Решение № 4735 от 24.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18190/2022
- Вид
- Решение № 4735
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Величка Запрянова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 126, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 129 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 4735 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330118190 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с която се иска да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК в отношенията между ищеца и ответника Й. В. Г., че последният дължи на ищеца главница от 1335,07 лева, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия по партидата на длъжника за обект с ИТН 1900096, находящ се гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ап. ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.; 99,40 лева обезщетение за забава на плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2021 г – 20.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал.
1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
1
Поддържа се ищецът да е енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката, а ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. *, ап. * има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно общите условия на ищеца е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия, ведно с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди се, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия, на обща стойност 1335,07 лева.
Поддържа се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № *** от *** г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че за събиране на претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, издадена заповед и постъпило от ответника в срок по чл. 414 възражение, поради което се обосновава правният интерес от предявяване на настоящите установителни претенции. Поради изложеното се иска да бъдат уважени предявените установителни искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от Й. В. Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни по съображения, че ответникът няма качеството на потребител. Излагат се твърдения, че на *** г. родителите на ответника му прехвърлили правото на собственост върху процесния имот, като си запазили пожизнено правото на ползване. Към тази дата, а и след това партидите за всички консумативни сметки в имота са на името на бащата на ответника – В. Г., който продължава единствен да живее в имота през последните 10 години, като именно на негово име са били партидите на топлоенерегия. Сочат се номера на дела по описа на РС Пловдив с твърдение, че титуляр на партидата и респективно задължен за топлинна енергия за процесния имот е именно бащата на ответника, който е титуляр на правото на ползване върху апартамента. Сочи се, че поради това ответникът няма качеството на купувач по смисъл на чл. 3 от общите условия на ищеца.
Излагат се също така и възражения, че през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление, тъй като отоплителните тела са изцяло премахнати, поради което било обективно невъзможно да бъде доставена топлинна енергия за отопление. Поради изложеното се иска 2 предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената главна искова претенция по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, по предявен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно правоотношение между страните с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, като докаже вземанията си и по размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В тази връзка, съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи, като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нуждисъгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Прието е, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат 3 и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Следователно посочената специална законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е собственикът на имота, а титулярят на вещното право, който го упражнява.
В случая между страните няма спор, а и от представения от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** г., том **, рег. № ***по описа на нотариус ***, с рег.№ *** и район на действие РС П., вписан под акт № ***, том ***, дело № *** г. на СВ при РС П., се установява, че недвижимият имот, находящ се гр. П., гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх. *, ап. **, е дарен на ответната страна, като със същия акт дарителите В. Й. Г. и М. Й. Г., са запазили за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Поради това ответникът не е материалноправно легитимирана страна по облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ищеца и няма качеството потребител по смисъла на чл. 153 ЗЕ (решение № 22/09.01.2023 г. по в.г.д.№ 2737/2022 г. по описа на ОС Пловдив ).
Не се твърди и установява от ищеца посоченото право на ползване, учредено в полза на трети за правния спор лица да е погасено. Поради изложеното предявения главен иск следва да се отхвърли поради липсата на първата от 4 първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно наличието на валидно правоотношение между страните с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Посоченият извод прави безпредметно обсъждането на останалите събрани в хода на производството писмени доказателства, както и приетите съдебно – техническа и съдебно - счетоводна експертизи и останалите възражения, предявени с отговора на исковата молба.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и като такъв следва да се отхвърли и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на правния спор на адвокат Р. Н. Г. се дължи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за предоставената на ответника правна помощ, доколкото от представения на л. 90 от делото договор за правна защита и съдействие се установява, че процесуалното представителство е уговорено в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата. Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, неговият размер е 450,00 лева и същият следва да бъде присъден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № **, против Й. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми:
1335,07 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по партидата на длъжника за обект с ИТН ***, находящ се гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ап. **;
99,40 лева - обезщетение за забава за плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2021 г – 20.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – *** г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за 5 изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Р. Н. Г., АК – Пловдив, с личен № ****, с адрес гр. П., бул. „М.” № ., партер, сумата от 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева) – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника по г.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________ 6