Решение № 628 от 14.09.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Благоевград, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100600 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Ц., ЕГН: **********, с настоящ адрес в село чрез пълномощника й адв. Л. Б., против „Кредирект” ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе” № 115Е ет.5, с която се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 1174113/27.10.2024г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, а при условията на евентуалност, в случай, че договорът не бъде обявен за недействителен, да се обяви за нищожна клаузата на чл. 18 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. При условията на обективно съединяване е предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1900,98 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 1174113/27.10.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда - 27.02.2026г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1174113/27.10.2024г., по който на ищцата е предоставена сумата от 1 500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 50,00% и ГПР 63,13%. Според чл. 6 от договора се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка в размер на 2888,02 лв. по погасителен 1 план, платима разсрочено с погасителните вноски. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й надвишавал размера на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави.

Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на действителния процент на ГПР, тъй като неустойката за непредоставяне на обезпечение не била включена в ГПР по договора, което довеждало до несъответствието му с реалния общ разход по кредита за потребителя и до заобикаляне на лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При евентуалност, поне клаузата, в която било уговорено заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение била нищожна поради накърняване на добрите нрави.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, се сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди се, че размерът на кредита възлиза на 1 500 лв., като ищцата е надплатила над чистата му стойност сумата от 1900,98 евро (с левова равностойност от 3718 лв.) по недействителния договор за кредит, поради което се иска същата да бъде върната. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на предявените искови претенции. Не се оспорва, че на 27.10.2024г. между страните е сключен Договор за кредит № 1174113, както и че на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 1 500 лева. Твърди, че договорът за кредит е сключен валидно, а не е недействителен. Не оспорва, че неустойката за непредоставено обезпечение не е включена в ГПР, но твърди, че това не е необходимо, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, която в случая била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане след сключване на договора. Отделно от това неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за кредит, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Ето защо изначално било невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на ЗПК. Излага твърдения за правилно формиран годишен процент на разходите, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Твърди, че оспорената неустойка е действителна и не противоречи на добрите нрави. По отношение на осъдителния иск намира същия за неоснователен, тъй като погашенията по кредита са направени на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между ищцата М. Д. Ц., като кредитополучател, и „Кредирект” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № 1174113/27.10.2024г., за сумата от 1 500 лева (766,94 евро), при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % и посочен в договора ГПР от 63,13 %, при визираното в исковата молба съдържание.

Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, кредитополучателят се задължавал в двудневен срок от сключването на договора да осигури поне едно от посочените в договора обезпечения - поръчител или банкова гаранция, като при непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора, се начислявала неустойка в размер на 2888,02 лв. по погасителен план. С доклада на съда е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата за неустойка не е включена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора.

Прието в хода на съдебно дирене е заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, съгласно което общата платена от ищцата сума по кредита е в размер на 1905,73 евро /3727,28 лв./, от която 400,65 евро /783,60 лв./ са послужили за погасяване на главницата; 346,83 евро /678,34 лв./ - за възнаградителната лихва; 1094,22 евро /2140,11 лв./ са отнесени за погасяване на процесната неустойка, и 64,03 евро /125,23 лв./ за такси. Според вещото лице при изчисляването на ГПР по договора за кредит в размер на 63,13 %, кредиторът е отчел единствено вземането за възнаградителна лихва. При оскъпяване на кредита с 3648 лв. (759,98 лв. – договорна лихва +2888,02 лв. – неустойка) ГПР е 637,27 %, който надхвърля почти 10 пъти петкратния размер на законовата лихва към датата на сключване на договора за кредит.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищцата и „Кредирект” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 1174113/27.10.2024г., с визираното по-горе съдържание, при което М. Д. Ц. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и тя се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се намират за неоснователни. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. При отчитане на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 18, ал. 1 от договора за кредит 3 неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно обаче от съдържанието на процесния договор и заключението по ССчЕ това не е сторено, макар неустойката фактически да оскъпява кредита, чийто действителен ГПР е в размер от 637,27 %.

Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последица недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР.

Длъжникът и в двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

Следователно главният установителен иск за недействителност на договора за кредит се намира за основателен и като такъв ще се уважи. С оглед основателността на главния установителен иск съдът намира, че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Предвид недействителността на кредитната сделка на изтъкнатото погоре основание, то по силата на чл. 23 ЗПК на връщане от длъжника подлежи единствено чистата стойност на кредита, а именно главницата. Същата е в размер на 1 500 лева (766,94 евро). Установи се по делото, че М. Д. Ц. е платила на ответника сумата от 3727,28 лв. /1905,73 евро/ за погасяване на начислените й задължения по процесния договор за кредит. Поради това разликата от 2227,28 лв. /1138,79 евро/ се явява недължимо платена над главницата по недействителен договор за кредит. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Следователно въпросната платена сума над чистата стойност на кредита подлежи на възстановяване от кредитора, като получена без основание по недействителен договор за кредит.

До този размер искът ще се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 1900,98 евро искът ще се отхвърли.

При това положение и осъдителният кондикционен иск също се явява основателен и доказан до посочения по-горе размер, до който ще се уважи.

Относно разноските:

При горния изход на спора в полза на ищцата ще се присъдят разноски в общ размер от 156,18 евро, от които 80,68 евро по уважения установителен иск и 75,50 евро по частично уважения осъдителен иск. В полза на ответното дружество няма да се присъждат разноски на основание приетото в т. 5 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, според която европейското законодателство не допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е 4 практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.