Присъда № 23 от 04.08.2023, Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №23/04.08.2023 г. по НОХД №653 по описа на Окръжен съд П. за 2023 г.

Производството е образувано по повод внесения от Окръжна прокуратура – П. обвинителен акт срещу Ю. Д. Д. от гр. Ч.б., с който са му повдигнати обвинения за извършени престъпления – квалифициран грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 10.02.2023г. в с.С., обл.П., при условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител със С.Ц.М. и И.М.М., и двамата от гр.К. обл.П., отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „****“ на стойност 22.00 лева, ведно със СИМ карта на „Етел“; 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ модел „1800“ на стойност 20 лева, ведно със СИМ карта на „А1“ на стойност 5.00 лева; 1 бр. мъжки портфейл на стойност 5 лева, съдържащ парична сума в размер на 0,60 стотинки или всичко вещи на обща стойност 57,60 лева от владението на Л. И.

Ц. от с.С., обл.П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна лакетна кост на Л. И. Ц., довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка; използване на чужд платежен инструмент по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че на 10.02.2023г. в гр.Ч.б., обл.П., при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител със С.Ц.М. и И.М.М., и двамата от гр.К. обл.П., използвал платежен инструмент – дебитна карта с №5849хххххх8992 на банка „ДСК“ без съгласието на титуляря Л. И. Ц. от с.С., обл.П.; на същата дата и място, използвал платежен инструмент – дебитна карта с №516849хххххх8981 на банка „ДСК“ без съгласието на титуляря М.Л.Д. от с.С., обл.П., в интервала от 19:24 часа до 19:31 часа на три пъти изтеглил общо сумата от 80 лева от банкомат АТМ на П.б., находящ се в гр.Ч.б., ул. Т.№*; и за държане на наркотично вещество по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК за това, че на 12.02.2023г. в гр.К., обл.П., без надлежно разрешително държал високо рисково наркотично вещество – 0,657 грама коноп с концентрация на активния действащ компонент тетрахидроканабинол – 14,79% - 30,12% на стойност 3,94 лева, като случаят е маловажен.

В съдебната фаза на наказателния процес като страна – частен 1 обвинител и граждански ищец, е конституиран Л. И. Ц., пострадал от като за съвместно разглеждане е приет и гражданският му иск за сумата от 25 000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от грабежа.

Делото е проведено при условията съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК – пълно самопризнание от подсъдимия на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласие да не се събират доказателства за същите.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, счита същите за доказани и пледира за налагане на съответни наказания за всяко едно престъпление. Няма конкретни искания за размера на наказанията, предоставя на съда преценката за справедливост.

Частният обвинител и граждански ищец не устава лично, представлява се от повереника адв. И. В., който пледира за виновност на подсъдимия. За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3 НК иска наказанието да се определи към средата, а смекчаването на отговорността заради самопризнанието да бъде с прилагането на чл. 58а НК. Изтъква отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които следва да бъдат съобразени както с оглед наказанието, така и с оглед обезщетението за неимуществените вреди – миналите осъждания, телесните наранявания по другите части на тялото и главата на пострадалия (освен инкриминираните), затрудненията в резултат на престъплението за родителите на пострадалия, които са напълно зависими от неговите грижи. Претендира 25 000 лв. обезщетение заедно с всички разноски.

Адвокат А. К., назначена за служебен защитник на подсъдимия, приема, че са изпълнени законовите изисквания и задължителната практика – Тълкувателно решение №1/2009 г ОСНК на ВКС, даващи основание на съда да приеме изцяло признатата от подсъдимия фактическа обстановка на обвинението, което предопределя и правния извод за осъществени от обективна и субективна страна състави и на трите инкриминирани престъпления. Защитникът пледира за правилно прилагане на принципите, заложени в чл. 35, чл. 36 и чл. 54 от Наказателния кодекс, при определяне на наказанията за всяко престъпление. Изтъква, че миналите осъждания и средната телесна повреда на пострадалия, намират своето правно отражение при квалифициране на извършеното по по-тежко наказуемия престъпен състав 2 и не следва да се отчита повторно с утежняване на наказателната отговорност (цитира Решение №138 по н.д.№544/16, първо н.о. ВКС). Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства счита, че следва да се отчетат младата му възраст, водеща до импулсивност и необмисленост на поведението, които са били отчетени в предсъдебния доклад. Към датата на деянието подсъдимият е бил на 22 години, което според §1 от ДР на Закона за младежта, все още е младежка възраст (от 15 до 29 г.), в която не е изградена стабилна ценностна система; неблогоприятната семейна среда, в която е израснал без обществото да компенсира липсата на родителска грижа и възпитание, което е затруднило същество социализацията му; доброто му процесуално поведение, демонстрирано още пред полицията непосредствено след разкрИ.е на престъплението. Защитникът счита, че при изследване на причините за извършване на престъплението следва да се отчете, че друго лице И.М. е организатор на престъплението и най-деен съучастник, който е мотивирал подсъдимия да участва в извършването му. Затова пледира за определяне на наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Относно гражданския иск защитникът адв. К. е на становище, че е доказан по своето основание, но и по отношение на претендирания размер.

Възразява срещу убедителността на свидетелските показания на доведената от пострадалия свидетелка, като намира, че съобщените от нея обстоятелства за здравословното състояние на пострадалия след деянието представляват слухове. При липсата на доказателства за някакво извънредно тежко протичане на възстановителния период след причинената травма, претенцията от 25 000 лв. оценява като прекомерно завишена.

