Решение № 744 от 03.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Варна, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500855 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 26257/29.03.2024г. от М. А. Р.

ЕГН********** от ***, срещу Решение № 805 от 11.03.2024 г. , постановено по гр.д.№ 20233110105748 по описа за 2023 на Районен съд – Варна, 31 състав, с коeто съдът ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Б. З.ва Д.а ЕГН********** на бащата З. С. Д. ЕГН**********, като определя местоживеенето му да е при него на адрес с.Г., Общ.Б., Обл.Варна, на осн. чл.127 от СК, ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на майката с детето като и дава възможност да го вижда и взема при себе си както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в съботния ден до 17ч. в неделния ден, един месец през лятото когато бащата не е в отпуск, на рождения ден на майката, както и за времето от 10ч. на 24 декември до 15ч. на 25 декември всяка четна година и от 10ч. на 31 декември до 15ч. на 1 януари всяка нечетна година и ОСЪЖДА М. А. Р. ЕГН********** от *** да заплаща на З. С. Д. ЕГН********** от с.Г., Общ.Б., Обл.Варна в качеството 1 му на баща и законен представител на детето Б. З.ва Д.а ЕГН********** месечна издръжка в размер на 300лв. считано от 9.05.2023г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, при падеж на всяко месечно задължение пето число на месеца за който се дължи издръжката, заедно със законната лихва върху всяка забавена вноска от датата на падежа и до окончателното и изплащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е оценил доказателствата и е възприел фактическа обстановка, която не отговоря на действителността. Твърди, че майката би осигурила подобра среда за отглеждане на детето, че същото се отглежда предимно от бабата, тъй като бащата употребява алкохол. Сочи, че поведението на бащата -липсата на критичност у същия, че детето се нуждае от майка и указанията му за поведението на детето да нарича майка си по име и да я отрича като родител, води до насаждане на емоционални конфликти в психиката на детето и свидетелства за нисък родителски капацитет.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което родителските права по отношение на детето Б. З.ва Д.а, род. на 26.11.2018 г., да се предоставят на майката М. А. Р., ЕГН **********, местоживеенето на детето да бъде при майката в ***, на бащата да се определи РЛО всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, както и 20/двадесет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Молим Районен съд – Варна да осъди З. С. Д., ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. Б., обл. Варна да заплаща месечна издръжка на детето Б. З.ва Д.а месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, платими чрез неговата майка и законен представител до 5-то число на месеца, за който се дължат, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата в едно със законната лихва, която се дължи за всяка просрочена вноска.

Моли и за присъждане на съдебните разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата З. С. Д. ЕГН**********, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че 2 майката е изоставила детето и за дълъг период от време не се е интересувала от дъщеря си и нейните нужди, че същата няма битови условия да отглежда детето при себе си, че отчуждението на детето от майка му е възникнало в следствие на изоставянето му от майката, а не се дължи на поведението на баща му. Твърди, че определеният от съда режим на лични контакти не се спазва от майката, тъй като тя няма възможност да го взима с преспиване поради битовите условия, че пропуска срещи с детето с оправдание, че е болна или трябва да се грижи за болната си майка. Сочи, че бащата и бабата подготвят детето за всяка среща с майката, както и че бащата е започнал да работи с детски психолог, както и е подал заявление за ползване на услуга от ДСП Долни Чифлик с цел въвеждане на майката в живота на детето.

Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл. 127 ал. 2 от СК, предявени както от З. С. Д., така и от М. А. Р. /като насрещни искове/ за родителски права, местоживеене, режим на личен контакт и издръжка на детето Б. З.ва Д.а ЕГН**********.

Ищецът моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето, на същото да бъде определено местоживеенето при него в с.Г., общ.Б., обл.Варна, да се определи режим на личен контакт на майката като й се даде възможност да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. на първия ден до 18ч. на втория ден, както и 20 дни през лятото, когато бащата не е в отпуск, да се осъди ответницата да заплаща за детето 300 лв. месечна издръжка, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи същата, считано една година от преди завеждане на исковата молба.

Ответницата моли родителските права по отношение на детето да й бъдат предоставени на нея, да се определи местоживеенето му при нея в ***, да се определи на бащата режим на личен контакт всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. на първия ден до 18ч. на следващия, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск , да се осъди бащата да плаща месечна издръжка в размер на 300 лв. с падеж 5-то число на месеца за който се дължи, считано от датата на предявяване на насрещния иск 3

С Решение № 805 от 11.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110105748 по описа за 2023 на Районен съд – Варна, 31 състав, съдът ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Б. З.ва Д.а ЕГН********** на бащата З. С. Д. ЕГН**********, като определя местоживеенето му да е при него на адрес с. Г., общ. Б., обл. Варна, на осн. чл.127 от СК, ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на майката с детето като и дава възможност да го вижда и взема при себе си както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в съботния ден до 17ч. в неделния ден, един месец през лятото когато бащата не е в отпуск, на рождения ден на майката, както и за времето от 10ч. на 24 декември до 15ч. на 25 декември всяка четна година и от 10ч. на 31 декември до 15ч. на 1 януари всяка нечетна година и ОСЪЖДА М. А. Р. ЕГН********** от *** да заплаща на З. С. Д.

