Решение № 1312 от 11.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1312 гр. Варна, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Ж. при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Ж. Административно наказателно дело № 20233110202289 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Р.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ № 60, ет. 5, ап. 156 против Наказателно постановление № 433а-11 от 03.02.2023г., издадено от Началник на Първо РУ ОД на МВР-Варна, с което на Г. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 70 /седемдесет/ лв. на основание чл.258, ал.1 от ЗМВР , за нарушение на чл. 69, ал.1 от ЗМВР.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и нецелесъобразно. Моли се за неговата отмяна, като се излагат аргументи, че разпитът на жалбоподателя в полицията, за неявяването на който е санкциониран, не е бил наложителен.

В съдебно заседание възз. не се явява лично, не се представлява и не изразява становище по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

По жалба на възз. С. Р. Г., депозирана до органите на полицията, в Първо РУВарна била образувана преписка под рег.№365000-48538/2022г. по описана Първо РУ-Варна. Проверката била възложена на Н. Ж. назначена на длъжност „мл.полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“, сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-Варна. С оглед работата по преписката Ж. извършила проверка в базата данни АИС "БДС", откъдето установила телефонния номер на жалбоподателя Г.. Обадила се на така установения телефонен номер и провела разговор с жалбоподателя като го поканила да се яви в сградата на Първо РУ при ОДМВР – Варна, за да му бъдат снети сведения по депозираната от него жалба.

Последният обаче категорично отказал да се яви в полицията. Поради това Ж. решила да го призове, като му изпратил призовка на основание чл. 69, ал. 1 от ЗМВР. С нея жалбоподателят бил призован да се яви на 17.11.2022г. в 10:00 часа в сградата на Първо РУ при ОДМВР – Варна за снемане на писмено сведение във връзка с преписка рег.№365000-48538/2022г. по описана Първо РУ-Варна, като му било указано, че явяването му е задължително.

На 15.11.2022 г. жалбоподателят Г. получил лично призовката, изпратена на основание чл. 69, ал. 1 от ЗМВР.

На 17.11.2022 г. жалбоподателят не се явил в сградата на Първо РУ при ОДМВР – Варна.

При това положения мл.полицейски инспектор Ж. решила да състави АУАН срещу възз. за това, че не се е явил по изпратената му призовка на основание чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, с което приела, че е извършил административно нарушение. Без да изпрати покана до възз. или да го уведоми по някакъв друг начин за явяване за съставянето на този акт, на 24.11.2022г. Н.Ж. съставила срещу него АУАН с бл. № 432679 /24.11.22г. в присъствието на един свидетел- друг служител на полицията –Цветана Лалева и в отсъствието на жалбоподателя Г., без преди това последният да е бил поканен за съставяне на АУАН. Нарушението било квалифицирано по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР. На 16.01.2023 г. този акт бил предявен на жалбоподателя и му бил връчен препис срещу разписка чрез органите на Второ РУ-Варна. Жалбоподателят подписал АУАН с отбелязване, че няма основание за съставяне на АУАН. Други възражения не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

По така съставения АУАН, на 03.02.2023г. Началникът на Първо РУ-Варна издал процесното НП срещу въззивника, като възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя Н.Ж..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които кредитира като достоверни и непротиворечиви.

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 25.05.2023г. видно от входящия печат поставен на нея/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Първо РУ при ОД на МВР, съгласно Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл.полицейски инспектор при Първо РУ- ОД на МВР-Варна оправомощена съгласно Заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните работи .

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят Г. е получил лично на дата 15.11.2022 г. призовка, с която е бил задължен да се яви в сградата на Първо РУ при ОДМВР – Варна на 17.11.2021 г. в 10: 00 часа. Безспорно установено по делото, а и не отречено от жалбоподателя е и обстоятелството, че той не се е явил на указаните му в призовката време и място.

Въпреки горното съдът приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е опорочило и последвалите действия по издаване на обжалваното наказателно постановление.

Поради това и НП е незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.

Допуснатият съществен порок на процесулните правила представлява съставянето на АУАН в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Последната разпоредба постановява, че: "Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението". В случая актът е съставен на 24.11.2022 г. в отсъствието на жалбоподателя Г.. Препис му е връчен и актът му е предявен за запознаване със съдържанието му едва на 16.01.2023 г., тоест близо два месеца по-късно. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН– когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за 3 съставяне на акта. По делото обаче отсъстват доказателства да са се осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Същият е бил известен, не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни. По делото не са налични доказателства и че не е осъществена и другата допустима хипотеза, при която АУАН се съставя в отсъствието на нарушителя, а именно възз. да е бил поканен за съставянето на акта и да не се е явил след поканата. В случая покана въобще не е изпращана до жалбоподателя, или поне такива доказателства отсъстват по АНП. Нещо повече актосъставителят е разполагал и с телефон за връзка с възз., но не го е призовал за съставяне на АУАН и въпреки това се е пристъпило към съставяне на акта в негово отсъствие в пряко нарушение на процедурните правила.

Допуснатото процесуално нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН се свежда до неправилното приложение на процесуалния закон. Не може да се приеме и че един документ, с който лицето се кани за определено поведение /да се яви в сградата на РУ/, чието неосъществяване ще бъде изпълнението на нарушението, може едновременно да изпълнява и функцията на покана за явяване за съставяне на АУАН. Подобна покана е нередовна съобразно тайната съдебна практика. Това е така, защото не може да бъде изпращана покана под условие и за нарушение, което все още не е извършено, като в случая към момента на изпращането /а и на получаването/ на призовката по чл. 69, ал.

1 от ЗМВР нарушението все още не е било установено от актосъставителя, тъй като то въобще не е било извършено.

Така допуснатото процесуално нарушение на 40, ал. 1 от ЗАНН е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в резултат на опорочено започналото производство.

Съдебната практика е трайна и последователна в разбирането си, че констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, нарушаващо изцяло правото на защита на санкционираното лице, на практика лишаваща го от право да участва на този етап от административнонаказателното производство, отделно от това тези действия на администрацията са в пряко противоречие и с императивни норми на ЗАНН, което опорочава издаването на НП и не може да бъде преодоляно по реда на чл.

53, ал. 2 от ЗАНН.

На следващо място, съдът намира, че съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на административнонаказателното производство, както и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В нарушение разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН - относно издадения АУАН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - по отношение на издаденото наказателно 4 постановление, в същите напълно липсва законосъобразно посочване на нарушената законова разпоредба, като и в двата акта поведението на жалбоподателя е грешно квалифицирано като нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗМВР. Това е така, тъй като тази разпоредба не въвежда задължения за призованите лица. Съгласно разпоредбата на чл.

69, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия, а според, ал. 2 полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

Видно от посочените разпоредби, същите не въвеждат задължения за призованите лица, а се регламентира правото на полицейските органи да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им в ЗМВР правомощия.

Относимата нарушена разпоредба към описаните в АУАН и НП факти е тази на чл.

258, ал. 1 от ЗМВР, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му и която сочи, че който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призован, следва да бъде санкциониран. С посочването в АУАН и в НП, че е нарушена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗМВР е допуснато съществено нарушение на административнонаказателните правила, тъй като "нарушена законова разпоредба" по смисъла на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗАНН означава нарушено определено правило за поведение, към което субекта е задължен да се придържа.

Предвид изложеното дотук, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Относно искането на страните за присъждане на разноски

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден 5 административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.