доставка на ел.енергия. Вещото лице изрично посочи, че когато абонатът не е сключил такъв договор, ел.енергията се остойностява на цени за доставчик последна инстанция и тези цени са правилно остойностени във фактурите, представени по делото. Съгласно чл.5 ал.2 от ОУ, в случаите, когато имот, снабдяван с електрическа енергия за стопански нужди, се използва за битови нужди, както и при промяна на предназначението на обекта, потребителят е длъжен да уведоми за това „*** в 30 дневен срок от започването на използването на имота. В случая, такова уведомяване е направено след процесния период и след като потребителят не е изпълнил задължението си да уведоми енерго дружеството, че обекта се ползва за битови нужди, а не за стопански, както е било при предишния собственик, то следва да заплати ел.енергията по посочените във фактурите цени, които вещото лице заяви, че са остойностени правилно, по редовен отчет, за консумирана ел.енергия в обекта.
От ответната страна няма наведени твърдения, че процесните фактури са заплатени, поради което и след като няма доказателства за плащане на сумите по процесните фактури, съдържащи стойност на потребена в обекта ел.енергия, съдът намира, че ответникът е останал задължен за сумата 1805,58 лв. по процесните фактури, които са за стойност на потребена ел.енергия. След изтичане на срока за изпълнение на задължението по фактурите длъжникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде поканен за плащане на 4 задължението, по арг. от чл.84 ал.1 от ЗЗД. Дължимото от него обезщетение за забава, за периода от падежа на всяка от фактурите за потребена ел.енергия до 08.07.2022г., изчислено от съда по реда на чл.162 от ГПК чрез интернет калкулатор за законна лихва, възлиза на сумата 40,26 лв. С оглед изложеното исковите претенции за главница и лихва за забава са основателни и доказани в претендирания размер.
Върху посочената като дължима главница в размер на 1805,58 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 28.07.2022г. до окончателно изплащане на задълженията, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f9647d1-4dc8-4669-accd-39863135b453