Решение № 7 от 24.01.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Търговище, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500328 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр.София, чрез пълномощник юриск. И. Т. срещу решение № 458/18.10.2024 г., постановено по гр.д. № 349/2024 г. на РС-Търговище, В ЧАСТТА, в която са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от жалбоподателя срещу А. С. А. от гр. ********** установителни искове с правно основание чл. 415 от ГПК за съществуване и дължимост на следните суми: 328.61 лв. – остатъчна главница по ДПК № 30037369348 от 11.06.2019 г., 1849.37 лв. - договорно възнаграждение за периода 15.08.2019 г. – 11.08.2020 г. и 4317.42 лв. – обезщетение за забава за периода 11.08.2020 г. – 30.10.2023 г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 693 по чл. 410 от 02.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 1430/23г. на РСТ. Жалбоподателят изрично заявява, че НЕ ОБЖАЛВА решението в отхвърлителната му част по претенциите за сумата 360.78 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г.-11.08.2020 г., както и за 5 896.68 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуга.

Считайки в обжалваната част решението за неправилно, по изложени съображения по принципни въпроси в заповедното производство, цитирайки съдебна практика (решения и определения) на други окръжни и районни съдилища, решения по НАХД и адм.дело на АССГ, както и решения на СЕС, жалбоподателят моли за неговата отмяна и уважаване на 1 посочените три искови претенции, ведно със законната лихва за забава от деня на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира разноски, в т.ч. и юрк. възнаграждение в размер 360 лв. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК (цитирайки Опр. № 29/20.01.2020 г. на ВКС по чтд № 2982/2019 г., ІІ т.о). Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в процесния ДПК е нарушена разпоредбата на чл. 11 от ЗПК, че възнагражденията за доп.услуги „Фаст“ и „Флекси“ следвало да бъдат включени в ГПР, а след като не са – е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗПК; че ДПК е недействителен поради неспазване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; че е нА.це заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК (чрез договарянето на допълнителните услуги като отделно възнаграждение).

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.

С обжалваното решение първоинстанционния съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София към А. С. А. с ЕГН ********** от гр.*********, ул.********* № ****, ет.****, ап.1 за сумата от 4591.20лв. - остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 30037369348 от 11.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 693/02.11.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1430/23 г. по описа на РСТ, като в останалата част и до пълния претендиран размер главница от 4919.81 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 установителни искове за: сумата от 1849.37лв. - падежирало договорно възнаграждение за периода от 15.08.2019г. - 11.08.2020г., сумата от 360.78лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019г. - 11.08.2020г. и за сумата от 4317.42лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.08.2020г. - 30.10.2023г., за които вземания е издадена заповед № 693/02.1123 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1430/23г. на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу А. осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5 896.68 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуга по ДПК № 30037369348, ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба 12.03.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА А. С.

А. да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата 141.82 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 391.82лв. - разноски в исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание пред възивната инстанция въззивникът не се явява, депозирал е писмени бележки, в които поддържа жалбата и изложените в нея доводи, претендира разноски по списък - 25лв.д.т. и 300лв. ю.к.възнаграждение. Въззиваемият С. не се явява, не е взел становище по жалбата.

След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е вА.дно и допустимо.

2

Въззивната жалба е допустима, по същество – е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е обосновано с твърденията в ИМ, че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения между страните ДПК; ищецът се е снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК, оспорена по реда и в срока по чл. 414 от ГПК, поради което предявеният установителен иск е допустим, допустим е и осъдителният иск за допълнителните пакети услуги, като част от отхвърленото с разпорежданета на заповедния съд вземане.

Между страните на 11.06.2019 г. е сключен Договорът за потребителски кредит (ДПК) № 30037369348, с параметри: Сума на кредита: 5000.00 лв.; Срок: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 237.68 лева; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца, съгласно погасителен план (л. 23 от гр.д. № 349/24г. на РСТ): падеж І вноска-15.07.2019 г., последна вноска – 15.06.2022 г. Т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК 31.10.23г. кредитът е изцяло падежирал. Посоченият в договора ГПР е 46.32 %; ГЛП 39.10%;

Лихвен процент на ден: 0.11; Дължима сума по кредита: 8 556.57 лв. Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 6 067.80 лева; с размер на вноската 168.55 лева/месечно. ОБЩО задължение по договора: 14 624.37 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 406.23 лева.

