Решение № 887 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501059 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение

№ 6634 от 03.12.2024 г., постановено по гр. д. №6638/2022 г. по описа на СГС, I-9 състав, са отхвърлени предявените от Ц. А. С. срещу С. К. С., И. К.

С., С. К. С. и К. К. С., главни субективно съединени искове с правно основание чл. 30 ЗЗД - за унищожаване на съдържанието на декларация от 03.08.2018 г. за отказ от право на ползване на подробно описан имот – Мезонетен апартамент 12, находящ се в жилищна сграда в гр. ***, ул. „***“ № *, вход в на пети и шести жилищни етажи, със застроена площ на пети етаж - 259. 54 кв. м., и на шести етаж - 33. 49 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 18 с площ от 3.24 кв. м., избено помещение № 19 с площ от 2. 51 кв. м. избено помещение № 15 с площ от 3. 76 кв. м., заедно с 4. 97 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ IХ 411, 412, 415, 416, 417, като подписана поради упражнена спрямо ищцата заплаха.

С решението са отхвърлени и предявените от Ц. А. С., срещу С. К. С., И. К. С., С. К. С. и К. К. С., евентуални искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на брачен договор от 03.08.2015 г. и на декларация от 03.08.2018 г. поради противоречие с морала и добрите нрави и заобикаляне на закона.

С решението на ответниците са присъдени разноски - 5 000 лв. на С. К. С. и 2 000 лева на С. К. С..

Недоволна от решението е останала ищцата Ц. А. С.. В жалбата излага подробни доводи, че съдът правилно приема, че разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 от СК 1 представляват основни начала при изграждане на брачната връзка и установяват общи правила за морал и добри нрави в семейните отношения. От приетите по делото доказателства не се установява между ищцата и починалия й съпруг след 2012 г. да е съществувала връзка на взаимно уважение, разбирателство и обща грижа за семейството. Напротив, установено е изключително влошаване на съпружеските отношения между ищцата Ц. С. и починалия и бивш съпруг К. И. С., което не кореспондира на морала и добрите нрави. Въззивницата твърди, че от приетите писмени доказателства се установява, че са образувани съдебни дела за защита от домашно насилие, които доказателства кореспондират с показанията на свидетелите С. и Ц.. От показанията е установено наличие на физическа и психическа заплаха над ищцата от страна на бившия й съпруг. Поддържа съображения, че придобитите по време на брака имоти, представляващи предмет на настоящия спор, са съпружеска имуществена общност и доколкото не е оспорен приноса, то се приема, че е равен между съпрузите. Поради това и въззивницата има претенция по отношение на 1/2 ид. ч. от придобитото по време на брака имущество. Поддържа съображения, че е налице нищожност на брачния договор и Декларацията на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, както и на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД поради противоречие с материалния закон. Счита, че клаузите на брачния договор и декларацията противоречат на принципите на равенство в правата и задълженията на съпрузите. Излага съображения, че е противно на морала и добрите нрави един от съпрузите да се облагодетелства и да ограбва имотите, придобити със средства на другия съпруг. Сочи, че представлява противоречие с морала и добрите нрави отказа от имущество, което получава даденото без насрещна престация. Поддържа, че чрез подписване на брачния договор ищцата се е лишила от имущество без получаване на насрещна престация, в полза на лице, за което има доказателства, че е нанесъл телесни повреди и е причинил психически тормоз на ищцата. Излага доводи, че отказа от имущество е продиктуван от множество правни заплахи и сигнали от страна на бившия й съпруг и условието да бъде оставена на мира е да му прехвърли цялото имущество придобито по време на брака. Излага и доводи, за противоречие на декларацията за отказ от право на ползване с морала и добрите нрави, тъй като декларацията я е оставила без никакви права върху имуществото. Имотите придобити с нейни средства, са се оказали собственост на бившия й съпруг. Счита, че целта на подписването на брачния договор и декларацията не е била осигуряване благополучието на семейството, а само това на съпруга й К. И. С., поради което те са подписани в нарушение на чл. 14 и чл. 17 СК. По тези и допълнителни съображения моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на И.

С. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори само от ответниците С. К.

С. и И. К. С., чрез представителите им, в които се оспорва жалбата по подробни съображения. В отговорите излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата и поддържат, че решението е законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Ответникът С. К. С., чрез представителя си, поддържа, че върху ищцата не е упражняван никакъв психически тормоз, нито е заплашвана. Напротив, последната е упражнявала върху баща му психически тормоз, като го е заплашвала, изнудвала и излагала пред близки, приятели и пред обществото. Счита, че ищцата е имала за цел да отстрани останалите наследници и да се облагодетелства от имуществото на баща 2 му. Поддържа, че не са налице основания нито за нищожност по чл. 26 ЗЗД на брачния договор и декларацията за отказ от право на ползване, нито за унищожаемост по чл.

