Решение № 46 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300503423 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба вх. №7252/10.11.2022г., подадена от К.

И. В., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. В. Т., в качеството й на длъжник по изпълнително дело №20209090400085 по описа на ЧСИ Х. Стоянкин, рег. №909, срещу „наложен запор върху вземания със съобщение с изх. №5313/10.10.2022г. и наложен запор върху вземания със съобщение с изх.№5587/17.10.2022г.“. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваните действия на съдебния изпълнител, като се иска отмяната им.

Ответната страна по жалбата- В. Х. В., ЕГН **********, не взема становище по нея.

В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:

Изпълнително дело №20209090400085 по описа на ЧСИ Х.

Стоянкин, рег. №909, е образувано по молба на В. Х. В. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№2930782017г. по описа на Софийския 1 районен съд, за осъществяване на режим на лични отношения на бащата В. Х. В. с ненавършилото пълнолетие дете Х. В.ов В.. С разпореждане от 27.04.2020г. съдебният изпълнител е приел за събиране по изпълнителното дело такси и разноски по същото, които да бъдат събрани от длъжника К. И. В., в общ размер от 361,60 лв. Така издаденото разпореждане е било обжалвано от К. И. В., като с Решение №260223 от 13.10.2020г. на Окръжен съд- Пловдив, постановено по гр. д.

№1150/2020г., жалбата й е оставена без уважение. С писмени молби от 07.10.2022г. и 13.10.2022г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме действия по събиране на разноските по влязлото в сила разпореждане за разноски, като наложи запор върху вземанията за трудово възнаграждение на длъжника, както и върху вземанията му по банкови сметки. Така подадените молби са били уважени от съдебния изпълнител, който е изпратил запорни съобщения до Фондация „Евроразвитие 2007“, ДЗЗД „Академия кит“ и ДЗЗД „Ки груп“, в които е посочил, че длъжникът К. И. В. дължи сумата от 647,30 лв., представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както и запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, в които е посочил, че длъжникът К. И. В. дължи сумата от 732,50 лв., представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ. До длъжника са били изпратени съобщение с изх.

№5313/10.10.2022г. и съобщение с изх.№5587/17.10.2022г., с които е уведомена за наложените запори.

В жалбата, която е предмет на разглеждане в настоящото производство, е посочено, че се обжалват наложените запори върху вземания. В разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, уреждаща изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва, не е предвидена възможност за обжалване на действия по налагане на запори върху вземания, освен в хипотезата на несеквестируемост /чл.435, ал.2, т.2 от ГПК/, каквито твърдения в жалбата не се излагат. Доколкото обаче от съдържанието на жалбата е видно, че със същата се изразява недоволство от обстоятелството, че съдебният изпълнител е пристъпил към събиране от длъжника на разноски по изпълнителното дело, които жалбоподателката счита за недължими, то независимо от непрецизната формулировка в жалбата, същата следва да се приеме за процесуално 2 допустима в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, предвиждаща че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Съгласно задължителните указания, дадени в т.2 от Тълкувателно решение №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл за размера на разноските по изпълнителното дело.

От приложеното по делото заверено копие от изпълнителното дело е видно, че освен разпореждането от 27.04.2020г., в което са посочени приетите за събиране от длъжника разноски по изпълнителното дело в общ размер от 361,60 лв., по същото липсва друг акт на съдебния изпълнител, с който да са били приемани или начислявани други разноски в тежест на длъжника. Предвид горното доводите в жалбата, че от запорните съобщения не става ясно на какво основание са начислени посочените в тях суми- съответно 647,30 лв. и 732,50 лв., са основателни.

От писмените мотиви на съдебния изпълнител по обжалваните действия също не става ясно как са формирани и за какви конкретни действия са били начислени посочените в запорните съобщения суми за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, както и защо в различните съобщения се сочат различни суми като задължение на длъжника. При това положение за съда се оказва невъзможно да провери законосъобразността на начисляването на съответните суми, което съставлява основание за отмяна на обжалваните действия. По така изложените съображения настоящият състав на съда намира, че действията на съдебния изпълнител по начисляване и събиране от длъжника на разноски по изпълнителното дело за сумата над 361,60 лв. се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. По отношение на начислените на длъжника разноски в размер на 361,60 лв. с разпореждане на съдебния изпълнител от 27.04.2020г., която сума е включена в запорните съобщения, жалбата не може да бъде уважена, тъй като длъжникът К. И. В. е обжалвала посоченото разпореждане и жалбата й е оставена без уважение с влязло в сила решение на съда. Ето защо тя дължи посочената сума и съдебният изпълнител има право да предприеме действия по събирането й, включително чрез налагане на запор върху вземания.

