Решение № 261211 от 02.08.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………/02.08.2021 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на шести април две хиляди двадесета и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА

ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1335 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове на Н.Т. срещу К. АД.

Ищецът твърди, че е професионален фотограф и автор на фотография “Ф.”, заснета в Дрезден, Германия през 2014 година. Сочи се, че фотография е разгласена в авторския сайт на ищеца www.******.com.

Твърди се, че ответното дружество е регистриран турагент и превозвач и във връзка със своята търговска дейност използва сайт www******.com, към който има и блог - www.blog******.com.

В този блог се дава информация за отделни туристически дестинации и забележителности в тях.

Ищецът твърди, че на 14.05.2018 г. с помощта на специализирания софтуер Photo Claim (www.p******.com) открива, че ответното дружество използва в търговската си дейност без негово съгласие или разрешение авторската му фотография “Ф.” на сайта на ответника - https://blog******.com.

Твърди, че фотографията е използвана за визуализиране на офертата за пътуване до Дрезден „Десет задължителни спирки в Дрезден“. Твърди, че с помощта на интернет - архиватора Wayback Machine установява, че фотографията е достъпна на сайта още към 14.08.2018 г. до 11.02.2020 година.

Твърди, че освен че ответникът е използвал фотографията без съгласието на ищеца, ответникът не е отбелязал кой е авторът на фотографията и какъв е източникът, откъдето я е придобил.

Твърди, че не може да посочи кой точно служител, изпълнител, пълномощник, мандатар или гестор е извършил публикуването на фотографията, но фотографията е използвана от ответника в неговия сайт, поради което се позовава на презумпцията на чл. 95г от ЗАПСП.

Твърди, че ответникът е поканен да разрешат спора доброволно в периода 03.04.2020 г. – 13.04.2020 г., но безуспешно, въпреки изпратения проект за споразумение.

Твърди, че с действията си ответникът е нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал.1 вр. с ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязван по подходящ начин като автор на произведението – чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Твърди, че е бил лишен от правото си да получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин последният е пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесната фотография, т.е. пропуснати ползи. Сочи, че ищецът е гражданин на ФР Германия и практикува професията си на територията на тази страна, като средните цени, срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения се обобщават и систематизират в ежегодния сборник на “BVPA

- Bundesverband

Professioneller Bildanbieter” (“Съюз на професионалните търговци на фотографии”) - "Bildhonorare”, като съгласно таблицата в сборника - “MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing” (“Осреднени цени за продажба на фотографии” за процесната фотография твърди вреди от пропуснати ползи в размер на 1 627,50 евро или 3 183,46 лева. Тази сума претендира като сбор от осреднените цени за онлайн употреба до 3 година, онлайн магазин и липса на посочване на източника.

Твърди, че е направил разноски за адвокатска помощ и нотариални такси в опит да намери извънсъдебно решение на спора, т.е. претърпени загуби в общ размер на 420 лева, от които 400 лева – адвокатско възнаграждение за използвани адвокатски услуги и 20 лева – за обезпечение на доказателствата чрез нотариус.

Твърди, че е понесъл и неимуществени вреди под формата на психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на всякакво признание. Твърди, че неимуществените вреди възлизат на 1 000 лева, от които претендира частично 500 лева в настоящото производство.

Твърди, че от момента на извършване на нарушението – 16.05.2018 г. до 20.07.2020 г. ответникът не е обезщетил ищеца да нанасените вреди от незаконно ползване на фотографията му в размер на 4 603,46 лева, поради което дължи и законната лихва за забава за този период. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът “К.” АД представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. На първо място се твърди, че посочената фотография представлява панорамна снимка, заснета в градска среда, която не е обект на авторско право. Сочи се, че чрез снимането на подобни обекти – в случая лютеранска църква в гр. Дрезден, не се създава нов обект на авторското право, тъй като не се прави преработка на първоначалното произведение – в случая църква. Сочи се, че при фотографиране на архитектурни произведения и на произведения н а изящното изкуство не се създава ново или оригинерно авторско произведение на пейзажната фотография. Твърди, че самият ищец, чрез създаване на посочената фотография е нарушил правилата за закрила на интелектуалната собственост, тъй като фотографирането представлява механично контактно копиране чрез способ от 21 век – действие, забранено съгласно чл. 24, ал.1, т.7 от ЗАПС, както и в чл. 175 и чл. 177 по Закона за културното наследство. По аргумент от забраната да се създават реплики, копия и предмети с търговско предназначение на културни ценности, без съгласие на собственика/директора на музея, се твърди, че създаването н а подобни панорамни фотографии с комерсиална цел е забранено. Оспорва се авторството на ищеца на посочената фотография, оспорва се , че ответникът е използвал процесната снимка на сайт, стопанисван от него или негова собственост, оспорва се изрично посоченият блог да е собственост на ищеца

Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение. Относно размера на обезщетението възразява, че доколкото твърденото нарушение е извършено в Република България, то не може да се приложат осреднени цени за Германия. Оспорва се претенцията за разходите за адвокат и нотариални такси, направени преди завеждане на делото.

