Решение № 302 от 10.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Ботевград, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200339 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„*“ ЕООД – гр.* с ЕИК * чрез адв.П. П. от САК е обжалвало в законния срок електронен фиш за налагане на глоба серия К №10565197 на ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същия и моли да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.П. П. от САК, която поддържа жалбата и прави искане за присъждане на направените разноски по делото – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К №10565197, приложени към жалбата; снимка; разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща статуса на електронен фиш №10565197; Заповед № 8121з172/29.02.2016г. на Министъра на МВР, с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на МВР, с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; протокол от проверка №118-СГ-ИСИС/02.12.2021г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835; електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К №10565197., както и представените днес писмени доказателства, а именно: писмо от РП-Ботевград от 20.06.2025 година; възражение срещу електронен фиш Серия К № 10565197 до ОДМВР София; електронен фиш Серия К № 10565197; протокол за използване на АТСС, се установява следната фактическа обстановка:

На 18.03.2025г. в 16:45ч, в с.Разлив, община *, на Републикански път І-3 в участъка на 194+300км. с автоматизирано техническо средство била засечена скоростта на движение на МПС –товарен автомобил м „*“, с рег.№*, собственост на „*“ ЕООД – гр.*. Тогава била отчетена скорост на движение от 62км/ч., надвишаваща разрешената от 50 км/ч /за населено място/, и било установено превишение от 12км/ч. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. Въз основа на заснетата с АТ С снимка е издаден атакувания електронен фиш от ОДМВР- София за налагане на глоба в размер на 50.00 лева на „*“ ЕООД – гр.*.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

За да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за това е да са спазени изискванията на разпоредбата на чл.16, ал. 5 от Наредба 2

№ 8121з-532/12.05.2015г., с оглед на която при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.) . Според чл.755, ал. 1, т. 2 от последната наредба, относима към настоящата хипотеза, максимално допустимата грешка е ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. В настоящия случай от отразеното в издадения ЕФ не става ясно какъв е бил приспаднатия толеранс от измерената скорост, дали минус 3 km/h или минус 3% от измерената стойност на скоростта, което не може да се предполага, а следва да се посочи ясно и недвусмислено. Недопустимо е в санкционен акт, какъвто е атакувания ЕФ да се изписва, че отчетения толеранс е -3км( %), като при изписването му по такъв начин нарушителят, а и съдът да го тълкуват и да се предполага какво конкретно е искал да посочи издателя на ЕФ - дали приспаднатия толеранс е абсолютна стойност от измерената скорост или процент от същата. Това е процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на електронния фиш и до неговата отмяна. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Според съда следва от самия ЕФ да става ясно на нарушителя каква величина и стойност е бил приспаднатия толеранс, а не издателят да принуждава същия да се запознава с цялата преписката по издаването му, за да го установи. В този смисъл съдът следва да отбележи, че е недопустимо издателят на ЕФ с пренебрежителното си отношение към издаването му, да принуждава санкционираните граждани, едва след като се запознаят с цялата преписка по издаването му, да разбират за какво точно нарушение са били наказани.

Съдът не трябва да толерира небрежността, с която се издават ЕФ и в които не се сочат обстоятелствата по твърдяното нарушение, като обяснява на жалбоподателите, че същите се съдържат в другите материали по преписката и да се преценяват в съвкупност. Ако настоящият състав приеме, че това е така, то значи по аналогия и че обстоятелствата и по атакуваните НП също следва да се допълват от изготвените от актосъставителите докладни 3 записки, обяснения и други писмени доказателства или доказателствени средства.

Съдът трябва да е взискателен към съдържанието на ЕФ, толкова, колкото е и към наличните реквизити на наказателните постановления по отношение на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, за да бъде гарантирано в оптимална степен правото на защита на наказаните лица.

На следващо място, следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Както се посочи с жалбата, инициирала настоящото производство е приложен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №10565197 на ОДМВР София, с който на жалбоподателя „*“ ЕООД – гр.* за административно нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, връчен на дружеството, от съдържанието, на който се установява, че същото е санкционирано за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП в качеството му на юридическо лице. В представения от наказващия орган електронен фиш със същия номер, вече е променен субекта, като вече като наказано лице е посочен законния представител на дружеството М. И. П.. Констатираното разминаване между съдържанието на фишът, връчен на дружеството и този по преписката води до незаконосъобразно ангажиране на отговорност.

Недопустимо е след връчване на ЕФ, същия да бъде допълван и изменян и то относно субекта на отговорност. Ето защо според съда е налице съществено процесуално нарушение. На жалбоподателя е връчен електронен фиш със съдържание, което е различно от това на приложения по преписката. По този начин правото и на защита е нарушено и на практика то не е могло да се защитава ефективно срещу относимите факти.

Констатираното несъотвествие между съдържанието на ЕФ, връчен на жалбоподателя и представения по преписката води и до друг порок при ангажиране на отговорност, като в ЕФ, връчен на жалбоподателя неправилно е определен субекта на отговорност. Съдът се ръководи от съдържанието на връчения на наказаното лице електронен фиш, който лицето фактически 4 обжалва, а не от представен допълнително електронен фиш със същия номер, но с различно съдържание, който реално не е бил връчван на наказаното лице и който би следвало да е идентично копие на връчения такъв. Съобразявайки посоченото и предвид съдържанието на фишът, приложен към жалбата, съдът намира, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 189, ал. 5 изр. 1 , вр. чл.

188, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочените текстове Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. Чл.

188, ал. 2 предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото п о този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Законодателят изрично е предвидил с ЕФ наказание "глоба" да се налага на законният представител на юридическото лице собственик на МПС или на неговия ползвател, но не и на ЮЛ. В случая е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ, доколкото санкцията е наложена на лице, което не може да носи отговорност за това нарушение. На следващо място, съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая с ЕФ е наложена глоба на юридическо лице (видно от връчения на жалбоподателя екземпляр), което ЗАНН не допуска, а това представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение, доколкото е наложено наказание, непредвидено като вид за юридически лица.

Всичко това, прави атакувания ел. фиш незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д, ал.1 от ЗАНН на *“ ЕООД – гр.* се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено от ОДМВР – София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил 5 адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. В случая, платеното от *“ ЕООД – гр.* адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на „*“ ЕООД – гр.* разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 339/2025г. пред Районен съд Ботевград с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба серия К №10565197 на ОДМВР-София, с който на „*“ ЕООД – гр.* с ЕИК * му е наложено административно наказание “глоба” в размер 50.00лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на „*“ ЕООД – гр.* с ЕИК * разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 339/2025г. на БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.