Останалите изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на 3 обжалваните действия са неоснователни.

Обстоятелството, че в изпълнителния лист е била допусната техническа грешка при изписване на една от цифрите на единния граждански номер на взискателя В. Х. В., не опорочава извършените изпълнителни действия, тъй като освен с ЕГН взискателят е индивидуализиран и с посочване на трите му имена и по делото липсват каквито и да съмнения за идентичността му. Освен това, както признава самата жалбоподателка в подаденото допълнение към жалбата си, така допуснатата очевидна фактическа грешка е била поправена със съответен акт на съда, издал изпълнителния лист.

Неоснователни са и доводите, че тъй като считано от 02.08.2020г. не били предприемани изпълнителни действия, то на 02.08.2022г. настъпила перемпция на изпълнителното дело. Съобразно формираната съдебна практика /Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., 4-то г.о.;

Решение

№3 от 04.02.2022г. на

ВКС по гр.д.№1722/2021г.,

4-то г.о./ предприетите по искане на взискателя изпълнителни действия след евентуално перемиране на изпълнителното дело не са незаконосъобразни и пораждат правни последици. Що се отнася до възраженията в жалбата, че на 09.02.2022г. е било отменено определението, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист, то следва да се посочи, че за това обстоятелство съдебният изпълнител е бил уведомен едва на 07.11.2022г., т.е. след предприемане на обжалваните изпълнителни действия, с подадена от длъжника К. И. В. писмени молба, към която е приложен препис от определението на СГС. Отделно от това, доколкото определението на първоинстанционния съд е било отменено поради новонастъпили обстоятелства, които са наложили да се определи местоживеене на детето при бащата и на него да се предостави упражняването на родителските права, то отмяната му не освобождава жалбоподателката, в качеството й на длъжник по изпълнителното дело, от заплащане на направените по последното разноски.

С допълнителни молби към жалбата жалбоподателката е направила и искания за възстановяване на суми, заплатени от нея на съдебния изпълнител за копие от изпълнителното дело, както и на суми, заплатени за банкови такси за наложените запори, както и за банкови такси за управление на сметките й. Тези искания не могат да бъдат удовлетворени в настоящото производство по обжалване на действията на съдебния 4 изпълнител, тъй като същото е контролно- отменително и съдът има право само да отмени обжалваното изпълнително действие и да върне делото на съдебния изпълнител със задължителни указания за законосъобразното му извършване. В случай, че жалбоподателката счита, че е претърпяла вреди от извършени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, то тя следва да защити правата си чрез предявяване на иск срещу него с правно основание чл.74, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Предвид горното жалбата следва да се уважи частично.

С жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което не може да бъде уважено. Настоящото производство е за обжалване на разноските по изпълнителното дело, а съгласно формираната практика на ВКС в такова производство разноски не се дължат, включително и при обжалване на постановения в производството акт /в този смисълОпределение № 278 на ВКС от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., ІV г.о./.

По изложените съображение Пловдивският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело №20209090400085 по описа на ЧСИ Х. Стоянкин, рег. №909, обективирани в запорни съобщения от 10.10.2022г. до Фондация „Евроразвитие 2007“, ДЗЗД „Академия кит“ и ДЗЗД „Ки груп“, както и в запорни съобщения от 17.10.2022г. до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, с които е начислил и пристъпил към събиране от длъжника К. И. В. на такси и разноски по изпълнителното дело за сумата над 361,60 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №7252/10.11.2022г., подадена от К. И. В., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. В. Т., в останалата й част; допълнителна молба вх. №373/04.01.2024г. с искане за възстановяване на суми, както и искането на жалбоподателката К. И. В. за присъждане на разноски за настоящото производство.

5

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6