Решение № 833 от 27.10.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2168/2024
- Вид
- Решение № 833
- Подписан
- 27.10.2025
- Състав
- Миглена Кавалова
Цитирани разпоредби
- чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 833 гр. Благоевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Миглена Кавалова при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102168 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Х. Н., ЕГН **********, от гр. Бла срещу А. Л. Б., ЕГН ********** и В. П. Б., ЕГН **********.
Твърди се в исковата молба, че ищцата на 16.12.2005 г. заедно с първата ответница сключили договор за покупко-продажба на право на строеж, материализиран в н.а. № 200, т.П, per. № 2393, д. № 396/2005 г. на нотариус Д. А вписан с вх. per. № 4198 от 16.12.2005 г., като акт № 154, т.ХIII, д. № 3374/2005 г. на СВ при PC - Благоевград, за придобиване право на собственост на следния недвижим имот, а именно: ОФИС 2-2 /две-две/, на първи етаж , кота + 2.90 м, със застроена площ от 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/, при съседи: двор; двор; офис 2-3 и коридор, ведно със съответстващите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект се намира в сграда – паметник на културата, изградена в УПИ XV-6395, в кв. 117, по плана ЦГЧ на Б одобрен със заповед № 455 от 23.04.2002 г на кмета на Б който урегулиран имот е с площ от 750 кв.м. /седемстотин и петдесет квадратни метра/, при съседи по нотариален акт: УПИ I - 6395; УПИ XVI-6395; улица; УПИ XVII – 2751 и УПИ I-6394, който имот по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД 18-32 от 05.06.2006 г. на ИД на АК е записан като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор:
*** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно, точка, двадесет/, с адрес на имота:
Б/едно/, на етаж 1 /първи/, обект 2-2 /две - две/, а самостоятелния обект се намира в сграда 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, с предназначение на самостоятелния обект: за офис; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в документа площ: 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/; прилежащи части: 2.50% /две цяло и петдесет стотни процента/ идеални части от сградата, ниво 1 /едно/; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***; ***; под обекта: ***; ***; над обекта: ***; стар идентификатор: няма.
Договорът за покупко-продажба на правото на строеж сключили със С. Т. М., а ответниците са придобили правото на 1/2 /една втора/ ид. ч. от същия обект по време на 1 брака им, поради което и придобитата от тях 1/2 ид. част е в режим на СИО. Още преди сключването на договора за покупко-продажба на правото на строеж за обекта описан погоре, на продавача С. Т. М., заедно с първата ответница предали следните авансови суми за реализиране на строителството на обекта: - на 09.05.2005г. - сумата от 3000 лв., предадени от И. Н.; на 10.05.2005 г. сумата от 2000 лв., предадени от И. Н.; на 13.06.2005 г. сумата от 10 010 евро, предадени от И. Н.; на 13.06.2005 г. сумата от 1 000 лв., предадени от И. Н.; на 13.06.2005 г. сумата от 11 000 лв., предадени от А. Б.; на 14.06.2005 г. сумата от 9 000 лв., предадени от А. Б.; на 03.08.2005 г. сумата от 500, 00 лв. предадени от И. Н. или всяка от съсобствениците е дала сума в размер както следва - И. Н. сума в размер на 26 077 лв., а А.
Б. е дала сумата от 20 000 лв. Строителството на сградата не се извършило в уговореното време, като строително разрешение било издадено едва на 05.06.2013 г., въз основа на одобрени проекти на 26.03.2013 г. Независимо от издадените строителни книжа и независимо от направеното авансово плащане, реално строителството на сградата започнало в по-късен момент, поради което не са сключвали договор за строителство с продавача на правото на строеж. През 2019 г. строителството на сградата било в някакъв завършен етап и продавача поискал да уредят доплащането на строителството на обекта. Тъй като ответниците към този момент вече нямали интерес от съсобствения имот, ищцата извършвала преговори с продавача. Постигнали съгласие по отношение окончателното доплащане цената на целия имот, която била в размер на 10 000 лв. и ищцата ги изплатила на продавача, с което финансовите отношения между съсобствениците и продавача били изцяло уредени. Така за съсобствения им имот ищцата твърди, че е заплатила сума в размер на 36 077 лв., което е с 8 000 лв. повече от продажната цена на нейната 1/2 ид. част от съсобствения им с ответниците имот. С удостоверение изх. № 73 от 18.09.2020 г., обектът бил въведен в експлоатация, но бил без изпълнени довършителни работи. Предвид това, както и изявлението на ответниците, че не проявяват интерес към обекта, започнала извършването на довършителни работи за привеждането му в състояние да може да бъде ползван. Междувременно правила опити да разговаря с ответниците по въпроса за неуредените им финансови отношения, но без успех, т.е. дължимите й се суми в размер на 8 000 лв., платени от нея за придобиването на 1/2 ид.ч. от тях - ответниците от съсобствения имот, не са й възстановени.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, ведно с дължима лихва върху главницата за периода от 09.08.2021 г. до 07.08.2024 г. в размер на 2 801, 96 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците чрез адв. Б., в който отговор се изразява становище за нередовност на исковата молба, оспорват се предявените искове - както по основание, така и по размер. По твърденията в исковата молба поддържат следното становище:
Не оспорват, че на основание покупко-продажба на право на строеж по нот. акт № 200/2005 г. на Н, страните са съсобственици на същото, при дялове 1/2 за ищцата и 1/2 за ответниците в режим на СИО. Не оспорват и твърдението в исковата молба, че към момента правото на строеж е трансформирано в право на собственост върху обект, обозначен с идентификатор ***, при посочените по-горе дялове, тъй като сградата, в която се намира той, е изцяло изпълнена и въведена в експлоатация. Оспорват всички останали доводи и твърдения в исковата молба, като по всяко от тях поддържат следното:
1. Правото на строеж е придобито на основание нотариален акт през 2005 г. Цената на сделката е посочена в ноториален акт № 200/2005 г. на Но и същата няма нищо общо със сумите, коментирани в исковата молба - прехвърлянето на правото на строеж е срещу сума в размер на общо 3400 лв., която купувачите са заплатили на продавача изцяло и в брой. Тази 2 цена не е предоговаряна с продавача, нито пък във връзка с продажбата на него са заплащани други суми. С оглед на това твърденията, че цената на продажбата е предоговаряна са изцяло неверни.
