Решение № 324 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20261001000072 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1559/04.11.2025 г. по т.д. № 2132/2024 г. на СГС, VI-12 състав са отхвърлени предявените от „ИНМАТ“ ООД, ЕИК: 123156116, гр. София, бул. „А.

Сахаров“, №56, чрез адв. Д. Г., гр. С. Загора, ***, ет.1, ап.3 срещу Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), ЕИК:175888562, гр. София, *** искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК, за установяване на недължимост на сумата от 4 249 475 лева представляваща главница, както и сумата от 4806.62 лева представляваща мораторна лихва, отразени в изпълнителен лист от 02.10.2014 год. на Окръжен съд Стара Загора по т.д. 686/2010 г., поради погасяване на вземането по изпълнителният лист в следствие на настъпила петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за периода 26.06.2015 г.- 27.06.2020 г.

Ищецът

„ИНМАТ“

ООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с твърдения, че при постановяване на същото са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, с искане същото да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Сочи се, че СГС правилно установил фактите по делото, но не направил произтичащите от тях правни изводи. Не съобразил, че прекратяването на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, в полза на което се цитира съдебна практика. В случая това станало на 19.05.2017 г. по отношение на изп.д. № 2014837040679 на ЧСИ П. Г.. Считано от тази дата АППК се считали за присъединен по право взискател по изп.д. № 20133870400420 на ЧСИ П. Г. без по делото да е приложен изпълнителен лист. Така повече от шест години АППК са нямали висящо изпълнително производство по изпълнителния лист срещу жалбоподателя. Вследствие на това всички плащания по изп.д. № 20133870400420 след 19.05.2017 г. били незаконосъобразни и незаконосъобразно се отразявали на гърба на изпълнителния лист 1 по изп.д. № 2014837040679 и това продължило до 29.02.2024 г., когато АППК представили изп. лист по изп.д. № 20133870400420. Никъде СГС не посочил, че АППК били присъединен по право взискател по изп.д. № 20133870400420 и повече от 6 години получавали суми без да са представили изпълнителен лист. Нещо повече, изобщо нямало повече от 6 г. висящо изпълнително производство след прекратяване на изп.д. № 2014837040679 на 19.05.2017 г. СГС не посочил още, че АППК не инициирали нито едно изпълнително действие. Вследствие тези пропуски на СГС било постановено решение в нарушение на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Съдът приел, че всяко действие, предприето по изпълнителното дело, прекъсвало давността и в полза на присъединения взискател по право – чл. 459, ал. 2 ГПК, което било в противоречие на посочената норма и практика на ВКС, която е цитирана – предприетите действия от един взискател по изпълнително дело не прекъсват давността по отношение вземанията на другите присъединени взискатели, включително и тези на ипотекарните кредитори. Подчертан е принципът за индивидуалния характер на прекъсването на давността. Всеки кредитор следвало да предприеме самостоятелни действия, за да прекъсне давността за своето вземане. Посочено е още и че получаването на суми по изпълнителното дело също не прекъсва давността за вземането, тъй като не представлява самостоятелно действие за принудително изпълнение. АППК не доказали никакво лично действие по принудително изпълнение в периода 18.05.2017 г. до 29.02.2024 г. Като приел обратното, СГС постановил едно необосновано, неправилно и незаконосъобразно решение.

Ответникът АППК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „ИНМАТ“ ООД е твърдял в исковата си молба, че на 21.04.2005 г. сключил с Агенция за публичните предприятия и контрол (с бивше наименование Агенцията по приватизация и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол) договор за приватизационна продажба на 100% от дяловете на „ВАРХИМ“ ЕООД, ЕИК 816089649. През 2010 г. Агенция за публичните предприятия и контрол завела срещу „ИНМАТ“ ООД дело с твърдения за неизпълнение на задълженията му по сключения договор и претендирало неустойка за неизпълнение в размер на 4 761 354.52 лева С решение № 505/20.12.2013 г. по т.д. 686/2010 год. на Окръжен съд Стара Загора искът на Агенцията бил отхвърлен. С решение № 308/23.05.2014 г. по в.т.д. № 365/2014 год. било отменено частично решението на Окръжен съд Стара Загора и искът на Агенцията е уважен за сумата от 4 249 475 лева Решението на Апелативният съд влязло в сила и на 02.10.2014 г., като в полза на Агенцията бил издаден изпълнителен лист срещу „ИНМАТ“ ООД за сумата от 4 249 475 лева главница и 4806.62 лева мораторна лихва. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 10.10.2014 г. ответникът образувал изп.дело 20148490401556 при ЧСИ А. С. П., с 2 рег. номер: ***, Район на действие: София /СГС/. Впоследствие по молба на Агенцията изпълнителното дело било прехвърлено за продължаване на изпълнението при ЧСИ П.

И. Г., с рег. номер ***, Район на действие: Окръжен съд – Сливен, като на 03.12.2014 г. било образувано под номер 2014837040679. Ищецът е сочил, че последното изпълнително действие по това дело било извършено на 18.05.2015 г. С Постановление изх. № 11408/21.02.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ П. Г. прекратил изпълнително дело № 2014837040679. По молба на Агенцията, на 30.03.2023 г. изпълнителният лист бил върнат в оригинал с приемо-предавателен протокол изх. № 18810/28.03.2023 г. На 29.02.2024 год. Агенция за публичните предприятия и контрол подала молба за присъединяване като взискател по изпълнително дело № 20133870400420 по описа на ЧСИ П. Г., като приложила оригинала на изпълнителен лист от 02.10.2014 г. на Окръжен съд Стара Загора по т.д.