Оспорва се и иска за неимуществени вреди. Ответникът претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени от ищеца извадки от интернет сайт www.******.com, за който не се спори, че е на ищеца, съдържащи портфолио и представяне на Н.Т., както и процесната фотография “Ф.”, заснета в Дрезден, Германия.

По делото са приложени извадки от Националния регистър на туроператорите и турагентите към МТ ,видно от който ответното дружество е регистриран туристически агент.

Ответникът ползва за своята търговска дейност сайт www******.com, към който има и блог - www.blog******.com.

В този блог се дава информация за отделни туристически дестинации и забележителности в тях. Посоченото се установява от прилените копия на електронни документи, представляващи извадка от раздел „Общи условия“ на сайта www******.com, извадки от публикации на сайта на посочения сайт, които се отнасят за услуги, предоставяни от ответното дружество, вкл. и извадки от блога www.blog******.com.

По делото е приложено заверено копие от електронен документ, с нотариално удостоверено съдържание от нотариус Е.Б., рег. номер 342 на

НК, рег. номер 656,том1, Nо

56 от адрес: www.blog******.com/wp-content/uploads/2016/09/02-dresden-********e-300x188.png.

Представени са стандартни общи условия за използването на снимки в различни медийни сфери (стр.74 по делото).

По делото е представена електронна кореспонденция между адв. Г. като представител на Н.Т. във връзка с уреждане на спора с Карат-С ООД и адв. Л., посочен като представител на К. АД, осъществена в периода 30.03.2020г. – 15.04.2020 година.

По делото е прието заключение на съдебно-компютърна експертиза, неоспорена от страните, което съдът кредитира изцяло. Вещото лице д-р.инж Н.Х. е посочило, че за отговор на поставените въпроси е провело изследванията, необходими за изготвяне на експертизата, в лабораторна среда, върху тестова компютърна система, като след изследване на представения от ищеца линк, се визуализира в интернет базирана среда два броя сурови, некомпресирани RAW файлове, с разширение CR2 и jpag, с резолюция 4770x3178/4221x3166 пиксела на инч и обем между 6,84 и 21,81 мегабайта, които са идентични с процесните изображения, намиращи се на сайта, собственост на ищеца. Съгласно метаданните, съхранени във файла (EXIL) и показанията на часовника от фотоапарата, заснел снимката (CANON

EOS

500D), същата е заснета на 10.02.2014 г. и 19,31 часа. Установя се, фотографията, намираща се на сайта на ответника е идентична с фотографията от сайта на ищеца и фотографията от домейн адреса, използван от ответника http:blog******.com. От извадката от общодостъпен публичен регистър за архив на интернет съдържанието в световен мащаб (wayback machine) се установява, че на 14.05.2018 г. процесната фотография, 16.07.2019 г., а от нотариалния препис от електронен документи – към 11.02.2020 г., на сайта на ответника се намира процесната фотография, установима на посочен от вещото лице линк – www.blog******.com/10-zaduljitelni-spirki-v-drezden/02-dresden-********e.

Вещото лице дава заключение, че съгласно приложената таблица от ищеца – осреднени цени за продажба на фотографии, за онлайн употреба до три години в подстраница на главния домейн е 465 евро или 909,46 лева, а за пропусната информация за източника на снимката увеличението е 100%,т.е 813,75 евро или 3 183,11 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Относно компетентността на българския съд и приложимото право

В настоящата хипотеза, ищецът е гражданин на ФРГ, който твърди, че са нарушени негови авторски права във връзка със създадено от него произведение – фотография на ********e, намираща се в гр. Дрезден, Федерална Република Германия и претендира обезщетение за това нарушени. Ответникът е българско юридическо лице.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от КМЧП българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и за права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на Република България.

Международната компетентност на българския съд по делото следва и от общата разпоредба на чл.

4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – искове срещу лица, които имат местожителство в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.

Приложимото материално право се определя от чл. 71, ал.1 от КМЧП, според който възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и на правата, сродни на авторското, се уреждат от правото на държавата, в която се търси тяхната закрила, а съгласно чл. 99, ал. 1, т.2 от ЗАПСП този закон се прилага и за произведения, чиито автори са граждани на държавите-членки на Европейския съюз или лица, които имат постоянен адрес в такава държана, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път.

Следователно, българският съд е компетентен да разгледа спора, и е приложимо българското материално право.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП. За основателност на претенцията следва да са налице следните предпоставки:

1) ищецът е автор на процесната фотография;

2) тази фотография да представлява обект на закрила по смисъла на чл.3 от ЗАПСП;

3) да е налице нарушение на авторското право на ищеца, извършено от ответника по посочения начин;

4) причинени на ищеца в резултат на нарушението вреди, които да са в пряка причинна връзка с него.

Съгласно чл. 3, ал.

1, т. 7 от ЗАПСП, обект на авторското право са фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския.

Според чл. 5, изр. първо от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение.