Определение № 3230 от 08.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3230 гр. Варна, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501146 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №3293/14.04.2025г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против Определение № 348/08.04.2025г. по гр.д. № 296/2024г. по описа на Районен съд - Провадия, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение №39/13.02.2025г. по същото дело в частта за разноските.

В частната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Заявява се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е заявило възражение по чл.78, ал.5 ГПК и изводите на първоинстанционния съд относно размера на присъдения адвокатски хонорар са неправилни с оглед правната и фактическа сложност на делото. Настоява се, че присъденият адвокатски хонорар е прекомерен. Цитира се практика на СЕС, според която националните юрисдикции не са задължени да се съобразяват с минималните размери, определени в Наредба 1/2004г. на ВАдвС. Счита се, че в случая следва да бъде определен адвокатски хонорар под минимума по наредбата, като разноските не следва да са средство за неоснователно обогатяване. Моли се за отмяна на обжалваното определение и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от процесуалния представител на насрещната страна – адв. М. М., с който се поддържа, че обжалваното определение е правилно. Излагат се доводи, че дейността на адвокатите е обществено значима и висококвалифицирана и не следва да бъде подценяван положеният от адвоката труд. Цитира се съдебна практика. Обръща се внимание, че осъществената защита е по чл. 38 ЗАдв.

Сочи се, че лицата на частна практика понасят не малко разходи за осъществяване на служебната си дейност. Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че не са налице основания да се определи по-малък размер на адвокатското възнаграждение. Моли се частната жалба да бъде оставена без 1 уважение.

За да се произнесе, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С решението по първоинстанционното дело е прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД съществува вземане от ответника Й. И. Й. за сумата от 1897,52 лева, представляваща неплатена главница по сключен между тях договор за потребителски кредит № 40005731925/08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до претендираните 3478,46 лева, както и за сумите 1349,55 лева договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 26.01.2023 г., 496,05 лева обезщетение за забава за периода 26.01.2023 г. – 27.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 776/30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1352/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия. Съдът е определил за предоставена на ответника безплатна правна помощ от адвоката му възнаграждение в размер от 480 лв. за всяко от производствата – заповедно и исково, като съразмерно на отхвърлената част от исковете е присъдил в полза на адвоката общо сумата от 617.85 лв. на осн. чл. 78, ал. ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв.

Молбата по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение, мотивирайки се с обстоятелството, че възражението за прекомерност е направено за първи път с молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В случая адвокатско възнаграждение е присъдено за предоставена безплатна адвокатска защита, в която хипотеза възнаграждението се определя от съда и не се прилага чл. 78, ал.5 ГПК.

Въззивният съдебен състав не намира основание за намаляване на присъденото в полза на адвоката на ответника възнаграждение от първоинстанционния съд.

Както в заповедното, така и в исковото производство, са представени пълномощни и договори за правна защита, в които е обективирана волята на ответницата и адвоката й за безплатно процесуално представителство, при което с крайния съдебен акт по исковете по чл. 422 ГПК следва да се присъди възнаграждение на адвоката на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете. Включително, съдът следва да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство съобразно ТР №4/2013г. ОСГТК на ВКС.

С Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в 2 размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално- правна уредба, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията. От горното следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, включително в хипотезите на чл. 38 ЗАдв, съдът счита, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка, а именно – фактическа и правна сложност на делото, извършени процесуални действия.

Възражението в заповедното производство не изчерпва работата на адвоката с попълване и подаване в съда на типизираната бланка, а изисква дейност по запознаване и проучване на делото, преценка за адекватната правна защита срещу заявените искания и последиците от подаване на възражение. Производството се е развило впоследствие в исково такова до краен съдебен акт, което не е напълно лишено от фактическа и правна сложност, разгледано е в открито съдебно заседание със събиране на доказателства.

Поради изложеното, обжалваният първоинстанционен съдебен акт следва да се потвърди.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 348/08.04.2025г. по гр.д. № 296/2024г. по описа на Районен съд - Провадия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3