Протоколно определение № 4138 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4138 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Съдебни

Никола Ив. Андров заседатели: Стилиян В. Апостолов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА и прокурора Н. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Наказателно дело от общ характер № 20261100202462 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – се явява прокурор Н. К..

ПОДСЪДИМИЯТ:

Е. К. А. – редовно уведомен, се явява лично.

За него се явява АДВ. Ц. С. – упълномощен защитник.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

СТРАНИТЕ /общо становище/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличност на подсъдимия:

Е. К. А. – роден на ******** г. в гр. Враца, българин, български 1 гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, с адрес: гр.

Враца, ул. ********, ЕГН: **********.

СЪДЪТ докладва постъпила молба за конституиране като граждански ищец на „Аксес Файнанс“ АД, с която срещу подсъдимия Е. К. А. е предявен граждански иск за сумата от 3000,00 лева, представляваща причинени имуществени вреди. Гражданският иск е подписан електронно от юрк. И.Н. и към него е прикачено копие на пълномощно, с което Н. е упълномощена от управителя на дружеството с делегирането на няколко права, едно от които е представителство „по всички видове съдебни дела“.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н съдия, считам, че така предявеният граждански иск не е достатъчно ясен и не е достатъчно добре формулира и считам, че същият не следва да се приема. С оглед изложеното, моля да не го приемате. Същият би затруднил наказателния процес.

АДВ. С.: На моя подзащитен е повдигнато обвинение за престъпление, което е формално на просто извършване, поради което в настоящото производство не би могло да се търси обезвреда за допуснати каквито и да е имуществени вреди, тъй като съответната институция, която е предявила гражданския иск не притежава качеството на ощетено юридическо лице, на което да бъдат защитени правата в настоящото производство. От друга страна споделям изцяло изразеното становище на представителя на държавното обвинение, че липсва конкретизация от какво произтичат и от какво произлизат тези имуществени вреди, които се предявяват и поради което също ще Ви моля да не го допускате за съвместно разглеждане в настоящото производство.

ПОДСЪДИМИЯТ: Придържам се към становището на защитата.

Съдът се оттегли на съвещание.

След проведеното тайно съвещание, по направеното искане на дружеството „Аксес Файнанс“ АД, съдът намира следното:

2

Престъплението, за което е повдигнато обвинение по отношение на Е.

А., е за престъпление по чл. 248а, ал. 1 от НК. Същото, както и защитата отбеляза, е престъпление на формално извършване, при което престъпление за осъществяването на изпълнителното му деяние предполага единствено изнасянето на неверни сведение пред съответната кредитна институция за получаване на някакъв резултат, като за осъществяване на престъплението, тоест за довършването му, законодателят не държи сметка на това, дали финансовата институция реално е извършила усвояване на търсената сума по кредитирането или не. В този смисъл, извличайки смисълът от основната хипотеза на Закона, съставът на съда не приема по принцип наличието на пряк пострадал от това именно престъпление срещу стопанството, каквото е по чл.

248а, ал. 1 от НК. Не случайно законодателят е предвидил и специален състав на чл.248а, като с ал. 5, препращаща при това единствено към ал. 2 на чл.

248а, където за съставомерност на деянието е въведено и условието реално да са получени, на базата на неверните сведения, средства от програми на Европейски съюз, или програми, финансирани със средства на българската държава. Действително, много съдебни състави приемат, че и при някои формални престъпления е възможно да бъдат реализирани вреди, тоест да се конструира фигурата на пострадал, когато от общия фактически състав на престъпното деяние може да се направи извод, че са осъществени имуществени или дори неимуществени вреди. В случая, обаче настоящият състав не насочва вниманието си към подобно разсъждение въобще и то поради две специфични за това производство причини. Първата от тях е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от НПК, която императивно не допуска предявяването на граждански иска в наказателното производство, при положение че гражданска претенция вече е реализирана или се прави опит чрез исково производство да бъде реализирана такава в граждански процес. В случая съдът не разполага с доказателства, от които да се установи, дали заявилият искането „Аксес Файнанс“ АД, както и останалите дружества, отразени в обвинението, са имали граждански претенции, а вероятността да са проведени и заповедни производства по реда на ГПК, с оглед характера на осъществяваното кредитиране е твърде голяма. Съдът би изпаднал в ситуация, при която да се предпостави възможността за събирането на множество доказателства, чрез които да се установи отрицателния факт на това непредявяване по граждански път, което пък би довело до поддържаното и от 3 прокурора становище, че събирането на такива доказателства би затруднило наказателно производство.

Второто обстоятелство, което също натежава на преценката на съда да не допусне гражданския иск по отношение на заявената институция, както и на останалите такива, фигуриращи в обвинението е изводимо от разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Действително, преценката за това дали е изтекла давност за предявяване на граждански иск, е преценка, която се изисква по същество на делото, но обвинението е за деяния, които са извършени, според прокуратурата, през 2020 г. Елементарното математическо изчисление води към извода, че ако бъде приет за съвместно разглеждане гражданският иск и при евентуална осъдителна присъда, съдът ще бъде поставен пред единствената възможност, разбира се при направено възражение, да отхвърли гражданските претенции дори и само на основание изтекла давност от предявяването им.

