Решение № 65 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502865 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 473 от 04.08.2022 г., постановено по гр.д.

№16/2022 г. по описа на ОС-Благоевград, съдът е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А. Д. Д., сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконни действия по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, изразяващи се в незаконни обвинения в престъпления, за които е образувано НОХД № 56/2017 г. по описа на РСРазлог, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 100 000 лв.

Със същото решение, съдът е осъдил

ПРОКУРАТУРАТА на

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А. Д. Д. и сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконни действия по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в незаконни обвинения в престъпления, за които е образувано НОХД № 931/2017 г. по описа на РСРазлог, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил този иск в частта над уважения 1 до предявения размер от 200 000 лв.

С оглед изхода на правния спор е присъдил в полза на ищеца разноски за производството в размер на 70 лв.

В законоустановения срок, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е подала въззивна жалба срещу решението в неговата осъдителна част с доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на основание за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число неправилност на заключението на съда за липса на съпричиняване по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, както и досежно определения размер на обезщетението.

В законоустановения срок, А. Д. Д. също е подал въззивна жалба срещу решението, с която оспорва правилността на отхвърлителната част от съдебното решение като намира, че съдът е приложил неправилно чл. 52 ЗЗД и е присъдил занижено обезщетение, което не може да репарира всички нанесени му неимуществени вреди. Излага подробно становище в подкрепа на направеното възражение, като твърди, че водените срещу него две наказателни производства са го ангажирали с непрекъснато явяване в съдебни заседания, което го е поставяло допълнително в стресова ситуация, че изпитаните отрицателни емоции са били значителни. Твърди, че съдът не е отчел и обстоятелството, че е накърнено доброто му име в обществото, както и че е загубил самочувствието си, включително факта, че всичко това се е отразило неблагоприятно на здравословното му състояние.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на 2 правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивна жалба на А.

Д. Д. е

От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от А. Д. Д. с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно образувани и водени срещу него НОХД № 56/2017 г. по описа на РС-Разлог и НОХД № 931/2017 г. по описа на РСРазлог, и двете приключили с оправдателна присъда.

Пред въззивната инстанция страните не спорят за наличието на посочените наказателни производства, в рамките на които са повдигнати обвинения срещу А. Д. Д., както и за това, че същите са приключили с оправдателни присъди и без да са прилагани мерки за неотклонение. Няма спор и за това, че в рамките на наказателните производства са проведени множество съдебни заседания (13 бр. в рамките на НОХД 56/2015 г. и 16 бр. в рамките на НОХД 931/2017 г.).

Във въззивното производство страните спорят за това, дали процесните наказателни дела са образувани законосъобразно, съответно обосновават ли възможност за ангажиране на отговорността на държавата, включително предвид разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ, както и за вида и характера на причинените неимуществени вреди и размера на обезщетението.

По така повдигнатия правен спор, настоящият съд намира следното:

При преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, че с факта, че не е изплатил сумите, за които е осъден и че е бил във владение на вещите А.

Д. Д. е предизвикал образуването и воденето на наказателните производства 3 по обвинения за извършване на престъпления по чл. 296, ал.1, пр.1 и чл. 227, вр. чл. 227в, ал.2 вр. чл.227в, ал.1, т.1, пр.1, пр.2 и пр.3 и т.8, пр.2 НК, както и чл. 206 НК, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на държавата по смисъла на чл.5 ЗОДОВ.

Въззивният съд приема, че соченото поведение е именно това, за което са били повдигнати обвиненията и към момента с влязла в сила присъда е установено, че то не съставлява противоправно такова и не изпълва състава на престъпление. Образуването на наказателно производство е винаги противоправно, когато същото е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по изричната разпоредба на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предвид което в рамките на настоящето производство за основателността на иска се изисква единствено да се докаже наличието на образувано наказателно производство с повдигнати обвинения срещу ищеца и съответно неговото признаване за невиновен. Изключването на отговорността или нейното ограничаване поради съпричиняване по смисъла на чл.5 ЗОДОВ изисква да е налице друго поведение, извън това, за което е повдигнато обвинението или в допълнение към него, което от своя страна да води закономерно до настъпването на поголеми вреди от тези, които иначе биха настъпили. Твърденията на ПРБ не сочат такова друго поведение като основание на възражението си за съпричиняване, предвид което същото се явява неоснователно. Не може да се приеме и че поведението на обвиняемия е довело до възпрепятстване на наказателното производство в неговата цялост и продължителност.

