Решение № 53 от 08.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за възобновяване № 20223000600007 по описа за 2022 година

, при произнасянето си взе предвид следното:

Настоящето производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК е инициирано с искане на осъденото лице Ц.С. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №238/2018 година по описа на Районен съд-Исперих, отмяна на решение №75/13.08.2021г., постановено от състав на Окръжен съд – Разград по ВНОХД №101/2021 година и връщане на делото във въззивната инстанция за отстраняване на допуснати особено съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК.

В резюме, искането съдържа оплакване за нарушено право на защита на искателя, вследствие на ненадлежно формирано обвинение в обвинителния акт, твърдения за нарушение при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд в хода на проверката и оценката на доказателствата в процеса на изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и нарушение на материалния закон.

В съдебното заседание пред настоящия състав, искането се поддържа от упълномощен защитник по съдържимата в него аргументация.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на инициативата за възобновяване на наказателното дело, припомняйки че искателят пълноценно е реализирал защитата си по фактите и правото, счита също обективната истина за разкрита при спазване на правилата по НПК, а материалният закон за правилно приложен.

1

Варненският апелативен съд, след като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в иницииращия документ оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №17/11.09.2019 година по НОХД №238/2018 година по описа на Районен съд - Исперих, ЦВ. Н. СТ. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, отложено с четиригодишен изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. В негова тежест са останали и съдебните разноски.

Присъдата е проверена по въззивен ред единствено по инициатива на искателя, като в жалба по чл.318, ал.6 от НПК са заявени съображения за неправилност на съдебния акт вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита и неточно приложение на материалния закон, при достатъчно данни за несъставомерно поведение. По въззивната жалба, веднъж с присъда №3/09.03.2020 година, постановена по ВНОХД №379/2019 година, състав на ОС-Разград, оправдал Ц.С. по обвинението да е извършил престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК , а след отмяната на този съдебен акт с Р 130-2021-1н.о., по ВНОХД №101/2021 година е постановено решение №75/13.08.2021 година, с което на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК наказанието на искателя е намалено на една година лишаване от свобода, редуциран е и размерът на изпитателния срок на три години. В останалата част присъдата е потвърдена.

Вследствие на горното обобщение, искането на осъденото лице е процесуално допустимо, с оглед разпоредбите на чл.чл.419, ал.1, 420, ал.2 и 421, ал.3 от НПК, но по съществото си е неоснователно.

Разгледано тематично, искането поставя две групи проблеми с проявление върху процесуалната и материалната законосъобразност на проверяваните съдебни актове на инстанционните съдилища. В обхвата на първата група попадат усложненията в съдопроизводството, породени от:1)повдигнатото обвинение на искателя по чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК с обвинителен акт, послужил за образуване на НОХД №264/2015 година по описа на РС-Исперих, приключило с цялостна оправдателна присъда №24//29.06.2016 година; 2)решение №64/21.11.2016 година по ВНОХД №272/2016г., постановено от състав на ОС-Разград, вследствие на протест и жалба на частния обвинител, с което присъдата е отменена и делото върнато в досъдебната фаза поради съществено нарушение в правото на защита на Ц.С., предизвикано от недостатъци на обстоятелствената част на обвинението; 3)изменение на обвинението в досъдебното производство и внасяне на нов обвинителен акт, с който по отношение на искателя е повдигнато обвинение по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК - послужил за образуване на съдебно производство по НОХД №238/2018 година, по което е постановена осъдителна присъда, изменена само в частта на наказанието с решение по ВНОХД №101/2021 година по описа на ОС-Разград.

