Решение № 243 от 31.07.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер………. 31.07.2020г. гр.С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 22.07.2020г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател:

РУМЯНА БОНЧЕВА

Членове: ТРИФОН МИНЧЕВ

ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1096 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Д.“ ООД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от В.К.Д. против Решение №72/15.01.2020г. по гр.дело №4741/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда „Д.“ ООД да заплати на “Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от А.В.Д., сумата от 20000 лв., представляваща неустойка по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2019г., допълнен и изменен с Анекс от 18.04.2019г., както и направените по делото разноски в размер на 2165 лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се като изцяло грешни и неправилни мотивите на Районният съд, че чрез уговорката в предварителния договор, че продавачът се задължава да прехвърли имота на купувача или на посочено от него трето лице, както и чрез сключения впоследствие между ищеца и Г.С. договор за цесия на практика се е стигнало до замяна на страна на предварителния договор, като цесионерът - ищец по настоящото дело, е придобил всички права и задължения на купувача по предварителния договор. Поддържа се, че за да стане това, трябва да има съгласие от страните и то изразено в писмена форма, каквато е формата на сключване на предварителния договор, а в случая такава писмена форма изобщо няма. Счита за недопустимо, а и неправилно е да се приема, че с договор за цесия се постига ефекта на договор за замяна на страни по предварителен договор за продажба. Посочва, че с процесния договор за прехвърляне на вземания от 14.05.2019 г.., цедентът прехвърля вземането си, което има по предварителния договор, имащ за предмет покупко-продажба на описаните в договора имоти, т.е. прехвърля правото си за придобиване на описаните имоти, но с този договор за цесия не се прехвърля задължението на цедента да заплати договорената продажна цена, няма и подписано между тях споразумение за замяна на страна при сключване на окончателния договор. Счита, че с договора за цесия се прехвърля определено право, но не се заменя страна по окончателен договор. Затова задължението да се заплати продажната цена си остава върху цедента и не се е прехвърлило върху цесионера - ищец по настоящото дело, защото ответника не е дал съгласие за замяна на страните по предварителния договор. Още повече, че нямало представено уведомление по чл.99 от ЗЗД за сключен договор за прехвърляне на вземане, което да бъде съобщено на продавача за станалата цесия, нито писмено потвърждение от предишния кредитор за прехвърлянето, поради което то не е произвело правно действие. Възразява се също, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си направените от ответника възражения в отговора на исковата молба, че процесния договор за прехвърляне на вземания от 14.05.2019 год. е нищожен поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и привидност, във връзка с което е била оспорена процесуалната легитимация на ищеца. В договора за цесия липсвала "ликвидна изискуемост" на прехвърленото вземане и било недопустимо задължение за 500000 евро да бъде продадено за 1800 евро. Въззивникът поддръжа и възражението си, че нито цедента, нито цесионера са имали готовност на 16.05.2019 г. да заплатят договорената продажната цена по предварителния договор. В тази връзка, счита за недоказано, че купувачът е изправна страна по договора, за да се позовава на възникнало в негова полза вземане за неустойка. В заключение, във въззивната жалба е направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение, за което са изложени подробни съображения.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на делото е иск по чл.92 ЗЗД за осъждане „Д.“ ООД да заплати на “Б.” ЕООД, ЕИК *** сумата от 20000 лв., представляваща неустойка по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2019г., допълнен и изменен с Анекс от 18.04.2019г.

По делото не е спорно, че на

15.02.2019г. ответникът сключил с Г.М.С. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, допълнен и изменен с Анекс от 18.04.2019г. По силата на този договор, ответникът се задължава да продаде на Г.М.С. или на посочено от него трето лице недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор: ***, номер по предходен план: 8045, квартал 263, находящ се в гр.С.З., ул.“***“ с площ 1579 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за бензиностанция, газстанция.

С оглед релевираните във въззивната жалба възражения, първият и всъщност основен спорен въпрос по делото е дали ищецът “Б.” ЕООД е носител на правата и задълженията на първоначалния купувач Г.М.С. по процесния предварителен договор от 11.04.2019г., от който произтича и предявеното по делото вземане за неустойка.

Изследвайки клаузите на последния, в търсене на отговор на този въпрос, съдът установи, на първо място, че в раздел I, „Предмет на договора“, чл.1 е уговорено, че с настоящият предварителен договор, страните се задължават да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт за покупко-продажба, с който продавачът да прехвърли на купувача или на посочено от него трето лице собствеността на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор: ***, номер по предходен план: 8045, квартал 263, находящ се в гр.С.З., ул.“***“ с площ 1579 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за бензиностанция, газстанция, заедно с всички постройки и подобрения в имота.

Очевидната и ясна воля на страните, изразена в горната клауза, според съда, е, че по воля на купувача, последният може да бъде заместен в това си качество от друго лице, посочено от него, за което продавача дава предварително съгласие. Последното означава, че според уговореното, продавачът е изразил воля, че за него не от значение дали ще продаде имота именно на купувача или на посочено от него лице и че задължението му да сключи окончателен договор под формата на нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот е, освен към купувача, се транзитира и спрямо всяко, посочено от него, трето лице. Тази постановка е запазена и по-нататък в договора.

Така, в чл.3 от същия е предвидено, че продавачът се задължава да прехвърли на купувача или на посочено от него трето лице собствеността на посочения в чл.1 недвижим имот, срещу задължението на купувача да заплати на продавача продажна цена в размер на 500000 евро без ДДС, от която 1500 евро без ДДС по банкова сметка ***арителния договор, а 498500 евро без ДДС – в деня на сключване на окончателния договор, по сметка на НАП-П., за погасяване на публични задължения на продавача и с оглед заличаване на вписаните възбрани върху имота, посочени в чл.6 от договора. Така посочената сума може да бъде платена изцяло или отчасти и с банков кредит, отпуснат на купувача или посочено от него трето лице.

В чл.5 от раздел III “Срок на сключване на окончателен договор“, е предвидено, че продавачът и купувачът или посочено от него трето лице се задължават да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт в срок до 90 дни след подписването на предварителния договор, а ако не е уговорено изрично писмено друго, окончателният договор се сключва на 16.05.2019г. в кантората на нотариус Х.С. в гр. С.З..

Ответникът не оспорва факта на сключването договора за цесия между ищеца и купувача Г.С., както и предмета на същия, а именно – продажба на вземане на Г.С., като купувач по процесния предварителен договор от 11.04.2019г., към продавача „Д.“ ООД, а че в резултат на същия не би могло и реално не се е стигнало до замяна на страна на предварителния договора, т.е. на първоначалния продавач Г.С., тъй като липсвало изразено от продавача изрично писмено съгласие за това. Възразява също и че с извършената цесия се прехвърля правото за придобиване на описаните имоти, но не и задължението на цедента да заплати договорената продажна цена. Затова задължението да се заплати продажната цена си оставало върху цедента и не се е прехвърлило върху цесионера - ищец по настоящото дело, защото ответника не е дал съгласие за замяна на страните по предварителния договор. Тази теза обаче не може да бъде споделена, тъй като, както се посочи по-горе, със сключването на предварителния договор, продавачът изрично и предварително се е съгласил да сключи окончателен договор за продажбата на имота не само с купyвача, но и с всяко посочено от него 3-то лице. Даването на такова предварително съгласие за което и двете страни по договора са постигнали съгласие нито противоречи на закона, нито го заобикаля, не противоречи и на добрите нрави, като същевременно е извършено и в изискуемата писмена форма, в която е и самия предварителен договор.

По въпроса дали е възможно и допустимо страна по предварителния договор да бъде заместена от друго лице посредством договор за цесия, съдът съобрази актуалната практиката на ВКС, изразена в Решение № 94/28.08.2019 г. по гр.дело №3612/2018г., ІІІ-то Г.О., постановено по допусната касационна проверка във връзка със следния процесуално-правния въпрос: „Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?“ В мотивите си, съставът на ВКС приема следното:

„Договорът, с който страните си обещават да сключат окончателен за прехвърляне на правото на собственост върху конкретен недвижим имот срещу цена, е предварителен договор за покупко-продажба на имота (чл. 19, ал. 2, вр. чл. 183 ЗЗД). За него законът изисква писмена форма за действителност (чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 ЗЗД).

Същата е и формата за извършените заместване или замяна на купувача по предварителния договор. Тогава се променя една от страните по договора (чл. 20а, ал. 2 ЗЗД), а замяната или заместването следва да отговарят също на писмената форма за действителност, произтичаща от чл. 19, ал. 1 ЗЗД. Заместването на купувача по предварителния договор е всякога резултат от осъществените изисквания по чл. 101 ЗЗД и по чл. 99 ЗЗД. Новият купувач замества първоначалния както в неговото задължение, така и в неговото вземане за окончателен договор по предварителния договор. Той е частен правоприемник на купувача, сключил предварителния договор. Замяната на купувача по предварителния договор е всякога резултат от осъществените изисквания по чл. 107 ЗЗД. Новият купувач заменя първоначалния в правоотношението по предварителния договор. Възникналото с купувача, който е сключил предварителния договор, се погасява, а на негово място възниква ново правоотношение между продавача по предварителния договор и новия купувач (настъпва субективна новация). Следователно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК забранява предпоставките по чл. 101 и по чл. 99 ЗЗД (при заместването) или тези по чл. 107 ЗЗД (при замяната) да бъдат установени със свидетелски показания. От тази забрана законът не допуска изключения.“

Според настоящия съдебен състав, в случая е осъществена именно хипотезата на заместване на купувача по предварителния договор, осъществено посредством сключения между ищеца и първоначалния купувач договор за цесия от 15.02.2019г., за което продавача е дал предварително съгласие, равносилно на одобряване на заместването на първоначалния купувач, с което са осъществени предпоставките по чл. 101 и по чл. 99 ЗЗД. Още повече, че според съдържанието на чл.8 от процесния предварителен договор, задължението за сключване на окончателен договор и за заплащане на договорената продажна цена в сроковете, по начина и при условията по чл.4, т.1 и 2 от договора, възниква за купувача или посоченото от него трето лице. Тоест, материално-правната легитимация на посоченото от първоначалния купувач трето лице – ищецът по делото, явяващ се цесионер на правата на първоначалния купувач, да иска сключване на окончателен договор и да плати договорената с продавача продажна цена произтича и от самия предварителен договор, с който продавачът се е съгласил първоначалния купувач да се замени с друг, посочен от него, върху който преминават правото да се сключи окончателния договор и задължението да се плати продажната цена в сроковете и при условията на предварителния договор.