Определение № 320 от 31.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Румяна Ив. Панайотова-Станчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500389 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. И., Е. Ф. И, Ф. С. И. и Б. Г. И против Определение № 1321/ 07.05.2025 г. по гр. д. № 631/ 2025 г. на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите оспорват становището на окръжния съд за липса на правен интерес от водене на иска за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, като поддържат, че правният интерес се извежда от задължението на турските власти да предадат лекия автомобил на неговия собственик, което ще се установи с позитивно за тях решение против продавача. Предвид изложеното искат да се отмени обжалваното определение и делото се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като провери правилността на обжалваното разпореждане въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 631/ 2025 г. на ОС – Пловдив е образувано по предявен от И. И. И., Е. Ф. И, Ф. С. И. и Б. Г. И против С К и А К иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, с който искат да бъдат признати да собственици на лек автомобил „Мерцедес АМГ А 45 С“ с рег. № *****, номер на рама:

*********** и номер на на двигател: ***********. Ищците твърдят, че по силата на договор за замяна от 25.06.2024 г. придобили собствеността върху гореописания лес автомобил. На 24.07.2024 г. автомобилът бил иззет от турските полицейски органи, тъй като е бил предмет на кражба, за което е бил обявен за издирване чрез системата на Интерпол. Уведомили ответниците, че ще потърсят правата си по съдебен ред, ако не уредят доброволно възникналия между тях спор, които, обаче, им отказали съдействие.

В изпълнение на дадените им с Разпореждане № 946/ 07.03.2025 г.

1 указания да обосноват правния си интерес от водене на настоящия иск с уточняваща молба от 14.04.2025 г. са посочили, че правният им интерес се извежда от възможността да получат владението на автомобила от правораздаваталните органи на С след представяне на позитивно за тях съдебно решение, легитимиращо ги като негови собственици.

С атакуваното определение окръжният съд е посочил, че след като ответниците не оспорват правото им на собственост върху процесния автомобил за ищците не е налице правен интерес от иск срещу тях, независимо от убеждението им, че позитивното съдебно решение може да им послужи да получат владението на автомобила от правораздавателните органи на държавата, в която е задържан, с оглед на което е прекратил поради изначалната недопустимост на иска е прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

При тези данни по делото настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна. Правният интерес е основна процесуална предпоставка за възникване правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. При установителните искове за собственост, какъвто е настоящия, правният интерес се свързва с наличието на спор между страните относно принадлежността на процесната вещ, който пречи на страната да осъществява ефективно правото си на собственост съобразно трите му правомощия – владение, ползване и разпореждане.

В настоящия случай ищците се легитимират като собственици на процесния автомобил с Договор за замяна на МПС от 25.06.2024 г., сключен с ответниците С К и А К. По делото няма данни ответниците да са оспорили валидността на този договор, нито пък с действията си по някакъв начин да пречат на ищците на упражнят собственическите си права върху автомобила, което да обоснове правния им интерес от водене на настоящия иск.

Обстоятелството, че автомобилът е бил предмет на кражба в С, за което е иззет от турските полицейски органи, не може да обоснове правен интерес от водене на иска срещу ответниците. В тази хипотеза спор относно собствеността на автомобила може да възникне между ищците и действителния му собственик, от който е противозаконно отнет, но не и с ответниците, които не оспорват легитимиращия ефект на придобивния акт – договора за замяна. В този смисъл едно позитивно за ищците съдебно решение по предявения срещу ответниците иск няма да осигури желания от тях ефект – връщане на автомобила, доколкото поради неучастието на действителния му собственик то не може да му се противопостави.

Прехвърлянето на чуждо моторно превозно средство може да обоснове разваляне на транслативната сделка (договора за замяна) и пораждане на претенция за връщане на предоставената в замяна вещ, но не и иск за признаване правото на собственост върху чуждата вещ срещу продавача, доколкото последният не оспорва транслативния ефект на сделката. По изложените съображения, като е достигнал до същия правен извод за недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1321/ 07.05.2025 г. по гр. д. № 631/ 2025 г. на ОС – Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3