Подсъдимият Ю. Д. поддържа защитната теза на адв. К., добавя съжалението си за извършеното. Относно гражданския иск възразява, че той следва да бъде предявен и срещу другите съучастници, а не само срещу него.

В последната си дума се признава за виновен, изразява съжаление и моли за справедливо наказание по преценка на съда.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, съобразявайки се с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, описана от прокурора в обвинителния акт:

Обвиняемия Ю. Д. Д. е роден на 06.02.2001г. в гр.Ч.б., обл.П., живущ в 3 гр.К., обл.П., български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер (в 11 съдебни производство е признат за виновен в извършване на 14 престъпления), сред които и следните осъждания: С присъда №1 от 05.02.2021г. по НОХД №23/21г. на П.ския окръжен съд Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.3, пр.2 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК и по чл. 249, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за всяко от които след редукция на основание чл.58а ал.1 от НК (проведено съкратено съдебно следствие) са му наложени наказания, съответно осем месеца лишаване от свобода и една година и четири месеца лишаване от свобода, заедно с глоба от 500 лв., като след групиране е постановено Д. да изтърпи е едно общо най-тежко наказание (1 година и 4 месеца) при общ режим, към което е присъединена и глобата. Присъдата е влязла в сила на 22.02.2021г.

Със споразумение №152 от 19.04.2021г. по НОХД №765/2021г., влязло в сила на 19.04.2021г. П.ският районен съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при общ режим.

Наложените наказания за тези престъпления, групирани и с други в съотношение на съвкупност, са изтърпени от подсъдимия на 11.10.2022 г., когато е освободен от Затвора П..

В началото на месец февруари (2023 г.) И.М.М. от гр. К. предложил на своя приятел – подсъдимия Ю. Д. и на С.Ц.М. да извършат грабеж на парична сума от негови роднини от с. С., обл.П., за които имал информация, че държат в дома си пари.

И.М.М. и С.Ц.М. са признати за виновни с влязло в сила на 25.05.2023г. споразумение, одобрено от Окръжен съд П., за извършените от тях престъпления по чл.198 ал.1 от НК и чл.249 ал.1 от НК, като всеки е наказан с общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66 от НПК с изпитателен срок от 5 години.

На 08.02.2023 г. в гр. К. И.М. и подсъдимия Д. помолили техния познат – свидетеля М.А., да ги закара с автомобила си до с. С.. След като пристигнали, без да му споменават нищо, подсъдимият и М. му казали да ги 4 чака до една автобусна спирка, а те отишли да огледат къщата на роднините на М., след което се прибрали в гр.К..

На 10.02.2023г. в гр.К. М. се обадил на С.М. и му споделил идеята да вземат малко пари от негови роднини от с.С. и последният се съгласил. След обяд на същия ден И.М. и С.М. се събрали пред дома на подсъдимия. Те нямали автомобил и затова извикали техния познат – свидетеля Б.Р. Д., и го помолили да ги закара до с. С., като му обяснили че, имат да вземат пари от едни хора от селото. Свидетеля Б. Д. им казал, че курсът ще им струва 25 лева и те се съгласили. М. помолил подсъдимия Д. да вземе от дома си две дървени дъски с дължина на всяка около един метър.

Около 17.45 часа всички те тръгнали с автомобила на Б. Д., който бил и негов водач, от дома на подсъдимия в гр. К. към с. С., като по пътя спрели на бензиностанция в с. Ч., обл.П., където И.М. дал 10 лева на водача, за да зареди гориво.

На влизане в с. С. М. му казал да спре колата на една автобусна спирка и да ги изчака там. Тримата – И.М., С.М. и подсъдимия Ю. Д. тръгнали към къща, находяща се на ул. „В Д.№*. Преди да влязат в къщата подсъдимият и С.М. си сложили шапки, които били направени на маски, и заедно с носените от тях две дървени летви влезли в двора на къщата, а И.М. останал до портата да пази да не дойде някой.

Отправили се към лятната кухня, където видели възрастни мъж и жена.

Тогава подсъдимият Д. ударил мъжа по главата с едната дървена летва и го попитал: „Къде са парите?“. Възрастният мъж им казал, че нямат пари, а имат задължения към хранителен магазин в селото в размер на 700 лева.

Подсъдимият Д. не им повярвал и след като взел намиращ се на близо кухненски нож разрязал с него една възглавница, след което обърнал дюшека на леглото и изхвърлил ножа в печка на дърва, която горяла в този момент.

Тогава подсъдимият видял, че върху телевизор в къщата има мобилен телефон (черен на цвят, марка „НОКИА“) и го взел. След като търсили пари и не намерили такива в стаята с двамата възрастни хора, подсъдимият Д. и С.М. излезли на двора. Там срещнали прибиращия се от центъра на селото син на двамата възрастни – свидетеля Л. И. Ц., който ги попитал какво правят в двора му.

В този момент подсъдимият Д. нанесъл с дървената летва удар по 5 главата на свидетеля и продължил с това, а Л. Ц. протегнал дясната си ръка над главата, за да се предпази. Тогава подсъдимият му нанесъл поредния удар с летвата върху дясната ръка, с което му счупил дясната лакетна кост, а С.М. му нанесъл няколко удара с ръце и започнал да бърка в джобовете на дрехите му, от които изпаднал един мобилен телефон „НОКИА“, който взел. После взел и порфейла му, в който били личната карта, две дебитни карти към банка „ДСК“, на които били написани пин-кодовете, и дребна сума от български стотинки. След това двамата извършители започнали да бягат по една от улиците в селото. Докато тичали, М. дал портфейла на подсъдимия.