Кредитът е предоставен/усвоен. Длъжникът е направил 1 вноска и е прекратил плащанията.

По заявление на ищеца от 31.10.2023 г. по реда на чл. 410 ГПК, за вземане в общ размер 17 374.06 лв. заповедният съд е уважил частично искането, за което е издадена Заповед № 693/02.11.23г. по чгр.д. № 1430/2023 г. по описа на РС – Търговище, за сумата 4 919.81 лв.-непогасена предсрочно изискуема главница по ДПК, ведно със законната лихва, сч.от 31.10.23г. до окончателното изплащане на главницата; падежирало договорно възнаграждение в размер 1 849.37 лв. за периода 15.08.19г.- 11.08.2020г.; обезщетение за забава в размер 360.78 лв. за периода 16.08.2019 -11.08.2020г. и обезщетение за забава в размер 4317.42 лв. за перода 11.08.2020 – 30.10.23г., разноски, съразмерно.

С разпореждане № 2121/02.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1430/23г. на РСТ заявлението е отхвърлено в частта за сумата 5 896.68 лв. (пакет доп.у,слуги) за сумата 30 лв.- такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания и разноски, съразмерно отхвърлената част.

Длъжникът е възразил недължимост в срока по чл. 414 ГПК, поради което и в указания в определение № 163/07.02.24г. срок, ищецът е предявил настоящият установителен иск за посочените по пера вземания – главница, договорна лихва, обезщетение за забава, както и осъдителен иск за сумата 5 896.68 лв. – закупен пакет доп.услуги, предмет на разпореждането № 2121/02.11.23г. с доводи, че като кредитодател е изпълнил задължението си за предоставяне на кредит и доп.услуги, съгласно сключения ДПК, а ответникът, освен заплатената първа вноска, не е извършил други плащания, изпаднал е в забава, поради което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 11.08.2020 г. и ответникът му дължи претендираните с исковата молба суми, след като и 3 договорът за кредит, и споразумението за предоставянето на пакет доп.услуги, подписани при Общи условия, са предадени на длъжника при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им, приема ги , няма забележки и се задължава да ги спазва.

Претендирани са разноски.

В отговора в срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове с възражение за недействителност на ДПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 19, ал.4 ЗПК – липса на ясна методика на формиране на посочения в договора ГПР от 47%, при изискване по ясен и разбираем за потребителя начин в ГПР да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и коитоса пряко свързани с кредитното правоотношение; не е ясно включен ли е в ГПР закупеният пакет доп.услуги, като при включването му ГПР ще надвиши законовия минимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, с доводи, че на практика с уговореното възнаграждение за пакета от доп.услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на доп.услуга, а прикрит разход по кредита. Възразено е още, че ответникът е заплатил сумата 408.80 лв. без да става ясно каква част и от кои задължения са погасени с нея. По изложените доводи и на осн.чл. 22 ЗПК договорът е недействителен. По осъдителния иск – е възразено, че самиятпакет доп.услуги е по-висок от главницата по договора и повече от ½ от стойността на целия кредит, с което са накърнени добрите нрави, позовава се и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, считайки посочените доп.услуги като действия по усвояване и управление на кредита. Моли за отхвърляне на исковете, в условията на евентуалност – отхвърляне на иска за сумата над 4 591.20 лв. – представляща главница с приспадната вноска в размер 408.80 лв. Претендира разноски.

По фактите не се спори. Спорен е въпросът относно действителността на сключения ДПК, и оттам размера на дължимите суми от ответника по него.

Ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, възникнА. по силата на договор за потребителски кредит (ДПК), сключен на 11.06.2019 г. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно установената съдебна практика, дори при липсата на възражение (а в случая такова е и направено с отговора), съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, нА.чието на неравноправни клаузи, съгласно разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и съобразяването на догорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Служебното начало следва да се приложи и при преценка дА. клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит са: ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е посочен в размер на 46.32 %, а ГЛП - в размер на 39.10%. Към момента на сключване на настоящия ДПК – 11.06.2019г., е била 4 приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова - ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България (ПМС № 426/18.12.2014 г).

ГПР включва: общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на горецитираните разпоредби законодателят постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.