2. В исковата молба не са посочени всички плащания, които страните по настоящото дело са извършили по повод на обект ***. Такова плащане има от страна на ответниците на 18.02.2018 г., както и на 09.08.2019 г., като общо заплатената по тях сума е в размер на 10 000 лв. В тази връзка оспорват изцяло твърденията в исковата молба, че през 2019 г. единствено ищцата е правила плащания, касаещи спорния обект, както и че те са на стойност 10 000 лв. Точно обратното - към този момент първият от ответниците лично е присъствал на плащанията и е извършил такива, за което са издадени и съответните разписки, като изцяло невярно е твърдението в исковата молба, че плащане има само от ищеца в производството.
3. Неверни са твърденията в исковата молба, че договор за строителство не е подписан, поради късното започване на самото строителство. Напротив - от страна на продавача на правото на строеж са правени многократни предложения за сключване на договор за строителство със строителя на сградата, като липсата на такъв е изцяло и само по вина на ищцата Н.. Многократно на собствениците на правото на строеж са предлагани договори, вкл. такива са изпращани и на ел. поща, но именно поради нежелание от страна на ищцата да се фиксира ясна и точна сума за строителството на обекта, договор не е подписан.
Поради това конкретизациите на задълженията към строителя са се правели поотделно от всеки от съсобствениците, както поотделно са се правели и плащанията затова. Като последица от това сумите, които са договаряни за тази цел твърдят, че е възможно да са различни за всяка група купувачи и от евентуалните разлики в плащанията не могат да се правят изводи, че ищцата е надплатила нещо и на нея се дължат претиндираните суми. В този смисъл двете страни по делото никога не са били обвързани една с друга от конкретен размер задължение за строителството на обекта, а от там и няма как да се правят изводи за наличие на задължения на страните една към друга в тази насока. Нещо повече - доколкото плащания към продавача или строителя се дължат от всеки от собствениците, то евентуалните разлики в заплатените суми от всеки от тях не водят до извод за наличие на основание за плащания между самите съсобственици един към друг. Точно обратното цената на правото на строеж, респ. на строителството е дължима към строителя или продавача на правото на строеж преди това. Всичко, което е уговорено с продавача на правото на строеж и със строителя лично от ответниците, изцяло е заплатено и ответниците нямат задължения на това основание, нито пък някой друг е извършвал плащания вместо тях. Ето защо, ако някой може да има претенции за неуредени сметки, то това са именно тези трети за спора лица, а не ищцата. Видно е от изявлението в последната разписка от 2019 г., че отношенията с продавача, респ. със строителя са изцяло уредени от страна на ответниците, а от там и ответниците няма как да дължат на ищцата суми във връзка с продажба на право на строеж, респ. на строителството. Н. никога не е била и строител на обекта, за да има претенции в тази насока. Оспорват твърденията в исковата молба, че ответниците са нямали интерес от съсобствения имот и преговори е извършвала само ищцата с продавача (г-жа М., която е организирала и реализирала изпълнението на строителните дейности лично и чрез притежавани от нея търговски дружества).
4. Неоснователни са доводите в исковата молба, че ответниците са били дезинтересирани от обекта и поради това ищцата е започнала някакви довършителни работи. Напротив - от страна на Н. са предприемани действия, за които нито е уведомила ответниците, нито е търсила или получила тяхното съгласие. В рамките на повече от три години ответниците правят опити за доброволно уреждане на споровете както във връзка с ползването на обекта, така и за ликвидиране на съсобствеността, но отговор от страна на ищцата няма и до момента. Това е причината, поради която между страните има висящ спор по чл. 31, ал. 2 от ЗС (образувано гр.д. № 925/2024 г. на БлРС), в рамките на който отново са 3 предлагани всевъзможни варианти за споразумения, но и по тях отговор до момента няма.
5. По отношение на иска за заплащане на лихва твърдят, че не става ясно тя с какво фактическо основание е, как е определен периода за дължимост на същата, тъй като в исковата молба няма никакви фактически твърдения по отношение на нея. Оспорват по основание и размер това искане и ако то е върху главницата, намират, че поради недължимост на последната, няма как върху нея да се дължат и суми за лихви. Правят възражение за погасяване на претенциите за главница и лихва по давност.
Предвид горното молят съда да отхвърли като неоснователни предявените искове и им присъди разноските за производството.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за покупко – продажба на право на строеж № 200, том II, рег. № 2393, дело № 396/2005 г. ищцата и първата ответница са закупили такова от С. Т. М. за ОФИС 2-2 /две-две/, на първи етаж , кота + 2.90 м, със застроена площ от 37.77 кв.м.