Следвайки логиката на защитната линия в искането за възобновяване на 2 наказателното дело, настоящият състав на апелативния съд не установява каквито и да е съществени пороци в аспекта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК в съдебната фаза на наказателното производство. Вследствие на решение № №64/21.11.2016 година по ВНОХД №272/2016г., делото е върнато в стадия на разследването от досъдебната фаза, където първоначалното обвинение по чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е изоставено, а искателят е привлечен като обвиняем за по-леко наказуемо престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК (т.3, л.2 ДПр), каквото обвинение му е повдигнато пред съда с обвинителен акт и подържано до приключване на съдебната фаза с вл.с. на 13.08.2021 година присъда по НОХД №238/2018 година по описа на РС-Исперих.

В искането се твърдят съществени недостатъци на обстоятелствената част на обвинителния акт, поставящи под угроза правото на защита на искателя. Тази теза не е нова, тя съпътства защитната линия в цялата редовна съдебна фаза на наказателното производство, включително е подложена на касационен контрол с Р 130-2021-1 н.о. (стр.5 от решението) и разрешена в полза на съответствието на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК и указанията на т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК. И преценката на настоящия състав е, че внесеният обвинителен акт, с който на искателя е повдигнато обвинение за състав на квалифицирана измама, отговаря в пълнота на изискването на закона, съответно пълноценно определя предмета на доказване и обезпечава правото му на защита по фактите и по юридическата им квалификация. Признаците с отношение към обективния и субективен състав на деятелността по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК се извличат от подробното описание на дългогодишните доверителни отношения между дееца и св.Д. по повод посредничество от първия при сделки със земеделска продукция, от привидните действия на искателя като представител на „Хранекспорт БГ“ООД и от създадената и затвърдена представа от осъдения у св.Д., че за изпълнение на сделката изпраща трикратно транспорт за извозване на селскостопанската продукция към крайното й местоназначение - в Пристанище-Варна за "Хранекспорт БГ"ООД Няма съмнение, че с това си съдържание както обстоятелствената част на обвинението, така и обстоятелствената част на обвинителния акт са обезпечили правото на искателя на информация относно обвинението, гарантирайки справедливостта на проведеното спрямо него наказателно производство и ефективното упражняване на правото на защита. Внушаването на обстоятелствена идентичност на атакувания обвинителен акт с друг, повдигнал обвинение спрямо същото лице по чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е неуспешно както предвид отликите във времето на деятелността, така и с оглед въведените нови обстоятелства с последния обвинителен инструмент в пълно съответствие с измененото обвинение в досъдебното производство.

Все към релевираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се отнасят доводите за неправилен подход при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция при оценка на доказателствата и непълноценно изпълнение на задължението по чл.14 от НПК.

Известно е, че в производството по възобновяване подобни съображения са допустими (напр. Р 204-2018-3н.о.), но преценени по същество, същите са неоснователни, т.к. въззивната инстанция стриктно е изпълнила процесуалните предписания на чл.чл.13, 14 и 3

105, ал.5 от НПК.

В доказателствен план, по делото няма съмнения за познанството между дееца и св. Д. по повод на посредничество на искателя при сделки със земеделска продукция.

Въззивният съд приема в решението си, че с поредица действия искателят създал несъответна представа у св.Д., като пълномощник на ЗП С. Д.а, за представителство от негова страна на „Хранекспорт БГ“ООД, получавайки необходимите документи за сключване на договор за покупко-продажба на инкриминираната селскостопанска продукция и предоставяйки данните на това дружество за изготвяне на фактура. Вследствие на постъпило плащане за сто тона зърно, убеждението у свидетеля за действия от страна на искателя от името и за сметка на посоченото дружество били затвърдени (т.2, л.4 от ДПр).

Затова, на 01.08.2013 година у св.Д. не е имало съмнение, че искателят С. изпратил т.а. с рег.

№СС 6249 СК, на който в с.Райнино били натоварени 34960кг пшеница, собственост на ЗП С. Д.а. Към посочената дата и с оглед проведената от окръжния съд оценка на показанията на св.св.П. Д.а (НОХД №238/2018г., л.91гр.), Ч.Т. (НОХД №238/2018г., л.131гр.) и И.В.

(НОХД №238/2018г., л.114гр.) следва, че осъденият не е имал задължение към транспорта на стоте тона пшеница от с.Райнино до пристанището в гр.Варна. Пак от показанията на св.св.Д.а и Т., въззивният съд е направил верен извод, че искателят не е имал преки взаимоотношения с „Хранекспорт БГ“ООД във връзка с покупката на зърно от ЗП С.на Д.а.

Заблуждавайки св.Д. и при еднозначните показания на св.св. Д.Ц.П., обсъдени от въззивния съд поотделно и съвместно с експедиционна бележка (ДПр, т.2, л.17), недвусмислено се очертава ролята на дееца по натоварване на 34960кг пшеница в с.Райнино и разтоварване на зърното на неустановено място. Тук би следвало да се посочи, че предвид усложненията в наказателното производство, всеки един от свидетелите (Д.Ц.П.) е бил разпитван неведнъж в различните процесуални фази, съответно между отделните показания са възникнали противоречия по обстоятелството кой е потърсил и наел транспорт за курса на 01.08.2013 година. Въззивният състав, при съблюдаване на принципите в чл.чл.13, 14 и 107, ал.5 от НПК е извел убедителни съображения за кредитиране на показанията на св.с.П.Ц.Д. от досъдебното производство, спазвайки реда за тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност. В цялост, доказателствените източници от досъдебното разследване са еднопосочни по факта, че искателят е търсил транспорт от св.Ц. за курс от с.Райнино. С фактическа прецизност, окръжният съд убедително е отхвърлил всякакво касателство на починалото и неразпитано в наказателното производство лице с име Г.Н. към този първи курс, придавайки деятелността, изцяло в съзвучие с преките гласни доказателства, само и единствено в отговорност на дееца. При вярна оценка на показанията на св.Д. съвместно с писмено доказателство в т.2, л.5 от ДПр, се налага извод, че с действията си във връзка с превоза на първото количество зърно, искателят е създал погрешна представа у свидетеля за местоназначението на стоката в Пристанище-Варна.

Наказателното производство не е намерило доказателствен отговор къде точно са разтоварени тези 34960кг пшеница, но в това обстоятелство не бива да се съзира нарушение на принципа по чл.13 от НПК, т.к. фактът е без отношение към съставомерността на 4 процесната деятелност.

По отношение на следващите два курса на зърно, извършени на 10.09.2013 година, въззивният състав, вследствие на обективна оценка на доказателствените източници е приел обясненията на искателя за ангажимент на св.В. и починалия Н. към тях за недостоверни, базирайки се на опровергаващи еднопосочни и убедителни преки доказателства в показанията на св.св.В. и И., които са в логическа кореспонденция с писмени доказателства, приложени в т.2, л.58-67 от ДПр, включително и със самопризнанието на искателя С. в съдебното следствие в първата инстанция, че извозената от с.Райнино пшеница на 10.09.2013 година, влязла и излязла с негово знание от зърнобазата в с.Веслец. Не е в полза на тезата на искателя потвърденото от св.Д. знание, че двата курса на посочената дата са изпълнени до близката база в с.Веслец. Обстоятелството е извадено от контекста на гласното доказателствено средство, съобразно което деецът посочил, че зърното ще се съхрани за кратко в тази база и после ще бъде насочено към „Хранекспорт БГ“ООД. На 14.09.2013г. със знанието на искателя (обяснения НОХД №238/2018г., л.133, л.133гр. и показания на св.И. НОХД№238, л.97, л.164гр-л.165 и на същия свидетел в т.1, л.58 от ДПр) с три пътно-прехвърлителни разписки (т.2, л.65-67 от ДПр), зърното било транспортирано от зърнобазата в с.Веслец в неизвестна посока. От този момент нататък връзката с искателя била безуспешна, а малко по-късно свидетелите Д.и узнали факта на недоставеното до крайното местоназначение инкриминирано количество селскостопанска продукция.

Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f82a806-85b4-4a39-bbf0-cadc28b8779a