Определение № 352 от 27.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Варна, 26.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502618 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 296106/11.08.2021 г. от А.В М., ЕГН **********, гражданин на Руската Федерация, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в Република България № 700878735, и ЮР. Н. ЦВ., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г. в Московска област, чрез адв. П.С. - САК, срещу Решение № 262338 от 21.07.2021 г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 265614 от 02.09.2021 г., постановено по гр. д. № 7543/2020 г. по описа на ВРС, XLI състав, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от А.В М. и ЮР. Н. ЦВ. срещу „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204914479, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет. 4, офис 11, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на упражняването правото на собственост на ищците, в качеството им на собственици на обекти в етажните собствености в комплекс „Есенция“, изграден в ПИ *** в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, общ. Варна, като:

1. Възстанови премахнат водомер към басейна, изграден в имота и извърши необходимите действия за възстановяването на водоподаването към него;

2. Възстанови премахнатия водомер за поливната система в двора и извърши необходимите действия за възстановяване на водоподаването към нея;

3. Възстанови премахнатите помпи за басейна;

4. Възстанови премахнатите елементи и компоненти към системата за видеонаблюдение на комплекса;

5. Осигури достъп до помещението, изградено в имота, предназначено за портитерна (павилион за охрана);

6. Осигури свободен достъп до елементите от вертикалната планировка в имота, които са предназначени за ползване от етажните собственици в него, а именно: басейн, тревни площи, алеи, детска площадка, парково осветление, портиерна, система за 1 видеонаблюдение и поливна система;

7. Да не пречи да бъдат извършени необходимите дейности по възстановяване на оградата от жив плет, при съобразяване с проекта за озеленяване и досегашното състояние;

8. Да не пречи да бъдат извършвани дейности по поддръжката и ремонта на басейна, както и по поддръжката на растителността на двора.

Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно и необосновано.

Сочат, че въпреки че първоинстанционният съд е приел, че спорен по делото се явява въпросът дали изградената в имот с идентификатор *** инфрастурктура – басейн, озеленяване, детска площадка, алеи с градинско осветление, поливна система, система за видео наблюдение и сграда за охрана, представлява прилежаща част към сградите в режим на ЕС и кой може да ползва тази инфраструктура – собственикът на земята или собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, в постановеното по делото решение отговор на този въпрос не е даден. Заявяват, че мотивите на първоинстанционния съд са основани единствено на нотариалните актове за собственост на ищците, въз основа на които е формиран извод, че те са суперфициарни собственици и като такива имат право да позлват поземления имот, доколкото това е необходимо за ползването на сградите според тяхното предназначение. Изтъкват, че не са обсъдени твърденията на ищците, че същите имат право да ползват елементите на инфраструктурата в имота предвид предназначението й да обслужва собствениците в етажните собствености. Поддържат, че съгласно чл. 64 ЗС, като носители на правото на строеж, могат да ползват терена, доколкото това е необходимо да използват обекта си на собственост, като това право включва и правото им да ползват елементите и съоръженията на инфраструктурата в имота, които по смисъла на чл. 97 от ЗС са принадлежност към сградите. Считат, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил и съобразил признанията на ответника на неизгодни за него факти, изложени в отговора на исковата молба, както и направеното извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, съдържащ се в НА за покупко-продажба № 68, том XI, рег. № 14563, д. 1587 от 2018 г., че „Занекс Пропърти Мениджмът“ ЕООД закупува поземления имот заедно с всички приращения, съоръжения и подобрения в него, свързани с поддръжката на съществуващите в имота сгради. Застъпват становище, че целият двор, както и намиращите се в него елементи от инфраструктурата, представляват прилежаща към етажната собственост площ, необходима за ползване на обектите на етажните собственици, като излагат подробни аргументи в тази насока.

Считат, че категорично от доказателствата по делото, включително и от заключението по допуснатата комплексна СТЕ, се установява, че едноетажната обслужваща сграда – павилион за охраната, както и басейнът в поземления имот не са самостоятелни обекти на собственост, същите са елементи на допълващо застрояване, проектирани и изградени като част от жилищния комплекс, и са предназначени за използване от собствениците в него. Озеленяването е композиционно свързано с трите жилищни сгради, техните фасади и част от апартаментите на партерните етажи, входовете към сградите, алеите, водещи до всеки от входовете, пространствата около басейна и детската площадка – т.е същото е предвидено да обслужва трите сгради и собствениците на имоти в тях. Отделно считат, че първоинстанционният съд е следвало да определи каква е частта от поземления имот, която е необходима за ползването на индивидуалните обекти в ЕС съобразно предназначението им. Считат за неправилен довода на съда, че ползването и поддържането на инфраструктурата в имота до прехвърляне на собствеността върху същия на ответното дружество на основата на сключени договори между собствениците в ЕС и „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД навеждат на извод за неоснователност на претенцията. Заявяват, че именно горните договори обосновават извода, че инфраструктурата и земята, върху която са изградени трите сгради от жилищния комплекс, по предназначението си са общи части.

Настояват за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявената претенция за бъде уважена. Претендират разноски.

2

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, чрез адвокат И.А. – ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и настоява същото да бъде потвърдено. Заявява, че първоинстанционният съд е изследвал въпроса за прилежащите части към сградите, приложимата методика за определянето им, както и обема на права на собственика на сградата, респективно на обект от сградата, да ползва същата. Излага подробни съображения, че правата по чл. 64 от ЗС не включват в себе си твърдяните от въззивниците права за неограничавано и безвъзмездно ползване на инфраструктурата, собственост на ответника.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 296106/11.08.2021 г. от А.В М., ЕГН **********, гражданин на Руската Федерация, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в Република България № 700878735, и ЮР. Н. ЦВ., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г. в Московска област, подадена чрез адв. П.С. САК, срещу Решение № 262338 от 21.07.2021 г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 265614 от 02.09.2021 г., постановено по гр. д. № 7543/2020 г. по описа на ВРС, XLI състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 2618/2021 г. на ВОС за 28.02.2022 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на въззивниците бъде връчено и копие от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3