ЕГН********** от с.Г., общ. Б . , обл. Варна в качеството му на баща и законен представител на детето Б. З.ва Д.а ЕГН********** месечна издръжка в размер на 300лв. считано от 9.05.2023г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, при падеж на всяко месечно задължение пето число на месеца за който се дължи издръжката, заедно със законната лихва върху всяка забавена вноска от датата на падежа и до окончателното и изплащане.

Като разгледа исковата молба, въззивната жалба и първоинстанционното решение, съдът намира, че решението е валидно и допустимо.

Въззивният съд прие следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция се придържа към установеното от фактическа страна, изложено от първоинстанционния съд, като не намира основание да преповтаря същата.

Въззивният съд е приобщил към доказателствата по делото и заявление вх. № СУЗД/Д-В-Дч/8 от 15.04.2024г. за ползване на социални услуги, от който се установява, че бащата З. С. Д. е заявил желание пред ДСП – Долни чифлик за ползване на такава услуга по отношение на детето Б. З.ва Д.а. От предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социална услуга се установява, че служители на ДСП – Долни чифлик са установили, че подходяща за детето Б. е услугата „информиране и консултиране“, „терапия и рехабилитация“. Представен е и сключен на 08.05.2024г. Договор за ползване 4 на социални услуги № 285/08.05.2024г. между З. С. Д. в качеството му на родител на детето Б. З.ва Д.а и Община Долни чифлик, с която се уговарят параметрите за ползване на посочените услуги „информиране и консултиране“, „терапия и рехабилитация“, предоставяни от Център за социална рехабилитация и интеграция“ – гр. Долни чифлик за периода oт 09.05.2024г. до 08.05.2027г. Изготвени са също: Индивидуална оценка на потребностите от подкрепа, Индивидуален план за подкрепа и Трудотерапевтичен лист на Б. З.ва Д.а.

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 127 ал.2 от СК.

Съгласно чл. 127 ал.2 от СК ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Производството е спорна съдебна администрация и при решаването на делото съдът се ръководи от интереса на детето.

Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, обстоятелства /в тяхната съвкупност/, които има правно значение за определяне мерките по отношение на децата, са както следва: възпитателски качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът на децата, възраст на децата, помощта на трети лица и др.

В конкретния случай е налице спор по въпроса кой от двамата родители да упражнява непосредствените грижи по отношение на детето и къде да бъде определено местоживеенето на същото /като режимът на личен контакт и издръжката следват от определяне на посочените главни въпроси/, поради което съдът следва да направи преценка на горепосочените обстоятелства съобразно събраните по делото доказателства.

По отношение на възпитателските качества на родителите съдът кредитира приетата по делото съдебно-психологична експертиза, съгласно която и при двамата родители е изразен по-скоро авторитетния стил на родителско възпитание, който психологията определя като най-удачен. Това 5 води до извод, че и двамата родители притежават възпитателски качества, които им позволяват да отгледат и възпитат правилно детето Б..

Що се отнася до моралния облик на родителите, съдът намира, че не се доказва ищецът да има хазартна зависимост, но употребява алкохол в завишени количества /по думите на самото дете пред вещото лице по СПЕ/ по една-две бутилки вино на вечер. Отделно от това същият признава, че е откраднал от работодателя си пари, които по-късно са били възстановени. Не е бил съден за деянието, не е повтарял след това подобно противообществено укоримо поведение. Ответницата също признава пред вещото лице, че употребява алкохол /бира и вино/ в неголеми количества и по повод.

Съобразно критериите: „грижи и отношение на родителите към децата“ и „желанието на родителите да отглеждат същите“, съдът намира, че независимо от това кой преимуществено е отглеждал детето до неговата двегодишна възраст – дали ответницата по нейни твърдения /свидетелските показания на майката на ответницата не съдържат информация относно полаганите грижи от страна на същата по отношение на детето/ или бабата на детето по бащина линия, съгласно събраните по делото свидетелски показания на свидетелите на ищеца, майката е изоставила детето си, когато същото е било едва на две години и пет месеца, като се е изнесла от семейното жилище по своя воля, не е взела детето си с нея и не е потърсила начин да го вземе в последствие. Тези факти се установяват непротиворечиво както от свидетелските показания на свидетелите на ищеца, така и от показанията на свидетелката на ответницата – нейната майка, която сочи, че М. й казала, че не издържа повече и иска да се махне, а за детето й казала: