Определение № 1213 от 17.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1213 гр. София, 17.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20211110135316 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове по чл. 90 ЗКИР от В. Борисова А., ЕГН **********, чрез адв. П., срещу „Инвестиционна Компания” АД, ЕИК 124612213, за установяване нищожност, недопустимост или несъществуване на подлежащо на вписване обстоятелство – искова молба вх. №15506/12.12.2015г. по описа на СГС, вписана в ИР с вх. №52754/10.08.2018г., дв.вх.рег. №52319/10.08.2018г, книга: Вписвания, тип акт: иксова молба, т. 9, акт №69/2018г., № от описна книга 38095/10.08.2018г., както и иск по чл. 88 ЗКИР, че същата е вписана в противоречие с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписвания.

В исковата молба и в молба вх. №70388/15.10.2021г. са изложени съображения, че въз основа на искова молба вх. №15506/12.12.2015г., било образувано гр.д. 2657/2016г. по описа на СРС, 30 състав, с предявен иск по чл. 135 ЗЗД. Впоследствие по делото била представена нова искова молба, с две нови две искови претенции (първата от която идентична с първоначалната ИМ), която втора искова молба, била вписана с различен вх.

№26031/30.04.2019г. Твърди се, че производството по делото продължило въз основа на втората вписана искова молба, за която също била внесена държавна такса, като се излагат съображения, че след постановяване на решението по делото, държавната такса по първоначалната искова молба, била възстановена. Посочва се, че решението е предмет на въззивно обжалване към настоящия момент.

Като правен интерес за предявяване на исковете ищеца излага съображения, че с уважаване на предявения иск и заличаване вписването на първоначалната искова молба вх.

№15506/12.12.2015г., съдът служебно ще върне същата, като нередовна, тъй като същата не е вписана. На следващо място излага съображения, че при връщане на исковата молба, ще настъпи нов юридически факт- възстановяване на давностен срок, който няма да се счита прекъснат, което ще е основание по чл. 147 ГПК за въвеждане в производството по обжалване на възражение за изтекла погасителна давност и претендиране на прекратяване на исковто производство, като недопустимо.

П р и тези данни и извършвайки служебна проверка на допустимостта на иска съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за това са следните:

Всеки един от трите иска по чл. 90 ЗКИР, съединен с искане по чл. 88 ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск 1 е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно в хода на целия процес.

От данните, изложени искова молба и молба вх. №70388/15.10.2021г., а и от приложени към тях доказателства, се установява, че между страните е налице висящ спор по чл. 135 ЗЗД, относно сделка с недвижим имот. Ищцата обосновава правния си интерес от водене на настоящето дело единствено с оглед предмета на доказване по гр.д. 2657/2016г. по описа на СРС, 30 състав, което производство не е приключило с влязъл в сила краен съдебен акт и по което може на основание чл. 147 ГПК, пред въззивния съд да наведе възражение за изтекла погасителна давност и производството по делото да бъде прекратено. Съдът счита, че така изложените съображения не обосновават наличие на правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото предмет на иска е извършеното вписване на исковата молба, като с уважаване на същия няма да бъде постигнато твърдяното от ищеца „прекратяване“ производството по гр.д. 2657/2016г. на СРС. На първо място в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД не е предвиден преклузивен срок за предявяване на иска, което да води до недопустимост на същия при предаване след изтичането му и което да е основание за прекратяване на делото.

На следващо място позоваването на т. 3 ТР №3/2009г. и т. 5 от ТР №7/2017г. към настоящия момент е неоснователно, предвид че делото е висящо пред СГС, който тепърва ще извърши преценка за редовност и допустимост на исковата молба. От друга страна следва да бъде отбелязано, че производството по делото образувано въз основа на исковата молба от 12.12.2015г. и при заличено вписване на същата, делото няма да бъде прекратено, доколкото както сам посочва ищеца, впоследствие е предствена нова вписана искова молба, по която е постановен краен съдебен акт и който съдебен акт е във връзка с поправената на първоначална искова молба.

И не на последно място, настоящия съдебен състав намира, че са необоснбави твърденията на ищеца, че на основание чл. 147 ГПК, пред въззивната инстанция, страната може направи възражение за изтекла погасителна давност. Посочената разпоредба на ГПК предвижда позоваване на нови обстоятелства или представяне на нови доказателства, но не и въвеждане за първи път на възражение за настъпила давност. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, възражение за настъпила давност следва да бъде направено с отговора на исковата молба, като в ГПК не е предвиден процесуален ред за въвеждане на същото по реда на чл.

147 ГПК, още повече във въззивната инстанция.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №35316/2021г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис от определението на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2