Определение № 488 от 06.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20235000600525 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.450, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения С. Д. П., чрез служебния му защитник адв.Н.С., срещу определение № 958/14.11.2023г., постановено по ЧНД № 899/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за замяна на наказанието доживотен затвор, наложено му на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК с протоколно определение от 17.02.2004г., постановено по НОХД № 1908/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, с което са групирани наказанията, наложени с присъди по НОХД № 2381/2002г. по описа на Районен съд гр.Варна /три години лишаване от свобода/, по НОХД № 638/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас /доживотен затвор/ и по НОХД № 1908/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Варна /доживотен затвор/, с наказание тридесет години лишаване от свобода.

Съдебният акт се атакува като неправилен и се иска уважаване на молбата за замяна. Излагат се съображения, че е изпълнена материалната предпоставка на чл.38а, ал.3 от НК осъденият да е изтърпял двадесет години.

Същият е дал доказателства за своето поправяне, което е трайно и необратимо. Целите на чл.36 от НК могат да се постигнат със замяна на санкцията доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години.

1

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Стара Загора първоначално е спрял вниманието си на съдебното минало на жалбоподателя, който е осъждан пет пъти.

С присъда, постановена по НОХД № 656/1998г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, влязла в сила на 15.01.2000г., за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на 16.05.1998г., е осъден на три години лишаване от свобода, условно с пет години изпитателен срок.

С присъда, постановена по НОХД № 725/1999г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, влязла в сила на 03.05.2000г., за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено в периода 09.05.1998г. - 26.06.1998г., му е наложено наказание една година и един месец лишаване от свобода, ефективно.

С присъда, постановена по НОХД № 2381/2002г. по описа на Районен съд гр.Варна, влязла в сила на 08.11.2002г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2 от НК, извършено на 04.05.2001г., е осъден на три години лишаване от свобода, ефективно.

С присъда, постановена по НОХД № 638/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, влязла в сила на 09.07.2003г., за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”от НК, извършено на 02.06.2001г., му е наложено наказание доживотен затвор.

С присъда, постановена по НОХД № 1908/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, влязла в сила на 22.07.2003г., за престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5, т.6, пр.2, т.9 и т.11, пр.1 вр. чл.20, ал.1 от НК, извършено на 10.03.2001г., е осъден на доживотен затвор. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 656/1998г. по описа на Районен съд гр.Казанлък в размер на три години лишаване от свобода.

С протоколно определение, постановено по НОХД № 1908/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, влязло в сила на 24.03.2004г., на основание 2 чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията, както следва:

- наложени по НОХД № 656/1998г. по описа на Районен съд гр.Казанлък и по НОХД № 725/1999г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, като му е определено едно общо най-тежко наказание три години лишаване от свобода, ефективно;

- наложени по НОХД № 2381/2002г. по описа на Районен съд гр.Варна, по НОХД № 638/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас и по НОХД № 1908/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, като му е определено едно общо най-тежко наказание доживотен затвор при първоначален „специален” режим.

Осъденият П. е постъпил в затвора на 14.12.2001г., със зачетен предварителен арест от 25.07.2003г. Общото наказание от три години лишаване от свобода по първата съвкупност е изтърпяно на 13.06.2005г.

От 13.06.2005г. е приведено в изпълнение общото наказание доживотен затвор, при зачетен предварителен арест по НОХД № 638/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас от 05.01.2001г. до 25.07.2003г. в размер на 2 години, 6 месеца и 20 дни.

Към 14.11.2023г. осъденото лице е изтърпяло фактически 18 години, 5 месеца и 1 ден, от арест - 2 години, 6 месеца и 20 дни, всичко 20 години, 11 месеца и 21 дни.

Първоначално е бил в Затвора гр.Бургас от 29.06.2001г. По негова молба на 15.07.2014г. е преместен за изтърпяване на наказанието по постоянен адрес в Затвора гр.Стара Загора, където е и понастоящем.

На 12.10.2011г. „специалният” режим е заменен със „строг”. На 19.08.2015г. жалбоподателят е изведен от зоната с повишена сигурност на пенитенциарното заведение и е настанен в общи помещения. От месец февруари 2016г. работи в мебелния цех в корпуса на затвора.

Според затворническата администрация осъденият П. е изцяло адаптиран към специфичните условия на пенитенциарната среда.

Два пъти е подавал молба до Окръжен съд гр.Стара Загора на основание чл.449 от НПК за замяна на наказанието доживотен затвор.

С определение № 111/10.06.2021г., постановено по ЧНД № 2161/2021г.

3 по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, молбата му е оставена без уважение, тъй като не е била налице формалната предпоставка на чл.38а, ал.3 от НК за замяна на доживотния затвор с наказание лишаване от свобода, а именно да е изтърпял не по-малко от двадесет години. Към дата 11.05.2021г. изтърпяното е в размер на 18 години, 4 месеца и 28 дни.

С протоколно определение № 260/23.03.2023г., постановено по ЧНД № 149/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, молбата му е оставена без разглеждане, тъй като не е изтекъл законоустановеният двугодишен срок по чл.450, ал.4 от НПК за подаване на нова молба.

