Определение № 2713 от 25.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2713 гр. Пловдив, 25.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300502868 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, чрез процесуален представител юрк. И.Н., срещу разпореждане, включено в Заповед №6551 от 21.09.2022г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №12822/2022г. по описа на ПРС, 14-ти гр.св, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Д. С., ЕГН **********, за сумата от 1967,82 лв.- обезщетение за забава за периода от

16.02.2021г.-04.09.2022г. В жалбата са и з л о ж е н и оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция

1 за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. С., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 09.11.2020г., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ С. А., клон България, които са придобити от заявителя съгласно Приложение №1 от 07.07.2021г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019г., както следва: 7300 лв.- главница, 12517 лв.договорна лихва за периода 15.02.2021г.-30.05.2022г. и 1967,82 лв.обезщетение за забава за периода от 16.02.2021г.-04.09.2022г.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираното вземане за обезщетение за забава, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, тъй като с оглед периода, за който се претендира, размерът на обезщетението за забава не е съобразен с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

От приложения по делото договор за потребителски кредит от 09.11.2020г., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ С. А., клон България, се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 7300 лв., който последният се е задължил да върне, заедно с уговорената договорна лихва, на 84 месечни вноски по 287,40 лв. Видно от подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 30.05.2022г. Към посочената дата са били изискуеми общо 18 погасителни вноски с падежи в периода 15.12.2020г.-15.05.2022г. в общ размер от 5173,20 лв., при неплащането на които се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка от тях до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита30.05.2022г. Обезщетение за забава се дължи и върху обявената за предсрочно изискуема главница в размер на 7300 лв. за периода от 30.05.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда- 05.09.2022г. При този начин на формиране на обезщетението за забава, което съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК следва да е в размер на законната лихва- основния лихвен процент на БНБ, който за периода е 0%, плюс десет процентни пункта, т.е. 10%, е очевидно, че същото не би могло да възлиза на претендираната със заявлението сума от 1967,82 лв., тъй като законната лихва за две години върху сумата от 7300 лв. би била 1460 лв., а в случая лихвата се начислява за период по- малък от две години и върху по- малка главница. Ето защо следва да се приеме, че искането за присъждане на обезщетение за забава в посочения размер противоречи на закона, поради което и съгласно чл.411, ал.1, т.2 от ГПК за посоченото вземане не следва да се издава заповед за изпълнение, а заявлението следва да се отхвърли. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземането си съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде 2 потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, включено в Заповед №6551 от 21.09.2022г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №12822/2022г. по описа на ПРС, 14-ти гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Д. С., ЕГН **********, за сумата от 1967,82 лв.- обезщетение за забава за периода от 16.02.2021г.-04.09.2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3