Определение № 806 от 02.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Враца, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Н. Х.в

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно частно гражданско дело № 20261400500565 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба вх. № 4662/08.06.2026 г., подадена от "СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК: 202531869, чрез адвокат Х. М., срещу Определение № 510/14.05.2026 г. на Районен съд –Козлодуй, постановено по г.д. № 1045/2025 г.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение е определено поотделно за установителния иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка и за кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, макар двата иска да произтичат от едно правоотношение и да защитават един и същ материален интерес. Поради това се поддържа, че възнаграждението следва да бъде определено с оглед общия материален интерес, а не поотделно за всеки от исковете.

На следващо място се сочи, че ищецът е предявил и друго, идентично по предмет и страни дело – гр.д. № 281/2026 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. Жалбоподателят поддържа, че двете производства се отличават формално по отношение на договорите, но са основани на идентични клаузи, фактически твърдения, доказателствени искания и петитуми, като са образувани чрез един и същ процесуален представител. Според жалбоподателя претендирането на разноски по всяко от отделните производства води до многократно увеличаване на общия размер на адвокатското възнаграждение и представлява превратно упражняване на процесуални права в нарушение на чл. 3 ГПК.

1

В тази връзка се сочи практика на въззивни съдилища, според която при множество еднотипни производства между едни и същи страни следва да се отчита общият материален интерес и действителният обем на положения адвокатски труд, като не се допуска присъждане на възнаграждение в размер, несъразмерен с предмета на спора.

Наред с това се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с действащата към момента на определянето му Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която минималните размери имат ориентировъчен характер. Жалбоподателят сочи, че при определяне на възнаграждението следва да бъдат съобразени конкретният интерес, видът и обемът на извършената работа, както и фактическата и правната сложност на спора.

В заключение жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде изменено решението в частта за разноските, като не бъдат присъждани разноски за двата предявени иска и за обезпечителното производство, а при условията на евентуалност – размерът на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде съществено намален.

Жалбоподателят е направил доказателствено искане да бъдат изискани и приложени исковите молби и списъците по чл. 80 ГПК по посочените производства, с оглед преценка на общия икономически интерес и размера на претендираните разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор по частната жалба от И. А. А., с ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител адвокат М.

С., в който се излагат съображения за неоснователност и незаконосъобразност на частната жалба. В него се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като първоинстанционният съд е съобразил фактическата и правната сложност на спора, обема на извършената работа и материалния интерес. Посочва се, че процесуалният представител на ищеца се е запознал с представените по делото доказателства, с отговора на ответника, изготвил е исковата молба и е участвал в съдебно заседание.

Твърди се, че са предявени два самостоятелни иска – оценяем иск по чл.

55, ал. 1 ЗЗД и неоценяем иск по чл. 26 ЗЗД, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено поотделно за всеки от тях. Според ответника минималният размер на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. възлиза общо на 1 400 лв., поради което присъденото възнаграждение в размер на 419 евро не е завишено, а напротив – е под размера, който би се получил при прилагане на предвидените в наредбата критерии.

Оспорва се и твърдението за злоупотреба с процесуални права.

Поддържа се, че предявяването на настоящия иск е било необходимо средство за защита на правата на ищеца срещу претендираните от ответното дружество лихви и други суми по договора. Ответникът сочи, че именно дружеството, като икономически по-силна страна по правоотношението, е извършило противоправни действия, установени и с постановеното по делото решение.

По отношение на твърдяното от жалбоподателя наличие на други идентични производства се възразява, че посочените от него съдебни актове са 2 постановени при различна фактическа обстановка и не са относими към настоящия спор. Поддържа се, че по делото не е установено наличие на множество производства, чрез които ищецът или неговият процесуален представител да са целели генериране на разноски.

В отговора се застъпва и становището, че правилно са присъдени разноските за обезпечителното производство, доколкото определението за допускане на обезпечението е потвърдено от Окръжен съд – Враца.

В заключение се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а Определение № 510/14.05.2026 г. на Районен съд – Козлодуй, постановено по гр.д. № 1045/2025 г., да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. А. А., чрез адв. М. С., против „СИТИ КЕШ“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове – по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че Договор за паричен заем № 966959 от 22.11.2023 г. е недействителен, и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер на 615 лв., или 314,44 евро, след изменение на иска в съдебно заседание на 23.02.2026 г. Претендирани са и разноски, като към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД е депозирало отговор, с който е оспорило предявените искове и е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С решение № 86/13.03.2026 г. Районен съд – Козлодуй е уважил исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил в полза на ищеца разноски в общ размер на 820,40 лв., или 419,46 евро.

