Решение № 262951 от 11.05.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

№.....................,гр.

София, 11.05.2021г.

Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 12508 по описа за 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение на СРС, 127 състав под № 133699 от 05.06.2019г., постановено по гр.дело № 80365/2015г., в частта, с която е признато за установено, на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на С.Я.С., че С.Б.С., е собственик на основание договор за покупко-продажба от 15.06.1994г. , сключен с нот.акт № 159, том LХІХ по нот.дело № 13761/1994г. и прекратена СИО - на 1 /

2 идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 300 кв. м. по документи за собственост и 311 кв. м. по скица, находящо се в град София, кв. „Суходол“, м. „Долни Смърдан“, №

999, пл. № 165, идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Решението се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът, С.Я.С. заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е възложено в негова доказателствена тежест да установява отрицателни факти по делото, вместо да възложи в доказателствена тежест на ищцата установяване на положителния факт, че след развода тя е владяла процесния имот и по какъв начин. Възразява, че решението е необосновано, тъй като от първата инстанция не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност. В тази връзка, моли настоящата инстанция да съобрази, че от първоинстанционния съд не са изложени и никакви мотиви по заявеното от него възражение за погасяване на правото на собственост на ищцата по давност, поради неупражняването му. Заявява възражение за липса на идентичност между имота, описан в нот.акт за собственост и този- продаден от съдебния изпълнител на публичната продан, по която той е купувач. С изложените доводи, въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-постановяване на друго, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна С.Б.С.

– не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява становище по нея в хода на въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с предмет- установяване правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. процесния имот, представляващ дворно място с площ от 300 кв. м. по документи за собственост и 311 кв. м. по скица, находящо се в град София, кв. „Суходол“, м. „Долни Смърдан“, № 999, пл. № 165, идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на основание договор за покупко-продажба от 15.06.1994г. , сключен с нот.акт № 159, том LХІХ по нот.дело № 13761/1994г.

С обжалваното решение исковата претенция е уважена като доказана и основателна.

В частта, с която положителният установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК , с предмет - 1 /2 ид.ч. от жилищната сграда , построена в гореописаното дворно място, е отхвърлен, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск за собственост върху процесното дворно място, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция, с оглед заявените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав приема следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е сключила брак с третото, неучастващо в процеса лице, М.Х.М.на 04.06.1989г. По време на брака между ищцата и третото лице М.М., те са придобили собствеността върху процесния недвижим имот с договор за покупко-продажба от 15.06.1994г., сключен с нот.акт № 159, том LХІХ по нот.дело № 13761/1994г. На основание чл.19,ал.1 от СК от 1985г. /отм., но приложим към релевантния момент на сключване на сделката/, процесният имот е придобит в режим на СИО, която е прекратена с развода между ищцата и третото лице М.М. през 1995г. /с бракоразводно решение от 13.09.1995г. по гр.дело 0 1917/1995г. на СРС, 85 състав/. Видно от справката на л.54 от първоинстанционното дело, по време на брака ищцата е била с фамилно име М., което след развода е променила и е с настоящото си фамилно име- С.. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника за липса на идентичност между лицето, придобило собствеността върху процесния имот по време на брака с третото лице М.М. и ищцата по настоящото дело. С прекратяването на брака между ищцата и третото лице М.М., е прекратена и СОИ и същата по отношение на процесния недвижим имоте трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове между бившите съпрузи- по ½ ид.ч., на основание чл.26 и чл.27 от СК от 1985г./отм./ .

Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата не се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, основано на заявената от двамата съпрузи декларация в споразумението по чл.101 от СК /отм./ за липса на общо движимо и недвижимо имущество, което да е придобито по време на брака. При прекратяване на брака по взаимно съгласие съпрузите разполагат с правната възможност със споразумението по чл.101 от СК /отм./ 5.09.2000г. да уредят всички имуществени отношения помежду си, включващи и придобитото по време на брака движимо и недвижимо имущество чрез подялбата му. Няма правна забрана и пречка, обаче, имуществените отношения между съпрузите при развод, извън тези , касаещи издръжката на родените от брака малолетни/непълнолетни деца, да бъдат уредени и след прекратяване на брака-доброволно или по съдебен ред.

Горепосочената декларация в споразумението по чл.101 от СК /отм./ в конкретния случай касае волята на съпрузите уреждането на имуществените отношения между тях с предмет- общото имущество, да се извърши след развода им.

Тази декларация няма никаква правна стойност по отношение на общата собственост върху конкретния процесен имот и не рефлектира върху нея, която обща собственост е доказана като придобита от двамата съпрузи на валидно правно основание.

С оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че към момента, в който спрямо процесния недвижим имот е насочено принудително изпълнение от съдебния изпълнител за дълг на единият съсобственик- М.М. по изп.дело

№ 21619/2006г., безспорно се установява притежанието на правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от имота. В нарушение на нормата на чл.500,ал.1 от ГПК, от съдебния изпълнител е продаден целият процесен имот, включително и ½ ид.ч., собственост на ищцата, която не е била притежание на длъжника по изпълнението – М.М.. За собствената ½ ид.ч. на ищцата публичната продан, по силата на която целият процесен имот е възложен на ответника- купувач с постановлението от 08.01.2015г., проданта не е породила вещно-правно действие, на основание чл.496,ал.2 от ГПК, тъй като длъжникът не е собственик на тази ½ ид.ч.

Напълно неоснователно е възражението на ответника за погасяване правото на собственост на ищцата по давност, поради неупражняването му в рамките на 10 годишен срок. Правото на собственост не се погасявана по давност, то преминава може да премине само от патримониума на едно лице – в този на друга лице на деривативно основание или на оригинерно- по давностно владение. Дори да се приеме, че в конкретния случай ответникът заявява правно непрецизно формулирано възражение за изтекла в полза на праводателя му придобивна давност, то от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест,

/разпределена от първата инстанция с доклада по делото при спазване на нормата на чл.154,ал.1 от ГПК/ , не са ангажирани никакви доказателства за упражнявано от праводателя му владение в законово изискуемия срок, необходимо за придобиване на собствеността и върху ½ ид.ч. – собственост на ищцата- по давностно владение.

На последно място, настоящият съдебен състав не обсъжда, на основание чл.266,ал.1 от ГПК, възражението на ответника за липса на идентичност между имота, описан в нот.акт за собственост и този- предмет на публичната продан, като преклудирано-заявено за пръв път с въззивната жалба.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена без уважение като неоснователна.

При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата-ищца, но искане за присаждане на такава от нея не са заявени, поради и не се дължат.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС,

127 състав под № 133699 от 05.06.2019г., постановено по гр.дело № 80365/2015г., в обжалваната част, с която е признато за установено, на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на С.Я.С., че С.Б.С., е собственик на основание договор за покупко-продажба от 15.06.1994г. , сключен с нот.акт № 159, том LХІХ по нот.дело № 13761/1994г. и прекратена СИО - на 1 / 2 идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 300 кв. м. по документи за собственост и 311 кв. м. по скица, находящо се в град София, кв. „Суходол“, м. „Долни Смърдан“, № 999, пл. № 165, идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и в частта за разноските.

В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред

Върховен касационен съд в 1 месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.