Определение № 67 от 02.02.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 19/2024
- Вид
- Определение № 67
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 02.02.2024
- Състав
- ИВАН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25,ал.1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 209 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.282 · Наказателен кодекс
- чл. 282 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.93,т.7 · Наказателен кодекс
- чл.213 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213,ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.35,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67 гр. Ловеч, 02.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАН ИВАНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20244300200019 по описа за 2024 година приемам за установено следното:
Производство с правно основание член 213,ал.4 от Наказателно процесуалния кодекс.
Постъпила е жалба от В. Т. Д. с ЕГН ********** , живущ с.С., обл.Ловеч, ул."***" № ***, срещу постановление по пр.пр 654/23г. по описа на АП-Велико Търново.
В жалбата се сочи,че на основание чл.213 ал.4 НПК в законно установения срок обжалва постановление по пр.пр 654/23г. по описа на Апелетивна прокуратура гр.Велико Търново с което е потвърден отказа по пр.пр 880/23г. по описа на ОП-Ловеч за отказ да се образува наказателно производство за извършено престъпление по чл.282 НК.Сочи се,че за пореден път в постановление на прокуратурата се кредитират показания на нотариус Найда Тодорова, чрез които за поред път извлича благоприятни за себе си правни последици приемайки за водещо създаденото от нея самата обичайно право, което противоречи на теорията и практиката относно ограниченото вещно право. Вярно е, че с оглед на възрастта на нотариус Тодорова е възможно да е позабравила теорията, но поне би следвала да е запозната с практиката на ВКС относно какво включва и кога се учредява право на ползване.
На наблюдаващият прокурор му убягва факта, че нотариус Тодорова не отрича факта, че знаела, че върху имота има вече запазено право на ползване.
Собственика на имота не разполага с правото да ползва имота тъй като вече 1 се е разпоредил с това право. Собственика на имота е един гол собственик.
Той не може да учредява право на ползване върху този имот тъй като самият той не разполага с тези права. Съставяйки и подписвайки нотариалния акт нотариус Тодорова е наясно, че е прехвърлила права които собственика не е притежавал т.е съставила е умишлено нищожен документ който няма да породи правни последици.Нотариус Тодорова умишлено пренебрегва основни принципи на правото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава.
Съгласно теорията:Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ, титулярът (наречен ползвател) на което може да ползва една вещ, съгласно нейното предназначение (usus) и да получава добивите от нея, без да я променя съществено (fructus). Поради тези два свои белега, то е познато като usus fructus в римското право, където то се разглежда като вид личен сервитут. То е било считано за токова и по Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС), приет през 1903 г. и отменен с действащия на територията на България Закон за собствеността (ЗС). По тези причини в по-старата вещноправна литература и законодателство е било обозначавано с термина „плодоползване", което е буквален превод на римското usus fructus.Тъйкато правото на ползване е ограничено вещно право (известни и като права върху чужда вещ), то не може да се учреди за собственика. Негови титуляри могат да бъдат лице-несобственик или съсобственик на вещта. Правото на ползване е неотчуждимо, ненаследимо и учредено с оглед личността на титуляра му. То е от категорията на правата intuitu personae. По тази причина то се прекратява със смъртта на ползвателя.Правото на ползване е лично и не може да бъде предостъпвано от ползвателя на трето лице. Ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси. Негово задължение е и да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. Правото на ползване, както и всички други вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Учредяването на право на ползва може да е за определен период или безсрочно, както и да е възмездно или безвъзмездно и не може да бъде отчуждавано от ползвателя.В случай че правото на ползване е учредено безсрочно в ползва на физическо 2 лице, правото се погасява със смъртта на това лице, а в случай че е учредено в полза на юридическо лице, правото се погасява с прекратяване на ЮЛ Учреденото право на ползва се прекратява с изтичане на периода, за който е учредено, в случай че ползвателят почине /ФЛ/ или бъде прекратен /ЮЛ/, вещта погине, правото на ползване не се упражнява в продължение на 5 години или с решение на съда, в случай че ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.До прекратяване на правото на ползване може да се стигне и като се извърши отказ от право на ползване.Най-често срещана в практиката е хипотеза на учредяване на право на ползване върху недвижим имотапартамент, къща, гараж, дворно място или друг имот Доколкото в чл. 18 ЗЗД е установено, че договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, договорът за учредяване на право на ползване също следва да бъде в нотариална форма. Това правило не следва да се прилага за имотитечастна държавна или общинска собственост, тъй като придобиването и разпореждането с такива имоти се осъществява с договори, които се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота.Правото на ползване ограничава собственика, тъй като последният е длъжен да търпи ползвателя и неговите действия.
