Решение № 2374 от 19.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2374 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100511699 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20055312/29.08.2022 г., постановено по гр. д. № 18915/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав, е отхвърлен предявеният от А. П. Г. и Й. П. П. срещу Г. К. К. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор № *** съгласно КККР за гр.

София, находящ се на шести етаж от жилищна сграда с идентификатор № ***, построена в имот с идентификатор № ***, който имот е с брой на нива: едно, и с площ от 76.16 кв. м., при съседи на същия етаж: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, под обекта: имот с идентификатор № ***, и над обекта: имот с идентификатор №

*** по КККР за гр. София, ведно със зимнично помещение № 51 и 0.912 % от общите части на сградата, и с описание на имота по титул за собственост: апартамент № 68, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж. к. ****, с площ от 76.16 кв. м . , при квоти за този имот, както следва – по 1/4 за всеки от ищците, и 1/2 за ответника.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищците А. П. Г. и Й. П. П., чрез пълномощника адвокат Г. П.. Излагат се подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Конкретно се развиват доводи, че при неспазване на процесуалните изисквания, регламентирани в нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, районният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на ищците, както и не е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до необоснован краен извод за неоснователност на молбата за делба. В тази насока се поддържа, че при подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност съдът би установил съществуването на неформална уговорка между семействата на сестрите Г.Ц. и Б. П.а за завещаване в цялост имуществото на първата от тях в полза на децата на втората, с която са били запознати всички лица от семейния им кръг, включително праводателят на ответника по делото. Въззивниците считат, че тази уговорка, преценявана 1 съвкупно с установения по делото факт на съществуване на две отделни завещателни разпореждания на съпрузите А.К. и Г.Ц., идентични по съдържание, датиране и депозиране, и двете предадени за пазене на нотариус през 1982 г., за първото от които безспорно установено по делото чрез изслушаната съдебно – почеркова експертиза /СПЕ/, че е подписано от завещателя А.К., а за второто – по всяка вероятност подписано от завещателя Г.Ц., напълно кореспондиращи по съдържание с уговорката за наследяване имуществото на завещателите от техните племенници, обосновава житейски логичния извод за автентичност на представеното по делото завещателно разпореждане, изхождащо от починалата Г.Ц. и легитимиращо ищците като съсобственици на процесния имот. Поддържат, че в подкрепа на този извод са и събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на почерковата експертиза. Позовавайки се на практика на ВКС, обективирана в Решение № 158/03.07.2013 г. по гр. д. № 1455/2013 г. по описа на ВКС, II ГО, Решение № 256/30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 по описа на ВКС, I ГО, Решение № 123/07.04.2014 г. по гр. д. № 2393/2013 г. по описа на ВКС, I V ГО, и др., считат, че в случай на липса на достатъчен сравнителен материал, възпрепятстващ категоричността на вещото лице, каквато е именно процесната хипотеза, но все пак формиран извод на експерта досежно вероятност саморъчното завещание да е написано и подписано от лицето, посочено за негов автор, вероятността завещанието да е написано от завещателя следва да се тълкува в полза на представилата го страна /т. е. на ищците/, доколкото липсата на категоричност на вещото лице се дължи на факта, че сравнителният материал е недостатъчен и оспорващата ответна страна не е провела насрещно доказване чрез представяне на доказателства, които да наложат други изводи. В тази връзка, отново позовавайки се на практика на ВКС – Решение № 553/29.09.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. по описа на ВКС, I I I ГО, Решение № 171/18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. по описа на ВКС, I ГО, и др., въззивниците поддържат, че заключението на почерковата експертиза, установяващо вероятна автентичност на завещанието, следва да се цени в съвкупност с целия доказателствен материал по делото, което се твърди, че в разглеждания случай не е сторено от районния съдебен състав. С оглед изложеното считат за неправилен извода на първата инстанция за нищожност на процесното завещателно разпореждане поради неспазване на императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН при неговото изготвяне. Навеждат и допълнителни доводи, че съдът не е отдал нужното значение на посоченото от експерта в открито съдебно заседание, че изводите му за вероятност на автентичността на подписа се основават на изминалия продължителен период от време между датите на полагането на такъв върху завещанието и представения по делото сравнителен материал. Аргументира се и завишената доказателствена стойност и значение на завещателното разпореждане на А.К., което според въззивниците допринася за установяване действителната воля на съпругата му Г.Ц. Ц. да завещае имуществото си на децата на своята сестра – Б. П.а. В тази връзка се сочи, че противно на изложеното от ищците, съдът е преценявал завещанието на А.К. като представено от ищците писмено доказателство, легитимиращо ги като собственици на процесния имот, при ясно обективирана от тяхна страна воля да се легитимират като такива единствено въз основа завещанието на Г.Ц. Ц.. При тези аргументи молят за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде допусната съдебна делба върху съсобствения недвижим имот.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Г. К. К., чрез пълномощника Ю. Г.. Навеждат се подробни съображения за неоснователност на доводите на въззивника за неправилност на обжалваното решение и се моли за неговото потвърждаване. Евентуално се моли да бъде разгледано релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за придобиване на процесния имот с изтичане на петгодишната придобивна давност, започнала да тече на 16.09.2014 г. и изтекла на 16.09.2019 г.

В проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивниците А. П. Г. и Й. П. П., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Г. П.. Процесуалният представител заявява от името на доверителите си, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът по чл.

34 ЗС да бъде уважен. Претендира разноски съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемият Г. К. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Ю. Г.. Процесуалният представител изразява становище за неоснователност на въззивната 2 жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Претендира разноски съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС – I фаза по допускане на съдебна делба.

В исковата молба се твърди, че ищците и ответника са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж. к.

****, а съгласно Схема № 15-140288-11.02.2021 г. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, при притежавана от всеки от ищците ¼ идеална част, а от ответника – ½ идеална част от правото на собственост върху имота. Навеждат се фактически твърдения, че със саморъчно завещание от 19.05.1982 г., обявено от съдия по вписванията при СРС М.М. с протокол от 31.08.2020 г., Г.Ц. Ц. е завещала на децата на сестра си Б. Ц. П.а – Ц. Й.ов П.

/праводател на ответника/ и П. Й.ов П. /баща на ищците/, по ½ идеална част от притежаваното от нея в режим на СИО със съпруга А.Н.К. имущество, вкл. гореописаният апартамент № 68. С идентично по съдържание саморъчно завещание от 19.05.1982 г., обявено от съдия по вписванията при СРС М.М. с протокол от 31.08.2020 г., А.Н.К. завещал на Ц. Й.ов П. и П. Й.ов П. по ½ идеална част от притежаваното от него в режим на СИО със съпругата му Г.Ц. Ц. имущество, вкл. гореописаният апартамент № 68. Поддържа се, че завещателните разпореждания са били направени с оглед на неформална уговорка между семействата на сестрите Г.Ц. Ц. и Б. Ц. П.а за завещаване в цялост имуществото на бездетното семейство на първата от тях в полза на децата на втората. На 18.09.2006 г. Г.Ц.

Ц. починала. Поддържа се, че въз основа на завещателното разпореждане на последната от 19.05.1982 г. наследодателят на ищците – П. Й.ов П., имал качеството на неин наследник по смисъла на чл. 16 ЗН, респ. разполагал с правото да приеме наследството . На 16.07.2013 г.

П. Й.ов П. също починал, като на основание чл. 57 ЗН правото му да приеме наследството на Г.Ц. Ц. преминало върху неговите деца – А. П. Г. и Й. П. П.. Независимо от горепосочените завещателни разпореждания, с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.09.2014 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том IV, рег. № 29201, дело № 713/2014 г. на нотариус Р.Д., с рег. № 274 в НК, А.Н.К. и Б. Ц. П.а, легитимирайки се като наследници по закон на Г.Ц. Ц., продали процесния апартамент № 68 на Ц. Й.ов П.. Поддържа се, че тази разпоредителна сделка е породила транслативен ефект само досежно притежаваната от А.Н.К. ½ идеална част от делбения имот предвид завещателното разпореждане на съпругата му, извършено на 19.05.1982 г. Счита се, че със сключването на посочената възмездна сделка от страна на наследника по завещание – Ц. Й.ов П., последният конклудентно е изразил воля за отказ от извършеното в негова полза завещателно разпореждане, а оттук и на основание чл. 53 ЗН отказът му е уголемил дела на другия наследник по завещание – бащата на ищците, поради което същият следва да се счита за титуляр на ½, а не ¼, идеална част от апартамент № 68, респ. всеки от децата му е придобил по наследяване от него по ½ от неговата 1/2, или ¼ идеална част. Твърди се, че с последващ акт на разпореждане, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93 от 13.02.2018 г., том I, рег. № 1059, дело № 57/2018 г. на нотариус В.Ч., с рег. № 210 в НК, Ц. Й.ов П. е продал апартамент № 68 на ответника по делото – Г. К. К.. Въз основа на посочената разпоредителна сделка ответникът е придобил само притежаваната от праводателя му ½ идеална част от исковия имот, с оглед на което между страните по делото е възникнала съсобственост досежно него.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. К. К., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че ответникът е изключителен собственик на процесния имот, който е придобил въз основа на възмезден договор за покупко-продажба през 2018 г. Намира за непротивопоставими му завещателните разпореждания, с които ищците се легитимират като съсобственици на имота. Евентуално, при извод на съда за тяхната противопоставимост, прави възражение за придобиване на правото на собственост върху имота чрез петгодишно добросъвестно давностно владение, считано от 16.09.2014 г. Поддържа, че саморъчното завещание, изхождащо от А.Н.К., не е произвело своето действие предвид извършеното от завещателя последващо действие на разпореждане със завещаното от него имущество. Оспорва 3 автентичността на представеното по делото саморъчно завещание, изхождащо от Г.Ц. Ц., като твърди, че то не е написано и подписано от лицето, посочено за негов автор. С оглед последното прави искане за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК за установяване неистинността на посоченото завещание. Като индиции за неговата неистинност сочи нарушения на процедурата по чл. 25, ал. 2 ЗН и неспазването на изискванията на нормата на чл. 27 ЗН за незабавно обявяване на завещателното разпореждане след смъртта на завещателя. Счита за неоснователни доводите за „отричане от наследство“ от праводателя му Ц. Й.ов П. чрез сключване на възмездна сделка с предмет евентуално завещания му имот. Моли за отхвърляне на иска за делба.