Определение № 379 от 18.09.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. К., 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500253 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6082/27.05.2025 г. по регистъра на Районен съд- К. /вх.№ 4091/28.08.2025 г. по регистъра на Окръжен съд-К., депозирана чрез процесуален представител - адв. М., като управител на ЕАД „Д. М.“, от Д. М. Н., и насочена срещу Определение № 676/22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1075/2024 г. по описа на Районен съд – К.. Със същото, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за заплатено адвокатско възнаграждение с размера на 600 лв. с ДДС, с искане определението като неправилно да бъде отменено и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да бъде уважена, като бъде присъдено над посочения в решението размер, адвокатско възнаграждение за сумата от 1 200 лв. с ДДС.

Частната жалба е мотивирана със съображения, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които е видно, че жалбодателката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1 800 лв. Посочено е, че искането за присъждането е допустимо, тъй като по делото с молба преди приключване на устните състезания са представени договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските, без да има спор, че възнаграждението е заплатено, наред с което и до приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност, поради което за съда липсва правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава в случая представлява процесуално нарушение.

Ответникът по частната жалба „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., въпреки дадената му 1 възможност, в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е представил отговор по частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е и основателна.

Гр. д. № 1075/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно съединени главни искове - за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1125979, на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11 и ал.19 от ЗПК от ЗЗД, и евентуално предявени на същите правни основания, искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „F.B.“ в полза на ответника.

С постановеното по делото Решение № 80/04.03.2025 г., първоинстанционният Районен съд – К. е признал за установено по предявения от ищцата Д. М. Н. против ответника „Ф.Б.“ ЕООД иск, че сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние N 1125979/18.02.2022 г., е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата Н. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 300 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 600 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

По делото ищцата е била представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М., съгласно представен Договор за правна защита и съдействие с предмет : оказване на правна защита и съдействие по гр. д. № 1075/2024 г. по описа на РС - К., с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС. Към договора е представена фактура от 12.12.2024 г. за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 1075/2024 г. по описа на РС - К., ведно с фискален бон от същата дата за сумата от 1 800 лв. заплатена в брой.

При така установеното по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълния доказан размер от 1 800 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Т.е., съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение само по искане на насрещната страна, но не и по своя инициатива. В този аспект, безспорно в производството се установява, че насрещната страна „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С. не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното 2 адвокатско възнаграждение. Нямайки законовата възможност решаващият съд не е следвало и да разсъждава и приема наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.78, ал.5, във връзка с чл.3 от ГПК относно договарянето на адвокатско възнаграждение, надхвърлящо многократно материалния интерес по делото. Неоснователно също така първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се уважат според броя на предявените и уважени искове, в частност за произнасянето само по уважения първи главен иск, тъй като именно с успешното провеждане на този иск е постигната целта на търсената от ищцата защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, вместо което искането по чл.248 ГПК следва да бъде уважено за търсената сума от 1 200 лв. с ДДС.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 676/22.05.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр. д. № 1075/2024 г. по описа на Районен съд - К., вместо което:

ИЗМЕНЯ Решение № 80/04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1075/2024 г. по описа на Районен съд - К., в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М., ж.к. „М. *“, бул.“ А.М.“ № **, бл. *, вх. *, ет. *, офис **, с ЕИК ********, да заплати на Д. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. „А.К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, допълнително сумата в размер на 1 200 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. К., 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500253 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6082/27.05.2025 г. по регистъра на Районен съд- К. /вх.№ 4091/28.08.2025 г. по регистъра на Окръжен съд-К., депозирана чрез процесуален представител - адв. М., като управител на ЕАД „Д. М.“, от Д. М. Н., и насочена срещу Определение № 676/22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1075/2024 г. по описа на Районен съд – К.. Със същото, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за заплатено адвокатско възнаграждение с размера на 600 лв. с ДДС, с искане определението като неправилно да бъде отменено и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да бъде уважена, като бъде присъдено над посочения в решението размер, адвокатско възнаграждение за сумата от 1 200 лв. с ДДС.

Частната жалба е мотивирана със съображения, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които е видно, че жалбодателката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1 800 лв. Посочено е, че искането за присъждането е допустимо, тъй като по делото с молба преди приключване на устните състезания са представени договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските, без да има спор, че възнаграждението е заплатено, наред с което и до приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност, поради което за съда липсва правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава в случая представлява процесуално нарушение.

Ответникът по частната жалба „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., въпреки дадената му 1 възможност, в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е представил отговор по частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е и основателна.

Гр. д. № 1075/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно съединени главни искове - за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1125979, на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11 и ал.19 от ЗПК от ЗЗД, и евентуално предявени на същите правни основания, искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „F.B.“ в полза на ответника.

С постановеното по делото Решение № 80/04.03.2025 г., първоинстанционният Районен съд – К. е признал за установено по предявения от ищцата Д. М. Н. против ответника „Ф.Б.“ ЕООД иск, че сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние N 1125979/18.02.2022 г., е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата Н. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 300 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 600 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

По делото ищцата е била представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М., съгласно представен Договор за правна защита и съдействие с предмет : оказване на правна защита и съдействие по гр. д. № 1075/2024 г. по описа на РС - К., с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС. Към договора е представена фактура от 12.12.2024 г. за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 1075/2024 г. по описа на РС - К., ведно с фискален бон от същата дата за сумата от 1 800 лв. заплатена в брой.

При така установеното по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълния доказан размер от 1 800 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Т.е., съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение само по искане на насрещната страна, но не и по своя инициатива. В този аспект, безспорно в производството се установява, че насрещната страна „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С. не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното 2 адвокатско възнаграждение. Нямайки законовата възможност решаващият съд не е следвало и да разсъждава и приема наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.78, ал.5, във връзка с чл.3 от ГПК относно договарянето на адвокатско възнаграждение, надхвърлящо многократно материалния интерес по делото. Неоснователно също така първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се уважат според броя на предявените и уважени искове, в частност за произнасянето само по уважения първи главен иск, тъй като именно с успешното провеждане на този иск е постигната целта на търсената от ищцата защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 49 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f83b2c6-6d6c-4326-8a7c-877924697fc6