Решение № 2990 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2990 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100511698 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т.-Т.“ АД срещу решение от 10.08.2022 г. по гр.д. №41361/2021 г. на Софийския районен съд, 79 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на С. П. А. на основание чл.215 КТ сумата от 4858,28 лв. /предявен като частичен от общо вземане в размер на 8996,81 лв./, представляваща неплатени командировъчни за периода от 07.01.2021 г. до 06.04.2021 г.

/общо 87 работни дни/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.07.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото, и държавна такса и депозит за ССчЕ по сметка на СРС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е отчетник и че не е налице липса по смисъла на чл.207 ал.1 КТ, както и размера на неплатените командировъчни. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. П. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл.215 КТ е отхвърлен за извън посочения по-горе период, и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният осъдителен иск с правно основание чл.128 КТ, поради което е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

По делото не е спорно и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Шофьор, международни превози“, считано от 05.06.2015 г., като това обстоятелство се установява и от представените по делото трудов договор №159/04.06.2015 г. и допълнително споразумение №94/01.01.2020 г.

По иска с правно основание чл.215 КТ:

За основателността на иска за заплащане на командировъчни пари в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника за процесния период е съществувало трудово правоотношение, по силата на което в изпълнение на трудовата функция и по предвидения за това ред е бил командирован за изпълнение на трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява длъжността, като фактически, ефективно е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.

Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен БТВ още и пътни, дневни и квартирни пари в размери, определени от МС. С ПМС №40/1987 г. за приемане на НСКСЧ е предвидено, че предприятията, дружествата и обществените организации могат да определят и изплащат и други размери дневни пари от определените в наредбата. В чл.228 ал.2 КТ е предвидено, че размерът на обезщетението по чл.215 КТ се прилага, доколкото в акт на МС, КТД или в трудов договор не са предвидени по-високи размери, т.е. работодателят може да определя по-високи от посочените в чл.31 НСКСЧ размери, но не и по-ниски, тъй като работодателят не може да създава по-неблагоприятно положение за служителя и да определя по-ниски суми от нормативно установените /решение №707/15.05.2006 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Съгласно чл.31 вр. Приложение №3 НСКСЧ, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки – 27 евро на ден за шофьори при единична езда и 21 евро при двойна езда, вкл. и квартирни пари.

Не е спорно и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че през периода 07.01.2021 г. – 08.04.2021 г. ищецът е бил командирован да извършва международен автомобилен превод на товари, което обстоятелство се установява и от представената по делото заповед №253/24.08.2020 г. В заповедта е определено командировъчните средства да се изчисляват съгласно действащата единна ставка в дружеството, определена с актуалната за периода на командировката заповед за размера на командировъчните средства.

По делото са представени отчети за работата за ищеца с №№2340/20.09.2021 г.;

2481/20.09.2021 г.; 2648/20.09.2021 г.; 2648.1/22.04.2021 г.; 2819/20.09.2021 г.;

2966/20.09.2021 г.; 3768/27.09.2021 г. и 3831/27.09.2021 г.

От представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 06.01.2021 г. се установява, че ответникът е заплатил по банков път по сметка на ищеца сумата от 300,00 евро – аванс. От представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 19.02.2021 г. се установява, че ответникът е заплатил по банков път по сметка на ищеца сумата от 1099,00 евро – закриване отчети №№2481 и 2340, а от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 18.08.2021 г. – че ответникът е заплатил по 2 банков път по сметка на ищеца сумата от 900,00 евро – закриване отчети с №№2648; 2819;

