Решение № 12794 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12794 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110149974 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Р.П., против Р.

С. С., ЕГН **********, с адрес в .... и против К. С. Н., ЕГН **********, с адрес в ..., в качеството им на наследници на С. Р. С., ЕГН **********- бивш собственик на топлоснабден имот- ..., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, при условията на разделна отговорност следните суми:

- за Р. С. С., ЕГН **********, 1/2 от общото задължение, а именно- сумата от 369,55 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 80,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата от 11,14 лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението20.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., и - за К. С. Н., ЕГН **********, 1/2 от общото задължение, а именно- сумата от 369,55 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 80,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата от 11,14 лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението20.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г.

В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответниците Р. С. С., ЕГН **********, и К. С. Н., ЕГН **********, в качеството им на 1 наследници на С. Р. С., ЕГН **********- бивш собственик на топлоснабден имот- ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Термокомплект“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се заплаща от потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на дружеството топлинен счетоводител. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД поддържа исковете против ответника Р. С. и моли за допускане на увеличение на размера на исковете против този ответник. Оттегля исковете против ответницата К. Н.. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. С. С., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Н. И., с който оспорва исковата молба като недопустима в едната й част, респективно- като неоснователна и недоказана в останалата. Оспорва исковите претенциите и по размер. Поддържа, че исковата молба е нередовна, доколкото претендираните суми за топлинна енергия не били индивидуализирани по пера. Сочи, че не била индивидуализирана претенцията за дялово разпределение. Оспорва се ответникът да е собственик или вещен ползвател на процесния апартамент. Оспорва се ответникът да е в облигационни отношения с ищеца, респективно- оспорва да притежава качеството потребител на топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представеното от ищеца удостоверение за идентичност на адреси. Оспорва ищецът да е доказал обстоятелството около изпадане в забава на ответника след изпратена покана за заплащане на вземанията. Оспорва да са били издадени изравнителни фактури за процесния период.

Поддържа, че наследниците следва да бъдат изрично поканени, за да бъдат поставени в забава. По отношение претенцията за сумата за дялово разпределение ответникът поддържа, че ищецът е предявил чуждо право, с оглед което искът за това вземане е недопустим.

Оспорва съществуването на договор от 27.11.2001 г., сключен между „Термокомплект“ ООД и Етажната собственост на ..... Сочи се, че последният бил сключен за срок от три години, с оглед което поддържа, че не бил валиден за процесния период. Излага, че срочни договори се продължават само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. Оспорва топлопреносното предприятие или доставчикът да е уведомил писмено клиента за изтичане срока на договора и задължението да избере ново лице по чл.

139б ЗЕ. Оспорва да е била извършена каквато и да било услуга по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. Сочи се, че по делото не били представени доказателства относно цената на услугата по дялово разпределение. Оспорват и 2 дължимостта на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не било доказано ответникът да е изпаднал в забава. По отношение на мораторната лихва върху главницата за ДР поддържат, че е недължима, доколкото няма отправена покана за плащане на задълженията до ответниците, следователно последните не са били поставени в забава.

Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. С. Н., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Е. К., с който с който оспорва исковата молба като недопустима в едната й част, респективно- като неоснователна и недоказана в останалата. Оспорва исковите претенциите и по размер. Поддържа, че исковата молба е нередовна, доколкото претендираните суми за топлинна енергия не били индивидуализирани по пера. Сочи, че не била индивидуализирана претенцията за дялово разпределение. Оспорва се ответникът да е собственик или вещен ползвател на процесния апартамент. Оспорва се ответникът да е в облигационни отношения с ищеца, респективно- оспорва да притежава качеството потребител на топлинна енергия. Излага, че С. Р. С. и Г.П. Р.а са дарили целия процесен недвижим имот на другия ответник. Оспорва доказателствената стойност на представеното от ищеца удостоверение за идентичност на адреси. Оспорва ищецът да е доказал обстоятелството около изпадане в забава на ответника след изпратена покана за заплащане на вземанията. Оспорва да са били издадени изравнителни фактури за процесния период.

Поддържа, че наследниците следва да бъдат изрично поканени, за да бъдат поставени в забава. По отношение претенцията за сумата за дялово разпределение ответникът поддържа, че ищецът е предявил чуждо право, с оглед което искът за това вземане е недопустим.

Оспорва съществуването на договор от 27.11.2001 г., сключен между „Термокомплект“ ООД и Етажната собственост на ..... Сочи се, че последният бил сключен за срок от три години, с оглед което поддържа, че не бил валиден за процесния период. Излага, че срочни договори се продължават само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. Оспорва топлопреносното предприятие или доставчикът да е уведомил писмено клиента за изтичане срока на договора и задължението да избере ново лице по чл.

139б ЗЕ. Сочи се, че по делото не били представени доказателства относно цената на услугата по дялово разпределение. Оспорва да е била извършена каквато и да било услуга по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. Оспорват и дължимостта на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не било доказано ответникът да е изпаднал в забава. По отношение на мораторната лихва върху главницата за ДР поддържат, че е недължима, доколкото няма отправена покана за плащане на задълженията до ответниците, следователно последните не са били поставени в забава. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С отговорите двамата ответници молят за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание ответниците чрез пълномощника им поддържат направените в отговорите възражения и искания. Не сочат нови доказателства. В становището си по съществото на спора, пълномощникът на Р. С. навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение за увеличения размер на исковете.

С протоколно определение от 30.07.2024 г. е прекратено производството по делото по отношение на ответницата К. С. Н. и е допуснато изменение на размера на исковете против ответника Р. С., като същите се считат предявени за сумата от 928 лева, от която 739,11 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. 04.2020 г., 160,93 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 02.06.2022г., както и сумата от 22,29 лева - представляваща вземане за разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2020 г ., както и 5,67 лева - законна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022. г.

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответниците и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответниците; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба и след допуснатото изменение на размера на иска в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответниците е указано да установят способ за погасяване на задълженията си.