За неоснователни съдът намира възраженията и на двете страни във връзка с определения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията за причинените неимуществени вреди. При наличие на незаконосъобразно образувано наказателно производство, обичайните вреди, изразяващи се в обикновеното безпокойство и страх за бъдещето, напрежението и стресът от неправдата и недоверието в държавата и нейните институции, се предполагат, доколкото са житейски и логически обосновани при съществуващата опасност да бъдат неоправдано засегнати жизненоважни за пострадалия права и интереси.

От показанията и на двамата свидетели се установява, че А. Д. Д. е бил подложен на стрес в периода на водене на наказателните производства, бил е изнервен, раздразнителен, на моменти изпадал в апатия. Изпадал в състояния 4 на необоснована емоционалност, бил постоянно напрегнат и силно тревожен, след като в хода на наказателните дела му повдигнали обвиненията. (св. П. и св. Д. Д.). От показанията на св. Д. е видно, че голяма част от тези притеснения са свързани и с възникналия здравословен проблем - плеврален излив и опасенията от това какво може да го е причинил, включително възможността да страда от злокачествено заболяване. От друга страна от приетото по делото заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че това заболяване, както и проведената в хода на процесните дела операция за отстраняване на жлъчка, нямат пряка причинно-следствена връзка с притесненията и стресът, предизвикан от повдигнатите обвинения.

Действително, СМЕ е посочила, че теоретично стресът може да доведе до намаляване на имунитета и съответно до по-бързо или по-тежко развитие на определени заболявания. СМЕ, обаче, е и отбелязала, че за да се приеме, че при въззивника е налице този проблем, следва да се установи, че той е страдал и от множество други повтарящи се възпаления, а данни за това не се откриват в доказателствата по делото. С оглед на това вещото лице и в откритото съдебно заседание категорично отрича наличието на пряка причинноследствена връзка между притесненията, свързани с процесните наказателни дела и възникването на тези два здравословни проблема.

С оглед изложеното съдът намира, че не е налице пряка причинноследствена връзка между притесненията, предизвикани от процесните наказателни дела и влошаване на здравословното състояние на въззивника А.

Д. Д., както и че притесненията, страхът, изнервеността и апатията му частично са причинени и от други фактори, а не се дължат единствено и само на повдигнатите обвинения. Част от тези обстоятелства са именно възникналите независимо здравословни проблеми, както и задълбочаващата се кризисна ситуация с бизнеса му. (арг. от показанията на св. Д. Д.).

Основателно въззивникът А. Д. Д. сочи, че при определяне на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и последиците на образуваните наказателни дела по отношение на накърняване на доброто му име в обществото.

От свидетелските показания се установява, че вследствие повдигането на процесните обвинения доброто име на въззивника е било накърнено в обществото, променило се е отношението на близки и приятели към него и 5 той е започнал да избягва социални контакти. ( св. П. и св. Д. Д.). Не са представени доказателства, обаче, това отношение да е продължило значителен период от време, нито доказателства, че лица от обичайно близкия семеен и професионален кръг на въззивника са порменили значително своето отношение към него и това е довело до негативни последици за професионалното и личностното развитие на въззивника.

При преценка на свидетелските показания, съдът намира че правилно първоинстанционният съд е приел, че образуването на процесните наказателни дела е довело до напрежение в семейството на А. Д. Д..

Предизвиканият от тях стрес и редуващи се апатия и изнервеност, логично са затруднили семейните отношения, както със съпругата на въззивника, така и между него и синът му. Причина за това, обаче, не са само и единствено повдигнатите обвинения, а и други съществуващи и безспорни по делото фактори като значителните бизнес затруднения и по принцип сложните взаимоотношения между въззивника и сина му. Тези допълнителни фактори следва да бъдат съобразени при определяне на размера на обезщетението, доколкото не само поведението на органи на ПРБ е причина за настъпилите терзания.

С оглед приетото по-горе, въззивният съд намира, че първоинстанционният правилно е определил размера на дължимите обезщетения и че този размер в сравнително най-пълна степен отговаря на изискванията на чл. 52 ЗЗД като репарира реално причинените вреди без да води до неоснователно обогатяване на пострадалия.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС н а РБ, от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване.