Решение № 891 от 19.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. С., 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.ка И.ова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100507774 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 22299 от 24.01.2020 по гр.д. № 22354/2019 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 51 състав, е признато за установено, че СТ. К. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „*******, дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 541,28 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., доставена в апартамент № 8, находящ се в гр. С., ул. „И. ******* аб. № 014931, ведно със законната лихва от 14.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60535/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав; отхвърлени са предявените от „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *******, срещу СТ. К.

СТ., ЕГН **********, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 80,96 лева обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2016 г. до 07.09.2018 г., 59,18 лева – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. и 12,08 лева – обезщетение за забава върху сумата 59,18 лева за периода от 15.09.2016 г. до 07.09.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60535/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав; осъден е ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, включително тези за заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

1

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице подпомагаща страна, конституирано на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба е подадена от ответника СТ. К.

СТ., срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени.

Излагат се съображения за неговата неправилност в обжалваната част, като се сочи, че въззивникът нямал качеството ползвател на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Налице били ограничени върху собствеността му, които отнемали правото му да владее, ползва и да се разпорежда с топлоснабдения имот. Нямал сключено споразумение с ищеца, а сключеното такова било от сестра му М.С., като той бил неин пълномощник.

Сочи, че от 24.09.2009 г. отчетените стойности на топлоизмервателните уреди не се били променили, начислявали се само „такса мощност“ или „такса сградна инсталация“. В тази връзка се позовава на чл. 62 ЗЗП и забраната за непоръчана доставка без съгласието на потребителя, както и на относимото европейско право в тази насока – ДФЕС, европейски регламент 2006/2004 и издадените въз основа на него европейски директиви. Сочи, че откритата от ищеца партида е на негово име и е за два апартамента № 7 и № 8 на ул. „Ив.

******* като се касаело за едно жилище с два административни адреса.

Ищецът в нарушение на чл. 210 ГПК за един отоплителен период образувал по две дела. В тази връзка се позовава на друго гражданско дело, което било образувано за същия период за вземания във връзка с топлоснабден имот апартамент № 7. Оспорва и извода на първоинстанционния съд, че общите условия на ищеца го обвързват, като се позовава на тяхното противоречие с Конституцията, ЗЗК, директива 2006/32/ЕО, директива 2012/27/ЕС, директива 2003/54/ЕО, приложение А от ЕКЗПЧОС и на законите на физиката. сочи, че била нарушена методиката от Наредба № 16-334 за изчисляване на топлинна енергия и технологичните разходи. Позовава се на решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ВАС, Трето отделение. Оспорва заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Сочи още, че начисляването на лихви по прогнозни сметки е нищожно. Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от ищеца и третото лице подпомагаща страна.

Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от „Т. С.“ ЕАД срещу СТ.

К. СТ. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 80,96 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2016 г. до 07.09.2018 г., 59,18 лева – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. и 12,08 лева – обезщетение за забава върху сумата 59,18 лева за периода от 15.09.2016 г. до 07.09.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60535/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

За доказване на твърденията си, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия дружеството ищец е представило писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 70, том ІІІ, рег. № 4096, дело № 449/2008 г. по описа на нотариус Н.Л., рег. № 536 в регистъра на Нотариалната камара, с който М.К.С. е дарила на СТ. К. СТ., ответник по делото, процесния топлоснабден имот апартамент № 8, находящ се в гр. С., ул. „И. ******* ет. 2. Доколкото ответникът е собственик на имота, същият има качеството клиент на топлинна енергия. Възраженията, че върху имота има тежести, които правят невъзможно ползването му от ответника и извършването на сделки на разпореждане от него, са неоснователни.

Вписването на възбрана върху недвижимия имот действително ограничава възможността собственикът да се разпореди с имота, но не го лишава от правото му да го ползва. Ответникът признава, че имотът е негова собственост, същият не е прехвърлен, нито е учредено право на ползване на трето лице, нито се твърди имотът да се ползва от трето лице на облигационно основание. По делото е представено и заявление – декларация от 19.01.2010 г. за открИ.е на партида на името на ответника. Датата на заявлението е последваща датата на прехвърляне на процесния имот, като в заявлението изрично се сочи, че имената на досегашния потребител са М.К.С.. Следователно неоснователни са възраженията на ответника, че не бил подал заявление-декларация за открИ.е на партида, а подадената такава била в качеството му на пълномощник на М.С. – предишния собственик на имота.

3

Възражението, че ответникът е собственик и на съседния апартамент № 7, който бил свързан функционално с процесния топлоснабден имот – апартамент № 8, поради което дружеството ищец в нарушение на ГПК водело различни дела за едни и същи периоди за суми, дължими за топлинна енергия за двата притежавани от ответника апартамента, е неоснователно. Ответникът сам признава, че въпросните апартамент № 7 и апартамент № 8, находящи се в гр. С., ул. „И. ******* са самостоятелни обекти на право на собственост.

Фактът, че същите са функционално свързани и биха могли да се ползват като един имот, респективно че към момента се ползват като един имот „с два административни адреса“, е без значение за техния статут на самостоятелни обекти, при положение, че не са предприети съответни стъпки за промяна в устройствения им статут. Респективно ответникът, при установяване на обстоятелството, че е собственик на тези два имота, има качеството клиент на топлинна енергия по отношение на всеки от тях.

Неоснователно е и възражението, че начислените суми за топлинна енергия не отговаряли на действително потребените стойности. По делото е изслушано заключение по допусната от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза. Същата е била допусната с определението на съда по чл. 140 ГПК, като поради допусната очевидна фактическа грешка освен диспозитив за допускането е отразен и диспозитив за оставяне без уважение на направеното доказателствено искане. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което въззивният съд кредитира като компетентно изготвено и обосновано, е видно, че за процесния период на абоната са начислявани единствено суми за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Отбелязано е, че в топлоснабдения имот не се живее, респективно същият не се ползва, и не са начислявани суми за топлинна енергия за отопление на самия имот. Вещото лице е посочило, че технологичните разходи /загубите на топлинна енергия в самата абонатна станция от топлоотдаване на съораженията, които се намират в нея/, са извадени от общото количество топлинна енергия и са останали за сметка на дружеството ищец. Вещото лице, при изчисляване на дължимите суми, е взело предвид формулата по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. и е посочило кои параметри е ползвало при извършване на изчисленията, като изложените твърдения в противния смисъл са недоказани.

Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, "инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата. Съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. В случая доколкото процесната сграда е топлоснабдена, собствениците и ползвателите на недвижими имоти в нея представляват потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и за тях по 4 аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ възниква задължение да заплащат цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съобразно Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост /Приложение към чл. 61, ал. 1 от посочената Наредба/. С решение № 4777 от 13.04.2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г. на ВАС, на което жалбоподателят се позовава, е отменена зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията , приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп.