Решение № 13416 от 02.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13416 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110135003 по описа за 2022 година

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.143 ЗЗП срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК .... с искане да се прогласи нищожността на т.6 от сключен между страните Договор за Паричен заем № .... от 30.09.2020 г., поради накърняване на добрите нрави и неравноправност на клаузата и с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 34,70 лева, представляваща платена въз основа на недействителна клауза възнаградителна лихва по Договор за Паричен заем № .... от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и искови претенции с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ......, с искане да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 30.09.2020 г., сключен между страните, поради заобикаляна на закона и с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 216,30 лева, представляваща плащане на възнаграждение за поръчителство по недействителен договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.09.2020 г. между ищеца и „ФИРМА“ АД, е сключен Договор за паричен заем № ...., съгласно който ответникът отпуснал паричен заем в размер на 400 лева за срок от 21 седмици. Заемната сума се дължала на 21 броя вноски съгласно погасителен план, като първата следвало да се заплати на 10.10.2020 г., а последната на 27.02.2021 г. Сочи, че всяка вноска била в размер на 31 лева и включвала главница – 20,70 лева, лихва – 3,08 лева и възнаграждение за поръчителство – 10,30 лева.

Твърди, че към момента кредита е изцяло изплатен в срок. Сочи, че при сключване на договора за паричен заем, е бил принуден да сключи и договор за поръчителство № .... с другия ответник по делото - „ФИРМА“ ЕООД, по силата на който се предоставяло обезпечение на заема под формата на възмездно поръчителство. За поемането на задължението, потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 216,30 лева на вноски всяка в размер на по 10,30 лева, като всяка вноска била дължима на датата на падежа на вноските по договора за паричен заем. Поддържа, че ответните дружества са свързани лица, доколкото първият ответник /„ФИРМА“ АД/ бил едноличен собственик на 1 капитала на втория ответник /„ФИРМА“ ЕООД/, както и предвид това, че изплащането на възнаграждението по договора за поръчителство е обвързано с изплащане на задължение по договора за паричен заем. Излага, че с чл. 2, т.6 от Договор за паричен заем № ...., страните уговорили .... 40 %, което сочи, че надхвърля трикратния размер на законната лихва и развива съображения в насока, че така уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Поддържа също и че клаузата е неравноправна. С оглед изложеното счита, че не дължи сумата от 34,70 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 10.10.2020 г. до 27.02.2021 г. Ищецът поддържа, че в чл. 4 от Договор за паричен заем № .... било посочено, че заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица, които да отговарят на следните изисквания – да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния доход да е в размер на 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ФИРМА“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ... към .... една година назад да е със статус не полош от „....“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди, че с оглед изложеното е бил принуден да избере за поръчител дружество, предоставящо гаранционни сделки. Излага, че при справка в Т.Р. се установява, че едноличен собственик на дружеството поръчител е заемодателят. Поддържа, че предмета на дейност на дружеството поръчител е гаранционни сделки, както и че печалбата се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала. Сочи, че със сключването на договора за поръчителство се цели да се уговори възнаграждение, което впоследствие да се разпредели като печалба на „ФИРМА“ АД, а не реално обезпечаване на кредита. Развива съображения, че със сключването на договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на кредита, допълнително възнаграждение, уговорено по друго правоотношение, което счита, че води до недействителност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 вр. чл.19, ал.4 ЗПК. В заключение поддържа, че т.6 от договора за паричен заем е недействителна, поради което счита, че първият ответник се е обогатил неоснователно за негова сметка и е получил при липса на основание сумата от 34,70 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 10.10.2020 г. до 27.02.2021 г., както и че договорът за поръчителство е недействителен и че вторият ответник е получил при липса на основание сумата в общ размер на 216,30 лева, представляваща възнаграждение за поръчителство, дължимо на месечни вноски, всяка в размер на 10,30 лева в периода от 10.10.2020 г. до 27.02.2021 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ФИРМА“ АД, с който предявените искове се оспорват. Навежда твърдения, че уговореният в договора за кредит .... не се свежда само до възнаграждение за ползване на главницата, а че е цена на услугата по предоставяне на паричен заем, поради което развива подробни съображения в насока, че тази цена не може да бъде приравнена на възнаградителна лихва и не следва да се обсъжда съответствието на размера й с добрите нрави. Сочи, че към момента на сключване на договора е нямало ограничение на максималния размер на цената на услугата. Аргументира, че в случая договорната лихва представлява цена за ползване на парични средства за определен период от време, която се формира от няколко фактора – разходи на търговеца за предоставяне на услугата, конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от неизпълнение. Сочи, че добрите нрави не регулират цените на стоките и услугите, както и че в случая не е налице нарушение. Поддържа, че ищецът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който бил ясно записан в договора. ...., част от който бил и компонента ...., не бил по-висок от 5 пъти размера на законната лихва.

2

Развива подробни съображения, че възнаграждението на дружеството поръчител не е част от заемното правоотношение, че договорът за поръчителство е второ облигационно правоотношение и не би могло дължимото се по него възнаграждение да бъде включено в .... по Договора за заем. Оспорва и твърденията за недействителност на договора за поръчителство и отново излага, че не е поставял изискване за сключване на договора, а е предоставил три възможни избора за обезпечаване на кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от „ФИРМА“ ЕООД. Навеждат се твърдения, че основният предмет на дейност на ответното дружество е сключването на гаранционни сделки срещу съответното възнаграждение, както и че тази дейност няма как да се извършва безплатно, доколкото търговската дейност се извършвала с цел търговска печалба. Оспорва договора за поръчителство да противоречи на добрите нрави и излага твърдения, че страните са свободни да встъпват в договорни отношения с когото преценят и да определят съдържанието на договора. Изложено е, че със сключването на договора за поръчителство, дружеството е поело задължение да отговаря за задълженията на заемателя по договора за заем, за което последният му дължал възнаграждение в неголям размер. Във връзка с последното развива и подробни съображения, че не е налице нееквивалентност на престациите. В заключение излага, че в случая са налице две правоотношения, както и че дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то поради непредоставяне на другите две обезпечения /по договора за заем/, се е породило действието на Договора за предоставяне на поръчителство и с оглед изпълнение на задължението да сключи договора за поръчителство и да отговаря солидарно със заемателя, счита, че му се дължи възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор за паричен заем № .... от 30.09.2020 г. , сключен между „ФИРМА” АД, като заемодател, и А. З. А., като заемател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 400 лева, която сума да бъде върната от заемателя с 21 броя седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 20,70 лева, с падеж на последната вноска 27.02.2021г. Посочено е в чл.2 от договора, че се прилага фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, при .... в размер на 46,83 %. Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени в договора изисквания; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за общата дължима от заемателя сума със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В случая съгласно клаузата на чл. 4 от договора заемателят е избрал да обезпечи задължението по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице – поръчител.

По делото е приет договор за предоставяне на поръчителство № .... от 30.09.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕООД, като поръчител, и А. З. А., като потребител. Съгласно чл.

1 от договора поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред заемодателя солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение в размер на 216,30 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от който в размер на 10,30 лева. Съобразно чл. 2, ал. 3 от договора 3

„ФИРМА” АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора.

Приет е по делото погасителен план, от който се установява, че всяка седмична погасителна вноска се състои от главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство.

По делото е изслушана и приета без възражения на страните ССчЕ, която съдът кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице плащанията по договора за паричен заем и по договора за предоставяне на поръчителство са в общ размер на 437,47 лева и с тях е погасена 400 лева главница, 5,18 лева възнаградителна лихва и 32,29 лева възнаграждение за поръчител.

Други относими доказателства в производството не са приети.