В първоначалната оценка по профила на осъденото лице след получаване на окончателна присъда с наказание доживотен затвор е регистрирано високо ниво на риска от рецидив - 114 т. Отчетени са дефицити в почти всички зони на необходимост - „настоящо правонарушение”, „отношение към правонарушението”,

„жилищно устройване”,

„взаимоотношения”, „образование и обучение”, „трудова заетост”, „управление на финанси”, „начин на живот и обкръжение”, „злоупотреба с алкохол”, „злоупотреба с наркотици”, „междуличностни проблеми” и „умения за мислене”. Рискът от вреди, предвид характера на правонарушенията по чл.116 и чл.199 от НК и данните от съдебните производства, е определен като висок и непосредствен при живот на свобода.

В последвалите преоценки в основен етап и при замяна на „специалния” режим на „строг” се наблюдава снижение на стойностите в част от зоните с дефицити, посочени по-горе, като цяло рискът от рецидив е сведен до стойности в пределите на средното ниво - съответно 68 т. и 58 т. Към месец юли 2023г. рискът от рецидив остава в рамките на средната степен - 61 т.

Анализирайки разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК и въведената с нея абсолютна предпоставка осъденият да е изтърпял не по-малко от двадесет години, първоинстанционният съд е приел, че е тя е налице, позовавайки се на горната справка от Затвора гр.Стара Загора към дата 14.11.2023г.

Изложил е виждането си, че периодът на задържане в размер на 2 години, 6 месеца и 20 дни следва да се включи в 20-те години, тъй като е по НОХД № 638/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, по което е наложено наказание доживотен затвор, със зачитане на предварително задържане от 05.01.2001г. до 25.07.2003г., включено в определеното общо най-тежко 4 наказание доживотен затвор.

Контролираният съд се е аргументирал, че въпреки че чл.38а от НК не препраща към чл.59, ал.1 от НК, това не изключва прилагането на последната разпоредба, тъй като правилата за лишаването от свобода се прилагат по аналогия към доживотните наказания, освен ако не са изрично дерогирани, каквото изключване не е налице. Визира се законодателния подход с нормата на чл.38а, ал.4 от НК, в която изрично е посочено, че по време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни. Допълнително съображение се извлича от чл.38а, ал.5 от НК, съгласно който изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.

Посочва се доктринерното становище на доц. д-р И.П. в горния смисъл, застъпено в монографията й „Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България” /изд.„Сиела”, 2021г., стр.642/.

Пловдивският апелативен съд намира, че съденият П. е изтърпял 18 години, 5 месеца и 1 ден, т.е по-малко от предвидения минимум. Периодът на задържане, в случая в размер на 2 години, 6 месеца и 20 дни, не трябва да бъде взет предвид при преценка изтърпени ли са 20 години, каквото и изискването на чл.38, ал.3 от НК.

Съгласно чл.59, ал.1 от НК времето на задържане се приспада само при изпълнение на санкциите лишаване от свобода и пробация.

Според чл.38а, ал.1 от НК доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Той няма краен срок на изпълнение, поради което крайната му дата е неизвестна. Поради това законодателят е изключил зачитането на работни дни от тази санкция /чл.38а, ал.4 от НК/. Не е въвел и изискването за фактически изтърпяно наказание лишаване от свобода, както в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, регламентираща предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода. В чл.38а, ал.5 от НК е предвидил, че изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода, но само след замяната му с лишаване от свобода за срок от 30 години.

5

В чл.38а, ал.3 от НК се има предвид изтърпени 20 години от наказанието доживотен затвор. То се привежда в изпълнение след влизане на присъдата в сила, с която е наложено. Изпълнява се с настаняване на осъдения в определените за това места. Към момента на предварителното задържане няма осъдено лице на доживотен затвор.

Това е санкция, която е различна от лишаване от свобода. За нея се прилагат и специални правила съобразно ЗИНЗС /глава 15/ и ППЗИНЗС /глава 8/, които подкрепят извода на въззивния съд за предварителното задържане.

Съгласно чл.218 от ППЗИНЗС при замяна на първоначално определения режим със следващия по-лек при изчисляване на изтърпения минимален срок от пет години предварителното задържане под стража не се зачита.

Според чл.215 от ППЗИНЗС за работата с осъдените на доживотен затвор се разработват национални стандарти с цел въздействие в дългосрочен план през целия период на изпълнение на наказанието. Подобна дейност не може да се реализира преди присъдата да влезе в сила и да се приведе в изпълнение, макар и осъденото лице да е с мярка за неотклонение задържане под стража.

Законодателят е последователен в значението, което влага при използване на съществителните имена „изтърпяване” и „изпълнение” в отделните нормативни актове. След влизане в сила на съдебния акт, се пристъпва към неговото привеждане в изпълнение, след което осъденото лице започва да изтърпява наложеното му наказание.

Един от институтите, предвидени в глава 7 от НК „Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание”, е този на условното осъждане. При него изпълнението на наказанието лишаване от свобода се отлага. Ако не настъпят предпоставките за активирането му, може ли да се приеме, че осъденият е имал качеството на лишен от свобода при приложен чл.59, ал.1 от НК?

Притежавал ли е такъв статус при прекратяване на наказателното производство или завършването му с оправдателна присъда с оглед разпоредбата на чл.59, ал.3 вр. ал.1 от НК? Според виждането на първостепенния съд трябва да се отговори положително на тези въпроси, което противоречи не само на волята на законодателя, но и на формалната логика.