Определение № 1523 от 20.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1523 гр. Стара Загора, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500855 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл. 275 във вр. с чл. 417 и чл. 418 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Ю.Б.“- АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В. - прокурист, чрез пълномощника си адв. К. З. от АК- Смолян против Разпореждане № 6515/01.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 4366/2023г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу „К. М“ ЕООД, Х. Р. И. и М. Т.

И. за сумите: 278, 98 лв. - такси за периода 10.03.2023 г. до 29.10.2023 г. и 168, 00 лв. - нотариални разноски за периода 21.08.2023 г. до 29.10.2023 г. по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Овърдрафт“ № BL68473/31.05.2019 г. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист върху претендираните суми : 278, 98 лв. /двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ - дължими такси за периода 10.03.2023 г. - 29.10.2023г.; 168, 00 лв. /сто шестдесет и осем лева/ разноски за периода 21.08.2023г. - 29.10.2023 г.; 7, 98 лв. /седем лева и деветдесет и осем стотинки/ - държавна такса до пълния размер от 907, 30 лв.

/деветстотин и седем лева и тридесет стотинки/; 28, 84 лв. /двадесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ - адвокатско възнаграждение до пълния размер от 2 929, 72 лв. /две хиляди деветстотин двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 1 активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК от „Ю.Б.“- АД, гр.С. срещу длъжника „К. М“ ЕООД ЕИК *** със седалище гр. С.З., ***; Х. Р. И. - съдлъжник с ЕГН ********** от гр. П., ***; М. Т. И. – съдлъжник с ЕГН ********** от гр. П., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 42 542.63 лв. /четиридесет и две хиляди петстотин четиридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит Продукт „ Бизнес Овърдравфт“ № BL68473/31.05.2019г., 1953.12 лв. /хиляда деветстотин петдесет и три лева и дванадесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 21.03.2023г. до 24.10.2023г., 470, 40 лв. /четиристотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 21.03.2023г. до 29.10.2023г., 278.98 лв. /двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ такси за периода 10.03.2023г. до 29.10.2023г., 168 лв. /сто шестдесет и осем лева/ разноски по кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /31.10.2023г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Овърдрафт“ № BL68473 от 31.05.2019г., сключен между „Ю.Б.“ - АД /като кредитор/ и „К. М“ ЕООД /като кредитополучател/, и М. Т. И. и Х. Р. И.

/като съдлъжници/.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите: 278, 98 лв. /двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/- дължими такси за периода 10.03.2023 г. - 29.10.2023 г.; 168, 00 лв.

/сто шестдесет и осем лева/ – нотариални разноски за периода 21.08.2023 г. — 29.10.2023 г.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба е изцяло неоснователна и недоказана, по следните съображения:

По отношение на таксите в размер на 278, 98 лв. /двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, за да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва да бъдат достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения документ по чл.417 от ГПК - извлечение от счетоводни книги. В разпоредбите на ЗКИ е предвидено минималното 2 съдържание на извлечението от счетоводните книги. В случая, в извлечението приложено към заявлението, е посочено, че се претендират такси в размер на 278, 98 лв. /двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, която сума обаче не е индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не дава възможност на заповедния съд да провери за какво са претендираните начислени такси и дали са съобразени с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Този пропуск не може да бъде саниран с конкретизиране на претендираните суми за такси в заявлението или частна жалба, тъй като същите следва да бъдат посочени конкретно в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист извлечението от счетоводните книги на банката.

Илюстрация на казаното е и, че заявителят претендира такси в общ размер на 278, 98 лв. /двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ за периода 10.03.2023г. - 29.10.2023г., които изобщо не е ясно от извлечението как са получени и което с оглед изложеното в предходния абзац прави още по-наложително наличието на разбивка в извлечението на претендираните такси, нещо което както се каза не е налице в случая - в извлечението от счетоводните книги е посочена само сумата от 278, 98 лв.

/двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ като „такси“ за периода 10.03.2023г.- 29.10.2023г., без никаква друга конкретизация на вземането.

По отношение на разноските по кредит /нотариални разноски/ в размер на 168, 00 лв. /сто шестдесет и осем лева/ - съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита- чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, са действия по управление на кредита. Ето защо разноските, които кредиторът прави във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, тъй като представляват такса за действия, свързани с управлението на 3 кредита.

Предвид противоречието й с императивни правни норми, претенцията за заплащане на сумата от 168, 00 лв. /сто шестдесет и осем лева/ разноски по кредит /нотариални разноски/ е неоснователна.

Посочената претенция, от която произтича вземането за обезщетение за уведомяване в размер на 168, 00 лв. /сто шестдесет и осем лева/ директно противоречи на чл.33, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

Твърденията в заявлението сочат, че предпоставка за начисляване на такси и разноски е единствено забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата /чл.33, ал.1 от ЗПК/. Налице е противоречие и с чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като разходите които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя.

Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.1 от ЗПК/.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното Разпореждане се явява напълно правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278 от ГПК, въззивният Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 6515/01.11.2023г., постановено по ч.гр.д. № 4366/2023г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател „Ю.Б.“ АД, с ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, против „К. М“ ЕООДЕИК *** със седалище гр.С.З., ***; Х. Р. И. - съдлъжник с ЕГН ********** от гр.П., ***; М. Т. И. – съдлъжник с ЕГН ********** от гр.П., *** за сумите:

278, 98 лв. /двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ такси за периода 10.03.2023 г. до 29.10.2023г. и 168, 00 лв. /сто шестдесет и осем лева/ - нотариални разноски за периода 21.08.2023 г. до 29.10.2023 г. по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Овърдрафт“ № BL68473 от 31.05.2019 г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5