Решение № 144 от 13.10.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Оряхово, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.Б.Х. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.Х. Гражданско дело № 20261460100332 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. О. К., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Л. Б.-САК против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780.

Предявени са искове с правно основание:

1.чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения на 18.10.2024 г. Договор за кредит „Бяла карта“ между Н. О. К. и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327.

2.чл.55, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, да заплати на Н. О.

К . сумата 82.59 евро /161.53 лева/ платени без основание във връзка със сключения Договор за кредит „Бяла карта“ между Н. О. К. и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират разноски.

С исковата молба се твърди че:

На 18.10.2024 г. Н. К. е сключила Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, й е предоставило в револвиращ кредит сумата от 800 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, при фиксиран ГЛП от 50.40 % и ГПР от 64.96 %. Издадена е кредитна карта № 11120436.

Сочи се, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до на тази недействителност.

1

Твърди се че Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 18.10.2024 г., е нищожен, като излагат мотивите си.

Сочи се ГЛП е 50.40 % и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

ГПР е 64.96 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – петкратния размер на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са включени дължимите неустойка и допълнителни такси.

Сочи се, че в чл. 15 от Договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора следното обезпечение: Поръчителство на едно физическо лице, които да отговаря на определени от кредитора условия, а в чл.

20, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 15% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора, при забава на заплащане на текущо ’Задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. В случай, че ищцата не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл. 20 от договора в размер на 15 %. В случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението по 2, 50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при

В чл. 21, ал. 5 от Договор за бяла карта е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 64.96 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от процесния договор за кредит са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като накърняващи добрите нрави.

Твърди се, че ищцата е изплатила напълно кредита, като е внесла сумата в размер на 491,62 евро по сметка на Агенция за контрол на просрочените задължения АД на 27.02.2026 г. По силата на Рамков договор за 2 прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 от 21.08.2025 г. вземането е прехвърлено от Аксес Файнанс АД на Агенция за контрол за просрочения АД. Съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор заемателят следва да се върне единствено главницата по договора.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който считат същата за неоснователна.

Вземанията по процесния договор за кредит „Бяла Карта" № 11120436, сключен на 18.10.2024г. между „Аксес Файнанс" АД като Кредитодател и Н.

О. К. като Кредитополучател са придобити от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД е ЕИК 207172780 /правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД с ЕИК 202527341, считано от 25.11.2022г./ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности по силата на подписано на 21.08.2025г. Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. на осн. чл.99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК 202806978 /цедент/ (правоприемник, на което е „Аксес Файнанс" АД с ЕИК 207140327] и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК 202527341

/цесионер/.

Излагат становището си по твърденията на ищеца за неравноправност на клаузите по процесния договор, по твърденията за прекомерен размер на уговорената договорната/възнаградителна лихва и уговорения между страните размер на ГПР, по отношение неустойката за неизпълнение на договорно задължение и по отношение на начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране

Сочи се, че преди цедиране на задължението Н. О. К. е извършвал плащания към първоначалния кредитор „Аксес Файнанс" АД общо в размер на 255.65 евро.

След цедиране на задължението към представляванот от мен дружество и ответник в настоящото производство са постъпили плащания с цел погасяване на задълженията по процесния договор за кредит в общ размер на 593.88 евро.

Претендират разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. От пълномощниците на страните са постъпили молби по хода и предмета на делото.

От ищеца, чрез пълномощника адв. Б. е постъпила молба с правно основание чл. 214 ГПК, с която е направено искане за увеличение размера на предявеният осъдителен иск в размер на 184.85 евро, която съдът в проведеното с.з е уважил и допуснал увеличение на размера на исака с правно основание чл. 55 ЗЗД.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за 3 установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че между ищеца и „Аксес Файнанс" АД като Кредитодател е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит „Бяла Карта" № 11120436, сключен на 18.10.2024г.

Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитодателя се е задължил да предостави на кредитополучателя сума в размер на 800 лв.

Съгласно чл. 15 от Договора в случай, че кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежа, той се задължава в тридневен срок след падежа да предостави на кредитора допълнително обезпечение, чрез поръчителство на едно физическо лице, които да отговаря на определени от кредитора условия. Видно от чл. 20, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора, при забава на заплащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. В случай, че ищцата не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10 %.

В чл. 21, ал. 5 от Договор за бяла карта е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Не се спори между страните, че на 21.08.2025г.е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файненс“ ООД, в качеството му на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството му на цесионер, по силата на който вземането е прехвърлено на АКПЗ ООД.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че по сключения договор за кредит ищеца е заплатил 593.88 евро с която са погасени задълженията по процесния договор. В заключението вещото лице сочи, че реалния ГПР по договора е 384.18 %.в с.з вещото лице посочи, че реалния ГПР е 3841.80%

Съдът е приел заключението на експертизата като обективно, пълно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожност на сключеният между Н. О. К. и „Аксес Файнанс“ АД договор за кредит и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.

4

Съдът е приел предявените искове за допустими.

Съдът приема, че „Аксес Файнанс“ АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Процесният договор отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.