Затова собственикът на имот, за който има учредено вещно право на ползване, бива наричан „гол собственик". Обикновено родители прехвърлят имотите си на децата си, като запазват право на ползване до живот, с което си гарантират, че децата им няма да продадат имотите и те да останат на улицата.Правото на ползване е вид тежест върху имота. То следва имота, независимо в чия собственост се намира той. Предвид дадения по-горе пример, децата могат да продадат имота, но новият собственик ще търпи ползването на родителите, тъй като правото на ползване е учредено преди прехвърлителната сделка.Правото на ползване не се наследява. То се погасява със смъртта на ползвателя. Може да бъде прекратено и приживе - с декларация за отказ, която задължително е с нотариална заверка на подписа и се вписва в Служба по вписвания по партида на имота.
Имот, върху който има учредено право на ползване, може да бъде 3 продаден на публична продан от съдебен изпълнител, но новият собственик е длъжен да търпи ползвателя, ако правото на ползване е учредено преди вписване на възбраната.
Приема,че неправилно в мотивите наблюдаващият прокурор кредитира показанията на нотариус Найда Тодорова която съгласно обичайното право си е позволила да състави и завери нотариален акт с който е учредила право на ползване без да е прекратено предходно такова учредено с предходен нотариален акт,като задава въпрос може ли да прехвърлиш права които не притежаваш?
Това нейно действие противоречи на трайно установената съдебна практика. При съставянето и подписването на този нотариален акт много добре е знаела, че същият ще бъде отменен и няма да породи целените с него правни последици. В тази насока е и съдебното решение с което по г.д 87/23г. е постановено да освободи имота както и е осъден да заплати и разноски.Заявява,че ако нотариус Тодорова съвестно си била изпълнила служебните задължения и не е съставила и заверила нотариалния акт нямало да се стигне до настоящата ситуация, той на стари години да е с продаден апартамент от сина му Т. Д., който прибрал парите от продажбата, извършил спрямо него домашно насилие, за което бил осъден, и за капак благодарение на законосъобразните действия на нотариус Найда Тодорова го отстранява от имота върху който той като негов пълномощник и като пълномощник на собственика учредил и приел правото на ползване. Показанията на нотариус Тодорова противоречат изцяло на закона и с тях цели да оневини собственото си неправомерно поведение. Разследването не установи поради каква причина нотариус Тодорова която е изготвила и заверила нотариалния акт не е обърнала внимание, че на представеният от Т. Д. нотариален акт има вече учредено право на ползване, което ще се ползва с предимство защото е вписано по-рано. От мотивите на постановлението не става ясно кое е накарало нотариус Тодорова да състави и подпише нотариалния акт.
Нотариус Тодорова в обясненията си е написала пълни глупости,според него, за да извлече благоприятни за себе си правни последици и да омаловажи извършеното от нея, а именно, че не съществува законова пречка да учреди право на ползване на повече от едно лице. Това е така, но това би следвало да е в един нотариален акт. Твърденията на нотариус Тодорова, че двете страни по договора за учредяване на правото на ползване-учредител и приемател са 4 упълномощили едно лице Т. Д. да ги представлява пред нотариус било повече от очевидно, че те са дали съгласие за съвместното ползване на процесния имот. Тези и обяснения противоречат на съдебното решение по г.д 87/23г. по описа на PC Ловеч. Нотариус Тодорова още със съставянето на нотариалния акт е била наясно, че същият е нищожен и не поражда правни последици.
