Решение № 89 от 08.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20223110105670 по описа за 2022 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД , / с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 срещу ответника М. И. А. ЕГН **********, с адрес:

**************** 4 положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК , за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , следните суми, а именно: сумата в размер на 188,2 8 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 10.09.2019 год. до 09.01.2020 год., по Договор за мобилни услуги от 02.03.2016 год. за мобилен номер +********** и допълнително споразумение към него от 09.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 51,1 8 лв., дължима по Договор за лизинг от 09.04.2018 г., с който абонатът е взел мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black на изплащане , формирана като сбор от незаплатена 1 брой месечна лизингова вноска в размер на 25,59 лв. и от допълнителна сума в размер на 25,59 лв. по чл.1, ал.2 от Договора за лизинг; сумата в размер на 77,4 6 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 02.03.2016 г. и допълнително споразумение от 09.04.2018 г. към него относно мобилен номер 1

+**********; сумата в размер на 31,7 9 лв., представляваща дължима неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black с отстъпка от стандартната цена по Допълнително споразумение от 09.04.2018 год. към Договор за мобилни услуги от 02.03.2016 год., за които суми е издадена Заповед № 6987/10.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *********1 г. по описа на Районен съд-гр.Варна – 47 състав.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се,че между страните на 02.03.2016 год. е сключен Договор за мобилни услуги от 02.03.2016 год. за мобилен номер +**********, с краен срок до 02.03.2018 год. На 09 .04.2018 год. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, за срок от 24 месеца, с абонаментен план Total 30.99 с допълнителни 6000 МВ. На същата дата - 09.04.2018 год. между същите страни е сключен и Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, по силата на който на клиента е предоставено и мобилно устройство Huawei P20 Lite Dual Black, c отстъпка от стандартната цена, в размер на 275.74 лв. Периодът на договора е 23 месеца, а размерът на лизинговата вноска – 25.59 лв. От страна на ответника не е изпълнено задължението за заплащане на месечните такси, цената на потребени мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, за което са издадени процесните фактури – фактура № ***********/10.10.2019 год. за отчетен период на потребление от 10.09.2019 г. до 09.10.2019 г., на стойност 58.30 лв., с падеж 25.10.2019 год.; фактура № *********/10.11.2019 год. за отчетен период на потребление от 10.10.2019 г. до 09.11.2019 г., на стойност 58.81 лв., с падеж 25.11.2019 год.; фактура № **********/10.12.2019 год. за отчетен период на потребление от 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г., на стойност 56.57 лв., с падеж 25.12.2019 год.; кредитно известие фактура № **********/10.01.2020 год. за отчетен период на потребление от 10.12.2019 г. до 09.01.2020 г., на стойност 188.28 лв., с падеж 25.01.2020 год. Издадена е и крайна фактура № **********/10.01.2020 год., на стойност 188.28 лв., в която е начислена дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.

Предвид неизпълнение на претендираните вземания от страна на ответника и с оглед на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова претенция, като се присъдят сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът М. И. А. ЕГН **********, с адрес: **************** 4, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен представител , е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за допустимост и неоснователност на исковете. Оспорва фактите, на които ищеца основава претенциите си, в т. ч. и доставката на услугите. Оспорва претенциите за неустойка и за лизингови вноски като основаващи се на неравноправна клаузи, съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

2

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № *********1 г. по описа на Районен съд-гр.Варна – 47 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 08.12.2021 г.

Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 6987/10.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът М. И. А., ЕГН **********, адрес: ********** да заплати на заявителя „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 Сумите както следва: сумата от 188,28 лева, представляваща дължими абонаментни такси за периода от 10.09.2019 г. до 09.01.2020 г. по договор за мобилни услуги от 02.03.2016 г. и допълнително споразумение от 09.04.2018 г. към него относно мобилен номер +**********; сумата от 77.46 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 02.03.2016 г. и допълнително споразумение от 09.04.2018 г. към него относно мобилен номер +**********; 31.79 лева, представляваща дължима неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black с отстъпка от стандартната цена; сумата 51.18 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.04.2018 г., с който е предоставени за възмездно ползване мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black, сумата от както и сторените съдебни разноски - за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и 180 лева адвокатско възнаграждение.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за мобилни услуги от 02.03.2016 г. и допълнително споразумение от 09.04.2018 г. към него относно мобилен номер +********** и договор за лизинг от 09.04.2018 г., с който е предоставени за възмездно ползване мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black, за което са издадени фактури за периода от 10.10.2019 г. до 10.01.2020.

Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № *********1 г. по описа на Районен съд-гр.Варна – 47 състав. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е допустимо и валидно учредено. С оглед на гореизложеното, е налице правен интерес от предявената искова претенция.

Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет между предявената искова претенция с издадената заповед съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщения към доказателствения материал Договор за 3 мобилни услуги за мобилен номер ********** от дата 02.03.2016 г. ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги, при условията на договора и Общите условия за взаимоотношенията между ищцовото дружество и потребителите на съответната услуга и/или мрежа, като ответникът е титуляр по мобилен номер **********, срещу заплащане на цена от страна на потребителя в съответствие с ползваните услуги. Договорът е подписан от ответника М. А..

На 09.04.2018 г. страните са сключили допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер **********, с който е уговорен стандартен месечен абонамент за този план от 30.99 лева, като в раздел II, т. 1 е посочено, че при подписване на споразумението потребителят получава устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black, като е уговорена месечна лизингова вноска за 23 месеца, в размер на 25.59 лв. Потребителят е подписал допълнителното споразумение (л. 15гръб).

В раздел IV, т.4, е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната, както следва: а) в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи и такава част от разликата между цената на стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Представен е договор за лизинг от дата 09.04.2018 г. за мобилен апарат HUAWEI P20 Lite Dual Black към номер **********, с лизингова цена от 588.57 лева.

Договорът е сключен за срок от 23 месеца. В чл. 3 (1) от договора, лизингополучателят се е задължил да заплати посочената лизингова цена, както следва: първоначалната лизингова вноска в размер на 0 лева с ДДС, платима при сключване на договора и 23 месечни вноски от 25.59 лева с ДДС. В чл. 4 от договора е посочено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Уговорено в чл. 1 (2) право на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното му за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя наймалко 10 дни преди изтичане на договора и след изпълнение на условията на Общите условия и заплащане на сумата от 25.59 лева. В чл. 1(3) е предвидено, че при неупражняване правото на лизингополучателя да изкупи устройството, същото подлежи на връщане в срок от един месец от изтичане срока на договора.

Потребителят в чл. 6 от договора е декларирал, че е получил и е запознат с Общите условия.

От ответника е подписана Запис на заповед от 09.04.2018 г. за сумата от 588,57 лева, която е предявена за плащане от ищеца на 09.04.2018 г.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и представените от ищеца общите условия за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги. В чл. 19б е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора включително при неплащане от страна на потребителя на дължими суми след 4 изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В чл. 26 е предвиден редът и сроковете за плащане на дължимите суми - въз основа на фактура. В чл. 27 е посочено, че плащането на фактурата става в срока посочен в нея, но не по-късно от 18 дни от издаването на фактурата, като изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на сумите - чл. 26, изр. последно.