30 ЗЗД. В процеса е доказано, че ищцата е получила достатъчно пари и имущество, без да има никакъв принос в придобИ.ето им. След прекратяване на брака е получила пари, както за издръжка, така и за наем на квартира за напред при подписване на брачния договор. Баща им е отглеждал и издържал брат им К., син от ищцата, за да я освободи от задълженията за това. Счита, че развалянето, както и унищожаването на брачния договор има действие за напред и изключва приложението на чл. 34 ЗЗД.

Поддържа също, че няма пречка по време на брака съпрузите да уговорят, че имот, придобит преди сключването на брака, ще стане индивидуална собственост на единия съпруг. При прекратяване на брака настъпилото по силата на брачния договор вещно действие се запазва. Излага подробни доводи за неоснователност на исковете за нищожност поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и за недоказаност и неоснователност на претенциите. Моли да се потвърди решението.

Претендира разноски.

Ответникът И. К. С., чрез представителя си, също излага съображения, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че съдът е обсъдил доказателствата и е достигнал до извод, че не са налице нарушения на добрите нрави, нито на материалния закон. Сочи, че не и неетично, нито неморално или в противоречие със закона съпрузите да правят дарения по между си, нито противоречи на добрите нрави отказа от имуществено право. Поддържа, че ищцата не доказва „цялото“ имуществото да е придобито с нейни средства и по време на брака с баща им. Напротив - установено е, че имотите са придобити от него преди брака с ищцата, по време на предишен брак, а по време на брака с ищцата баща им само е преуредил отношенията с бившата си съпруга. По отношение на иска за унищожаемост на декларацията за отказ от право на ползване от 03.08.2018 г., по чл. 30 ЗЗД счита, че иска е недопустим. Излага съображения, че според чл. 43, ал. 2 СК, унищожаването едностранна сделка свързана с брачен договор също има действие за в бъдеще, за разлика от общия ред по ЗЗД. Дори искът да бъде уважен, сделката ще се счита за унищожена от влизане в сила на решението. Тъй като бракът е прекратен на 21.09.2018 г., ищцата няма интерес от този иск. Прекратяването на брака води автоматично до прекратяване на брачния договор, с изключение на тези негови клаузи, които остават да действат и след прекратяването на брака – арг. от чл. 42, ал. 1, т. 3 СК. При липса на клаузи относно имуществените последици при прекратяване на брака, настъпилото по силата на брачния договор вещнопрехвърлително действие се запазва. Счита, че след прекратяване на брака възможността за уреждане на отношенията с едностранна сделка е погасена. Поддържа доводи, че психическия тормоз е осъществяван не от баща й, а от страна на ищцата, под формата на заплахи, изнудване и шантаж. Не са налице доказателства ищцата да е изпитвала основателен страх или да е упражнена заплахата, под която ищцата да е принудена да подпише брачния договор, както и декларацията за отказ от право на ползване. Моли да се потвърди решението.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

Останалите двама ответници С. К. С. и К. К. С. не са подали отговори на въззивната жалба.

Ответникът К. К. С. е подал молба на 09.02.2026 г., в която е посочил, че не оспорва въззивната жалба. Излага подробни съображения, че оспорените от неговата майка и ищца по делото Ц. С. сделки са нищожни тъй като противоречат на закона и добрите нрави и не е налице еквивалентност на престациите, респективно - са 3 унищожаеми и сключени под заплаха. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси свързани със законосъобразността на решението съдът е ограничен от доводите в жалбата.

Обжалваното решение е валидно.

По отношение допустимостта на решението по иска за унищожаемост на декларацията за отказ от право на ползване съдът намира следното :

В производството е останал за разглеждане единствено иск за унищожаване на декларацията за отказ от право на ползване от 03.08.2018 г. като подписана от ищцата при заплашване.

Искът за унищожаване на декларацията за отказ от право на ползване по своята същност е конститутивен иск. Защитата, която се търси с конститутивния иск включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск, т. е. разрешаване на спора относно потестативното право със сила на пресъдено нещо и наред с това се търси и да се предизвика промяна в гражданскоправните отношения между страните по сделката.

Винаги когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от предявения конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг способ за да постигне дължимата правна промяна. Правен интерес от предявяване на конститутивен иск липсва в случаите, когато целената правна промяна е настъпила по силата на други факти (в този смисъл решение № 312/28.10.2014 г., по гр. д. № 2800/2014 г. на ВКС, IV гр. о.).

Следователно, доколкото в случая отказът от право на ползване върху описаните недвижими имоти касае пряко имуществени права на ищцата, които са придобити въз основа на брачния договор, независимо от прекратяването на брака, доколкото не са налице други фактори, въз основа на които да е настъпила целената с иска правна промяна, за ищцата е налице интерес от предявяването на такъв иск и той е допустим.

Следователно решението е допустимо в тази част. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че СГС е обсъдил приетите пред него писмени и гласни доказателства, като е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка.

В случая, с приетия за окончателен доклад, на основание чл. 146 ГПК като безспорни са отделени обстоятелствата, че ответниците са деца на К. И. С., както и че К. И. С. е починал на ******** г., а ответникът К. К. С. е син на ищцата и на К. И. С..