На наблюдаващият прокурор не е направило впечатление, че Т. Д. и съпругата му П. го въвели в заблуждение, че ще му учредят право на ползване на имота в с. С., ще ги пуснат да живеят с жена му на първия етаж от къщата.
Без да има извършено престъпление по чл.282 НК от длъжностното лице което е било наясно, че съставя нищожен документ като чрез него го въвежда в заблуждение, че има запазено право на ползване и това го мотивира да се откаже от правото на ползване на апартамента му в П., който бил продаден от В., но парите ги е взел Т..
Счита,че Т. Д. го измамил като му учредил фиктивно право на ползване с знанието и съдействието на нотариус Тодорова.Сочи,че ако знаел, че нотариалния акт с който му е учредено право на ползване може да бъде отменен и на стари години ще остане на улицата никога нямало да се съгласи да се откажа от правото си ползване на апартамента в П. и да се мести в с.С..Приема,че Т. изначално е имал намерение да го въведе в заблуждение и да го остави на стари години на улицата.
Ето защо, моли ЛОС да отмени постановление по пр.пр 654/23г. по описа на Апелативна прокуратура гр.Велико Търново с което е потвърден отказа по пр.пр 880/23г. по описа на ОП-Ловеч за отказ да се образува наказателно производство за извършено престъпление по чл.282 НК.
Настоящата съдебна инстанция,като взе предвид изложените възражения в жалбата,събраните по делото доказателства счете за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С постановление от 28.12.2023г.,Радослав Косев - и. д. прокурор при Апелативна прокуратура /АП/ гр. В. Търново, отменил частично постановлението на прокурора при ОП Ловеч от 14.08.2023г. по преписка № 880/2023г. по описа на ОП Ловеч, в частта с която е отказано образуването на 5 наказателно производство с оглед престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, като неправилно, недостатъчно обосновано и немотивирано.
Потвърдил същото постановлението на прокурора при ОП Ловеч, в останалата му част - относно липсата на данни за престъпление по чл. 282 ал.
1 от НК.
Посочил,че при необжалване на постановление в законно установения срок, материалите по преписката да бъдат изпратени на РП Ловеч, по компетентност, относно данните за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.
Прието е, че в постановлението е направен пълен и обстоятелствен разбор на интерпретираната фактическа обстановка. Въз основа на фактически установеното, прокурорът направил правни изводи, относно наличието или липсата на признаци от състава на престъплението по чл. 282 ал. 1 от НК - по отношение действия по служба па нотариус Найда Тодорова, per. № 481, с район па действие Районен съд Ловеч и по чл. 209 ал. 1 от НК по отношение действия па лицето Т.В.Д.., син на отправящия оплакванията В.
Д..
Посочено е,че ако приеме нотариуса за субект, по отношение на който е приложим съставът па чл. 282 ал. 1 от НК, следва да се отбележи, че от материалите по преписката не се установява наличието на изискуемите признаци от обективната и субективната страна па състава на това престъпление. Липсват нормативни изисквания препятстващи учредяване на право на ползване върху даден имот при наличие на вече учредено право на ползване върху същия имот, т. е., няма изрична забрана за това. Такава забрана липсва и за случаи, когато това ограничено вещно право е учредено в полза на други лица, в различни времеви периоди и с различни актове. Затова, както правилно е посочил и прокурорът при ОП Ловеч, голословно е твърдението, че нотариус Найда Тодорова е нарушила служебните си задължения, като е изповядала съответния нотариален акт.Прието е, че е обоснован извода на прокурора при ОП Ловеч - новоучреденото право на ползване е било в полза на близки роднини. Освен липсата на изискуемите обективни признаци от основния състав по чл. 282 ал. 1 от НК, не се установява и наличие на признаците от субективна страна. Липсват каквито и да бито данни, че нотариус Тодорова е извършила действията съзнателно и то с цел да навреди па притежателите на новоучреденото право па ползване.