По тези съображения, съдът намира, че гражданският иск не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане.

С оглед осигуряване и правата на лицето, което е предявило такъв, препис от настоящия протокол в тази му част следва, след приключването му, да се изготви и да се изпрати на молителя „Аксес Файнанс“ АД, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за конституиране като граждански ищец на „Аксес Файнанс“ АД против подсъдимия Е. К. А..

СЪДЪТ, на основание чл. 274, ал. 1 от НПК, разяснява на страните правото на отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на подсъдимия и неговия защитник – правото им на отвод и към прокурора.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 2 на НПК, разяснява на подсъдимия и неговия защитник правата им по чл. 55 и следващите от НПК.

4

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които ще бъдат разисквани в рамките на разпоредителното заседание като обявява, че по всички тях съдът ще се произнесе анблок след като изслуша становището на страните по всички точки.

Становище на страните във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Съдия и съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на СГС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия пострадалото лице или на неговите наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава 28 и 29 от НПК. Считам, че няма основания да се разглежда делото при закрити врати, да се назначава резервен съдия, резервен съдебен заседател или защитник, вещи лица, преводач или тълковник. По отношение на мярката за процесуална принуда „парична гаранция“ няма основание да се променя. Моля да насрочите делото в открито съдебно заседание по общия ред, с призоваване на лицата от приложението към ОА.

АДВ. С.: Уважаеми г-н Съдия и съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на СГС, съобразявайки начина, по който е повдигнато обвинението.

Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК ще изразя по-различно становище от това на държавното обвинение, като заявявам, че според нас са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване процесуалното право на обвиняемия, в частност правото му на защита.

Обвинителният акт е онзи процесуален акт, който очертава рамките, в които ще се развива наказателният процес в неговата съдебна фаза. С него се повдига обвинение за конкретно престъпление и този акт е строго формален, като, за да се гарантира правото на защита на обвиняемия, в частност вече подсъдимия, законодателят е предвидил изисквания за форма и съдържание, регламентирани в нормата на чл. 246 от НПК. Обвинителният акт трябва да е ясен и разбираем както по отношение на фактите, така и по отношение на престъплението, в което едно лице е обвинено, като законът изисква пълна идентичност между обстоятелствена част и диспозитив. В конкретния случай считам, че изготвеният обвинителен акт от страна на СГП не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. На първо място, на страница втора, пункт 4 от обвинителния акт, се твърди, че подзащитният ми е кандидатствал на 28.09.2020 г. в гр. София а потребителски кредит в размер на 20 000,00 лева, за 5 който в следващото изречение е посочено, че е усвоен на 20.09. Това е една фактологическа неточност, която не ни позволява да разберем, по този пункт от обвинението, фактите възприети от държавното обвинение, които звучат житейски нелогично да получиш нещо преди да си го поискал. На следващо място, на страница 5 от обвинителния акт, пункт 18 е посочено, че подзащитният ми е кандидатствал за кредит в размер на 1 200,00 лева пред търговски дружество „Аксес Файнанс“ АД, а в същото време в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че на подзащитния се повдига обвинение за деяние по искан кредит в размер на 3 000,00 лева. На следващо място и то с не по-малка важност, в обвинителния акт липсва описание на начина на извършване на всяко едно от деянията като време, място, начин на извършване. Какво имам предвид под начин на извършване? Твърдението е за предоставени неверни данни. Никъде в обвинителния акт няма описание по какъв начин са предоставени тези данни, лично от лицето, чрез подписани заявления, по онлайн начин. Тези факти въобще не са описани в обвинителния акт и ние не знаем срещу какво да организираме защитата си и в какъв обем.

Не ни става ясно каква е волята на държавното обвинение, за да приеме, че е налице това извършено престъпление, за което на моя подзащитен е повдигнато обвинение с настоящия обвинителен акт. Ето защо, ще Ви моля да прекратите производството и да върнете делото на СГП за отстраняване на допуснатите нередовности при изготвянето на обвинителния акт. По т. 4 считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава 28 и 29 от НПК. Не са налице основания да се разглежда делото при закрити врати, да се назначава резервен съдия, резервен съдебен заседател или защитник, вещи лица, преводач или тълковник и извършването на съдебноследствени действия по делегация. По отношение на мярката за процесуална принуда, считам че не са налице основания за нейното изменение. На този етап не правим искане за събиране на нови доказателства. В случай, че не уважите изтъкнатите от нас доводи по пункт трети, ще Ви моля да насрочите делото по общия ред, с призоваване на лицата, посочени в списъка, приложен към обвинителния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласявам се със защитата.

ПРОКУРОРЪТ: В пункт 4 няма нещо, което да е неточно и неясно. По отношение на пункт 18, действително има разминаване в обстоятелствената част и в диспозитива, но очевидно е, че това разминаване се касае на техническа грешка, тоест неправилно изписване в обстоятелствената част на посочената сума от 1 200,00 лева. Считам, че не се касае за допуснато съществено процесуално нарушение.