За направените разноски ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който е претендирал общо 1320,40 лв., включващи 44,40 лв. държавна такса, 600 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство, 76 лв. разноски за образуване на изпълнително производство, 200 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство и 400 лв. адвокатско възнаграждение за отговор по частна жалба във въззивното производство, образувано във връзка с оспорването на допуснатото обезпечение.

По направеното възражение за прекомерност съдът е намалил претендираното адвокатско възнаграждение, като е определил 400 лв. за исковото производство, 200 лв. за изпълнителното производство и 100 лв. за отговора на частната жалба. Така присъдените разноски са определени на общо 820,40 лв., от които 44,40 лв. държавна такса, 76 лв. разноски за образуване на изпълнително производство и 700 лв. адвокатски възнаграждения.

На 09.04.2026 г. „СИТИ КЕШ“ ООД е подало молба вх. № 2886 по чл.

248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Поддържало е, че 3 не следва да се присъждат отделни разноски за предявените искове, тъй като са свързани с един и същ материален интерес, че липсват доказателства за действително направените разноски в обезпечителното производство и че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. В тази връзка са изложени доводи, основани на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и последвалите изменения в нормативната уредба относно адвокатските възнаграждения. Евентуално е поискано намаляване на разноските.

Ищецът е депозирал отговор с вх. № 3659/11.05.2026 г., с който е оспорил молбата като неоснователна и е поискал оставянето без уважение.

С определение № 510/14.05.2026 г. Районен съд – Козлодуй е приел молбата по чл. 248 ГПК за процесуално допустима, но за неоснователна по същество. Посочил е, че при предявените в условията на евентуалност искове за недействителност на договора и за връщане на даденото разноските за адвокатско възнаграждение се определят общо, като именно по този начин са присъдени разноските с първоначалното решение – претендираните 600 лв. за исковото производство са намалени на 400 лв. поради направеното възражение за прекомерност.

По отношение на разноските в обезпечителното производство съдът се е позовал на т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която същите се присъждат с решението по съществото на спора. Приел е, че по делото са представени доказателства за извършването им – 76 лв. държавна такса и адвокатски възнаграждения от 200 лв. и 400 лв., като последното е намалено на 100 лв. поради прекомерност.

При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че присъдените разноски съответстват на извършената процесуална работа и на фактическата и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за изменение на решението в тази част. Молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение като неоснователна.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

По направеното от „Сити Кеш“ ООД доказателствено искане:

Що се отнася до направеното от жалбоподателя доказателствено искане за изискване на материалите по гр.д. № 281/2026 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, същото следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно общите правила на доказването всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, както и да представи доказателствата, с които разполага и чрез които може да установи релевантните за спора обстоятелства. В случая именно жалбоподателят се позовава на съдържанието на исковата молба и списъка по чл. 80 ГПК по гр.д. № 281/2026 г. и извежда от тях твърдението за 4 идентичност на производствата, за значително припокриване на извършената адвокатска работа и за неправомерно увеличаване на разноските. Доколкото „СИТИ КЕШ“ ООД е страна и в посоченото производство, не се твърди и не се установява тези книжа да са недостъпни за него.

При това положение не се налага съдът служебно да изисква друго гражданско дело единствено с цел да набави доказателства за факти, на които самата страна се позовава и за които разполага с относимите писмени документи.

Нещо повече, дори да бъдат приобщени исковата молба и списъкът по чл. 80 ГПК по посоченото дело, тези документи не биха могли сами по себе си да установят твърдяното от жалбоподателя обстоятелство за злоупотреба с процесуални права или за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Исканото доказателство не е необходимо за правилното решаване на спора по частната жалба и следва да бъде оставено без уважение.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на въззивната проверка е правилността на определени № 510 / 14.05.2026 на Районен съд –Козлодуй, с което молбата за изменение на Решение № 86/13.03.2026 г. е оставена без уважение като неоснователна.

По отношение на възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение настоящият състав намира следното:

От съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът е предявил иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 966959 от 22.11.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 335 лв., претендирана като платена без основание във връзка с недействителния договор.