2966; 2648.1; 2768 и 3831.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че през процесния период ищецът е бил в командировка в чужбина общо 87 дни, като дължимите суми за командировъчни разходи, изчислени по НСКСЧ, са в общ размер на 2457,00 евро, а съгласно действащата в ответното дружество към 07.01.2021 г. заповед за командироване и отчитане на шофьорите, извършващи вътрешнообщностни и международни превози, ответникът е начислил на ищеца командировъчни пари в общ размер на 4618,00 евро. Вещото лице сочи още, че общият размер на платените суми за командировъчни е 2599,00 евро, а платената с описаното погоре преводно нареждане за кредитен превод от 18.08.2021 г. сума от 900,00 евро, ако бъде отнесена за мес.07.2021 г., неплатените суми за командировъчни са в общ размер на 2919,00 евро, а ако бъде отнесена за мес.02.2021 г., неплатените суми за командировъчни са в общ размер на 2019,00 евро. От заключението се установява още, че ответното дружество е прихванало от начислените на ищеца командировъчни задължения за преразход на гориво в размер на 3628,00 евро, която сума е прихваната с дължимите командировъчни пари за мес.02, 03, 04 и частично мес.07.2021 г.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че размерът на дължимите се на ищеца командировъчни пари за процесния период възлиза на сумата от 4618,00 евро, доколкото работодателят е предвидил по-високи от посочените в чл.31 НСКСЧ размери.

Настоящият съдебен състав намира обаче, противно на приетото от първоинстанстанционния съд, че със заплатената с описаното по-горе преводно нареждане за кредитен превод от 18.08.2021 г. сума от 900,00 евро следва да бъде погасено най-старото задължение към ищеца, с оглед разпоредбата на чл.76 ал.1 изр.3 ЗЗД, или това по отчет №2648/20.09.2021 г., което е за мес.02.2021 г., или неплатените суми за командировъчни са в общ размер на 2019,00 евро или 3948,82 лв., до който и размер предявеният иск се явява основателен.

По възражението за прихващане, направено от ответника:

Направеното възражение е допустимо. Възражението за прихващане е само едно процесуално действие за защита срещу първоначално предявения иск, като целта е отхвърляне на този иск, поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с вземането на ответника.

Институтът на прихващането е уреден в чл.103 – чл.105 ЗЗД. Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия /активното вземане/ да е изискуемо. Задължението на прихващащия /пасивното вземане/ може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока /чл.70 ал.2 ЗЗД/, той може и да прихване преди срока. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане. Действието на прихващането е винаги обратно и произтича пряко от чл.104 ал.2 ЗЗД. При уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение /ТР №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая релевираното от ответника възражение за прихващане намира основанието си в уредената в чл.203 и сл. КТ имуществена отговорност на работника или служителя.

Пълната имуществена отговорност на работника или служителя по чл.207 ал.1 КТ за причинени от него вреди вследствие на неотчетност /поради настъпили липси/ възниква при наличието на следните предпоставки: работникът или служителят да осъществява 3 отчетнически функции, т.е. той да е поел задължение по трудово правоотношение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности - т.нар. пряк отчетник; противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се в несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника; причиняване на вредоносен резултат - липса, недостиг, неотчетност на поверените му материални ценности, като тези имуществени вреди да са с неустановен произход; причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите функции и настъпилите липси и виновно поведение на отчетника. Когато вредата е причинена от няколко работници или служители при условията на пълна имуществена отговорност те отговарят солидарно – чл.208 т.2 КТ.

Работодателят може да търси от всеки от съпричинителите цялото задължение.

Липсата на парични или материални ценности се състои в недостиг, недоимък в касата или склада, т.е. представлява състояние на неотчетност, за което е характерен неустановения му произход, невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност. При констатиране на недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. Поради това, за да избегне ангажирането на имуществената отговорност при констатирана липса, материалноотговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, т.е. тежестта на доказване се обръща. При предявен иск по чл.207 ал.1 т.2 КТ, в тежест на работодателя - ищец е да установи следните правопораждащи факти: съществуването на трудовоправни отношения с ответника към момента на установяване на липсата; възложена на последния отчетническа функция и наличието на липса, която трябва да е с неустановен произход. Съответно в тежест на работника /материално отговорното лице/ е да опровергае презумцията, че липсата е причинена от него или по негова вина, в който смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС /напр. решение №280/02.06.2009 г. по гр.д. №758/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС; решение №123/30.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 890/2010 г., III ГО на ВКС и др./.