686/2010 год. Също така поискала опис и насрочване на публична продан на имот с идентификатор *** собственост на „ИНМАТ“ ООД. Ищецът е твърдял, че предпоследното предприето действие за принудително изпълнение за вземането на ответника преди това било на 18.05.2015 г. Сочил е, че съгласно ТР № 3 от 2020 г. по тълкувателно дело №3/2020г. в конкретният случай погасителната давност е започнала да тече считано от 26.06.2015 г. и е изтекла на 27.06.2020 г. Следващото искане за предприемане действие за принудително изпълнение за вземането на Агенцията било едва на 29.02.2024 г. или почти четири години след изтичане на погасителната давност.

Въз основа на посоченото, ищецът е молил съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че „ИНМАТ“ ООД не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол сумата от 4 249 475 лева представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 4806.62 лева представляваща мораторна лихва, отразени в изпълнителен лист от 02.10.2014 год. на Окръжен съд Стара Загора по т.д. 686/2010 г., поради погасяване на вземането по изпълнителният лист в следствие на настъпила петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

Ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол е депозирал отговор на исковата молба със становище за неоснователност на предявения иск. Сочили са, че прекратеното с постановление на съдебния изпълнител от 21.02.2023 г. изпълнително дело № 679/2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК нямало връзка с изтичането на погасителната давност за вземането на Агенцията. Твърдели са, че Агенция за публичните предприятия и контрол бил присъединен по право взискател по изп. д. № 420/2013 г. по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, с оглед вземането й за 4 249 475 лева неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма за 2007 г. по договор за приватизационна продажба на 100 % от капитала на „Вархим“ ЕООД, ведно със законната лихва от 28.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, обезпечено със три законни ипотеки, вписани в нейна полза върху имуществото на „ИНМАТ“ ООД. Според ответникът конституирането на Агенцията като присъединен взискател по и. д. № 420/2013 г. на ЧСИ П. Г. се основавало на закона, според който ипотекарният кредитор се присъединявал по право в изпълнителния процес, когато изпълнението било насочено върху ипотекирания имот. В този случай обезпечението служило за гаранция на същото вземане. Сочили са, че в случая, макар да има две различни дела, вземането е едно и също, независимо дали се претендира на основание ипотека или изпълнителен лист и съдебният изпълнител трябвало да обедини двете дела или да отчете, че вземането е идентично, за да предотврати дублиране изпълнението. Ако вече имало частично или пълно плащане по едното дело, това трябвало да се отрази и по другото, за да се избегнело неоснователно обогатяване на взискателя. Твърдели са, че на гърба на изпълнителния лист имало отбелязване, че са извършвани погасявания на 20.03.2015 г., на 25.04.2016 г., на 28.05.2019 г. и на 3

13.04.2021 г. Според ответника плащанията по едното дело, прекъсващи давността на вземането, прекъсват давността за същото вземане и по другото дело, независимо че били предявени в рамките на две различни изпълнителни производства. Сочили са, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, а погасителната давност на процесното вземане била прекъсвана многократно. Молили са за отхвърляне на иска.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която е оспорвал твърденията на ответника, а ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който е поддържал възраженията си.

За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства.

Между страните не се спори, че на 21.04.2005 г. са сключили договор за приватизационна продажба на 100% от дяловете на „ВАРХИМ“ ЕООД, ЕИК 816089649.

В полза на АППК през октомври и декември 2010 г. са били вписани три законни ипотеки за обезпечаване вземанията на Агенцията по договора от 21.04.2005 г., върху множество недвижими имоти на „ИНМАТ“ ООД в с. Дядово, с Езеро, с.

Полски Градец и с. Тополчане, обл. Сливен.

С решение № 308/23.05.2014 г. по в.т.д. № 365/2014 год., след частична отмяна на решение на Окръжен съд Стара Загора, искът на Агенцията за вземане в по договора за неустойка за неизпълнение в размер сумата от 4 249 475 лева е бил уважен, ведно със мораторна лихва в размер на 4 806.62 лева за периода 18.12.2010 г. до 28.12.2010 г., както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, което решение не е допуснато до касация с определение № 639/27.07.2015 г. по т.д. № 2776/2014 г. на ВКС, I т.о.

В полза на Агенцията на 02.10.2014 г. е бил издаден изпълнителен лист срещу „ИНМАТ“ ООД за сумата от 4 249 475 лева - неустойка и 4806.62 лева - мораторна лихва, както и за законната лихва върху главницата от 28.12.2010 г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на така издадения изпълнителен листи по инициатива на АППК – молба от 10.10.2014 г. е образувано изп. дело № 20148490401556 на ЧСИ А. П., рег. № ***, което по-късно, на 28.11.2014 г., по искане на взискателя, е изпратено за продължаване от ЧСИ П. Г., рег. № ***, пред когото е образувано изп.д. № 201483704067 от 2014 г., Последното е прекратено с Постановление изх. № 11408/21.02.2023 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ЧСИ П. Г., като ЧСИ е посочил, че последното изпълнително действие по това дело е извършено на 18.05.2015 г.