Решение № 27 от 05.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330102637 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Вимакс Клима Груп“ ООД против Община Пловдив за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 250 лева, представляваща частичен иск от дължимо обезщетение в общ размер от 4651,45 лева за нанесени имуществени вреди върху товарен автомобил „Р. Л. Р.“, рег. № ****, вследствие на паднало дърво върху автомобила на **** г., паркиран в гр.П., ж.к. Т., пред блок № **, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 36,53 лева за периода 27.11.2023 г. – 12.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащането му.

В исковата молба се твърди, че на *** г. представители на ищцовото дружество установили, че върху товарен автомобил Р. Л. Р. с рег.№ ***, паркиран в гр.П., ж.к. Т., пред блок № ** на улица, част от общинската пътна мрежа, било паднало дърво, което нанесло значителни вреди на автомобила. Ищецът твърди, че автомобилът бил паркиран в съответствие със Закона за движение по пътищата и с Правилника за приложението му. Сочи, че за настъпилия инцидент била издадена служебна бележка с рег.№ *** от *** г. от началника на Четвърта районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив. Увредени от падането на дървото били челно стъкло (счупено), дясна лайсна за челно стъкло (счупена), преден капак (изкривен и надран), заден ляв калник/панел (деформирани метални елементи и счупени пластмасови елементи). Ищецът твърди, че предприел действия по оценка на причинените вреди, за което била издадена проформа фактура от официалния представител на производителя на автомобила.

Необходимата сума за възстановяване на вещта била в размер на 4651,45 лева и съответствала на необходимото за поправка на повредените от падналото дърво челно стъкло, лайсна за челно стъкло, преден капак, заден ляв калник/панел.

Поддържа, че съгласно чл.61, ал.2, вр. с чл.61, ал.4 ЗУТ, вр. с чл.3, ал.2, т.1 ЗОС 1 падналото дърво било част от зелената система на гр. Пловдив, респ. е собственост на Община Пловдив, като тя носела отговорност за безопасното състояние на градската среда и на вещите, разположени в нея. Твърди, че неизпълнение на задълженията на общината и доколкото падането на дървото било в пряка причинно – следствена връзка с настъпването на имуществените вреди, то било налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на Община Пловдив. До ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, заведена под вх.№*** г. в Община Пловдив, район Тракия, в която била описана гореизложената фактическа обстановка и били приложени съответните доказателства за настъпване на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника. Общината отказала да обезщети дружеството ищец, като изразила становище за неоснователност на претенцията, с оглед на което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Пловдив, със становище за неоснователност на исковите претенции.

Ответникът твърди, че не носи отговорност за настъпилите вреди на процесния автомобил. Оспорва изцяло обстоятелствата, които се твърдят от ищеца относно настъпилия инцидент. Твърди, че увреждането не е в причинна връзка с поведение на Община Пловдив или нейни служители, както и със състоянието на дървесната система. Счита, че не е изяснено каква е била метеорологичната обстановка в деня на настъпване на инцидента и дали за неговото настъпване не са допринесли атмосферните условия. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, както и вида и размера на твърдените щети. Посочва, че дори да са налице имуществени вреди, то същите са настъпили вследствие на случайно събитие.

Твърди, че вредите са настъпили вследствие на неспазване на правилата за движение и паркиране, като водачът на автомобила има пряко отношение за настъпване на щетите. Прави възражение за съпричиняване на увреждането, поради несъобразяване с нормативно установените изисквания, относно правилата за движение и паркиране по пътищата, както и с метеорологичните условия. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

С молба с вх.№ ****г. ищецът е направил искане за изменение размера на исковете на основание чл.214 ГПК, като моли за увеличаване на размера на претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди до размер на 4 651,45 лева, както и на обезщетението за забава до размер на 135,95 лева за периода *** г. – *** г.

С определение № *** г. заявеното изменение е прието от съда, като исковете се считат предявени до посочените по-горе размери.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от проформа фактура № ** от **** г., издадена от „Мото пфое“ ЕООД дължимият размер за подмяна на увредените части върху автомобила възлиза на сумата от 4651,45 лв.

Представена е служебна бележка рег. № **** г., издадена от Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, четвърта Районна служба - град Пловдив, видно от която на*** г. в *** ч, е получен сигнал за паднало дърво върху лек автомобил R. R. с рег. № ** на адрес гр. П., ж.к. Т. пред бл.**, при което са нанесени щети върху автомобила. По делото са представени и всички регистрирани документи, касаещи 2 произшествието, възникнало на *** г. в гр. П., ж.к. Т., пред бл.** – л.112-л.115 от делото, които потвърждават описаното.

По делото е представено писмо от Община Пловдив изх. №*** г., с което оспорва исковата претенция на ищеца, отправена му с покана за доброволно изпълнение преди завеждане на делото.

Представено е свидетелство за регистрация част 1 на процесния автомобил R.

L. R. с рег. № ***, както и удостоверение за техническа изправност на автомобила с период на валидност 01.12.2022 г. – 01.12.2023 г.

От приетото като неоспорено заключение на съдебната автотехническа експертиза на вещо лице В. С., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че стойността на части, материали, консумативи и труд, необходими за правилното и безопасно възстановяване на лек автомобил R. r. с рег. № *** от установените увреди в причинно-следствена връзка с изследваното събитие по пазарна стойност възлиза на 4651,45 лв. с ДДС. Вещото лице установява, че от техническа гледна точка еднозначно и категорично може да се определи, че установените увреди по процесния лек автомобил са причинени по механизъм на удар и/или притискане, като същите добре отговарят и е напълно възможно да са получени при падане на дърво върху автомобила така, както се твърди в исковата молба и се удостоверява от служебна бележка от четвърта Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, град Пловдив от *** г. От техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм на настъпване на претендираните увреди: На *** г. върху паркирания пред бл.**, ж.к. Т., гр. П. лек автомобил R. r. с рег. № **, собственост на „Вимакс Клима Груп“ ООД пада дърво, вследствие на което са нанесени материални щети по автомобила. При осъществяване на механизма на произшествието увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, са технически възможни. Предвид направения анализ от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между описания механизъм на произшествието и увредата на сочените от ищеца автомобилни части.

По делото е прието и заключението на съдебно метеорологичната експертиза, изготвено от вещо лице Е. Й. Г.- А., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК. Вещото лице дава заключение, че на база предоставената метеорологична информация, подробно изложена в обстоятелствената част на заключението, може да се приеме, че в момента на инцидента в района на гр.Пловдив, включително на процесния участък, е имало усложнена метеорологична обстановка, която е оказала значително влияние върху дървесната растителност. Натоварването със сняг, замръзването, механичните повреди от вятъра и възможността за натрупване на лед върху дърветата са фактори, които са довели до увреждания и повреди на растителността в този регион.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на разпитания на ищецът свидетел А. К. Й., който работи в магазин на ищцовото дружество в ж.к. Т., се установява, че преди инцидента по процесния автомобил е нямало щети. Свидетелят е видял автомобила сутринта на процесната дата, като върху него е имало огромен клон, който на пръв поглед е нанесъл щети, които засягали цялата кола отпред и отзад. Сочи, че дървото е било на тротоара и там е зоната, в която са наредени и други дървета.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, 3 ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1) противоправно бездействие от страна на служители на ответната община по отношение на стопанисването на озеленените площи на територията на Община Пловдив;

2)настъпване на процесния инцидент при твърдения в исковата молба механизъм;

3)реално претърпяване на твърдените имуществени вреди, както и техния размер;

4) причинна връзка между деянието и вредите; 5) вина, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да докаже, факта на настъпване на забавата и размера на претенцията.

От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи механизмът на осъществяване на процесното произшествие. Причината за настъпването на вредите върху МПС-то е паднал клон от дърво, находящо се в ж.к. Т. пред бл.** в гр. П. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от посетилия на мястото на инцидента екип на Четвърта районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Пловдив, видно от издадена служебна бележка. Налице е и причинна-връзка между падането на клона и настъпването на вредите, за което обстоятелство съдът кредитира приетата по делото САТЕ. Освен това по делото се установи техническата изправност на МПС-то от удостоверението за техническа изправност, както и че преди инцидента автомобилът е бил без щети, за което сведения даде разпитаният по делото свидетел. От изложеното следва, че е настъпил процесният инцидент при описания в исковата молба механизъм, а вредите на МПС-то са причинени именно от падането на дървото.

За ангажиране на отговорността на ответната община следва да се установи, че е налице противоправно бездействие от нейни служители на установено от закон или подзаконов нормативен акт задължение за активно поведение.

Поддържането на декоративната растителност в рамките на населените места е задължение на съответната община съгласно чл. 61 и следващите от ЗУТ, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да вземе мерки за състоянието на последната да не застрашава живота и здравето на гражданите.

Безспорно е, че пространството, където се е намирало процесното дърво – пред бл.** в ж.к. Т., е на територията на Община Пловдив, поради което съгласно параграф 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е собственост на общината. По силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС собственост на общината са и насажденията върху улицата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, общината и нейните служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на декоративната растителност, каквато е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, общината има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост. Със заповед от *** г. кметът на Община Пловдив е упълномощил кметовете на отделните райони в общината да назначават комисии за определяне на фитосанитарното състояние на декоративната дървесна растителност на територията на съответния район (улично озеленяване, междублокови пространства, градини, паркове и други) и да организират извършване на резитба и/или премахване на изсъхналите и болни дървета, както и на дърветата, застрашаващи сигурността на гражданите.